Смелата заявка на Доналд Тръмп да съкрати едва ли не наполовина данъчната тежест за бизнеса започна да разкрива пукнатини.

На първо място, плановете на данъчна реформа на президента, макар и често преправяни, се разминават сериозно с намеренията на републиканците в Конгреса. Това разминаване засяга един от критичните пунктове в предизборните обещания на Тръмп – налагането на гранична такса (border tax), с която конкретно бяха заплашвани вносителите от Мексико и Китай, но за която не е ясно дали е импортна такса или вид косвен данък.

Републиканците опитват да наложат своя алтернатива – т. нар. гранични корекции, които биха означавали примерно вносът да се облага с 20%.

Но Тръмп настояваше на своето предложение за 35% гранична такса и отхвърляше схемата като твърде сложна. До миналия четвъртък, когато говорителят на Белия дом Шон Спайсър допусна, че планът на републиканците е една идея, която би позволила да се финансират разходите за изграждане на стената с Мексико. Поводът за този коментар бе неяснотата, след като Тръмп нареди да започне проектиране на стената, която би струвала от 10 до 38 млрд. долара според различни оценки, настоявайки, че Мексико ще плати за нея (което Мексико, разбира се, отхвърля).

Все пак не стана напълно ясно дали Тръмп възприема изцяло предложението на републиканците, което наподобява системата на ДДС.

Гранични корекции

Лидерите на републиканците в Камарата на представителите предложиха т. нар. гранични корекции, с които идеята е да се обложи вноса. Базирайки облагането според местонахождение на крайните продажби – а не според това къде са инвестициите, интелектуалната собственост и седалището – те се опитват да ограничат техниките за избягване на данъци като данъчните инверсии и прехвърлянето на доход кам офшорни зони.

Планът, известен още като DBCFT, е поне от 2010 г. и се отнася не за печалбите на фирмите, а за продажбите на мултинационалните компании. Той прилича на данък върху вноса.

Според този план, компаниите няма да могат да приспадат стойността на стоките, които внасят, но и няма да включват приходите от износ, когато изчисляват дохода си. По този начин вносителите ще поемат отговорността да покрият разходите за съкращаване на корпоративния налог от 35% (максимална ставка) на 20%, каквото е предложението на републиканците. (Във варианта на администрацията на Тръмп така ще се платят разходите за стената с Мексико.)

Колкото повече една компания зависи от вноса, толкова по-засегната ще бъде тя, освен ако доларът  не поскъпва плавно. Според републиканците, предложението е стимул за прехвърляне на работни места в САЩ.

Освен това то им спестява усилията да съставят сложни правила срещу ерозията на данъчната основа, по-точно срещу използването на счетоводни трикове за криене на печалби в данъчни убежища, твърдят неговите застъпници.

Този план, според лидерите на републианците в Камарата, ще донесе над 1 трилион долара за период от 10 години, което ще компенсира ефекта от планираното съкращаване на данъчните ставки. Ако планът им не мине, те нямат алтернатива как да запълнят дупката.

Евентуално приемане  на граничните корекции е срещу  интересите на редица бизнеси – включително търговци на дребно като Wal-Mart и Target, автодилъри, петролни рафинерии, производители на играчки или големи вносители.

Така че спорът ще бъде разгорещен, а резултатът от него ще засегне много бизнеси извън Америка и може да превърне данъците в инструмент на една пълномащабна търговска война. Изходът от тази дискусия ще повлияе и на усилията на ОИСР да инициира мерки срещу ерозията на данъчната основа, към които България каза, че ще се присъедини.

Ефекти за бизнеса и домакинствата

Ключово предложение и на Тръмп, и на републиканците в Конгреса е намаляване на данъците.

Но не е ясно как ще се развият предложенията им за промяна на ставките, по които Тръмп и републиканците също се разминават. Ясно е, че президентът иска да наложи три ставки за личните доходи (вместо седем сега) –  12% , 25% и  33 % (за доход над 225 хиляди долара).  Той също така иска да увеличи данъчните отстъпки повече от двойно, но и се ограничават някои специфични облекчения, например за дарения. Също така Тръмп иска да отмени алтернативния минимален данък, както и данъка за скъпите имоти, който е 40%.

Въпреки намаляването на ставките, заради премахването за специфичните детски отстъпки, някои домакинства могат да бъдат засегнати.

Тръмп твърди, че неговият данъчен план носи намаление на облагането за всички, особено за работещите американци.

Според Лили Бачелдър от New York University School of Law обаче  той всъщност ще доведе до увеличаване на данъците за семействата с ниски доходи и особено за самотните родители. Около 20% от домакинствата и половината самотни родители ще бъдат засегнати, според проучването от октомври 2016 г.

Данъчният план на Тръмп ще струва около 6 трилиона долара за 10 години, според нея.

Реформата на корпоративното облагане с неговите множество изключения също обещава да е оспорвана. Дали да се съкрати максималната ставка за най-високите печалби, или – каквито планове имаха републиканците и преди – да се свали данъкът върху дивидентите и капиталовите печалби? Дали не е по-добре да се потърси решение на дългогодишните дефекти на американската система за корпоративно облагане: В момента данъчният кодекс стимулира компании да трупат дългове, да реинвестират печалбата си вместо да плащат дивиденти и да задържат печалбите, натрупани зад граница в чужбина, вместо да ги репатрират в САЩ, където те следва да се обложат.

Американските медии са пълни с варианти, изчисления и аргументи. Ще спестим тези далечни подробности на българската публика, тъй като предполагаме, че тя е по-заинтересована от първата част на данъчния план, отнасящ се до вноса.

Конфликт на интереси?

Опасенията за конфликт на интереси също създават напрежение. Предложенията на президента Доналд Тръмп за данъчна реформа могат да спестят данъци за милиони долари на компании, контролирани от неговото семейство.

Компании, които са част от Trump Organization, плащат повече от 20 млн. долара годишно лихви по своите задължения, показва анализ Wall Street Journal на база публична финансова информация.

По сегашния данъчен закон тези лихвени плащания могат да бъдат приспаднати от общия облагаем доход на данъкоплатеца, намалявайки сумата, дължима на държавата.

Републиканците в Конгреса предлагат промени в данъчия кодекс, които биха сложиха край на това приспадане. Смята се, че това ще бъде начална точка за преговорите по амбициозната данъчна реформа, обещана преди изборите.

Както стана ясно още през лятото президентът предлага сегашните седем ставки на облагане да се редуцират до три, като корпоротивният данък да се понижи от 35% на 15%.

Въпреки това липсата на пълна прозрачност за данъчните дела на Доналд Тръмп прави трудно да се прецени наличието на потенциален конфликт на интереси. Милиардерът наруши традицията, поставена от Ричард Никсън през 1973 г. (по време наскандала Уотъргейт) всеки кандидат-президент на САЩ да разкрива данъчните си декларации.

Въпреки че не е известно какви данъци плаща президентът и по каква ставка, 20 млн. долара, обложени като личен доход по ставка от 40% биха означавали допълнителни данъчни задължения от 8 млн. долара. Според писмо от неговите данъчни адвокати Тръмп действа почти изключително чрез сдружения и еднолични фирми, които не са субект на корпоративен данък. Вестникът се спира и на заеми от една фирма на Тръмп за друг негов бизнес, за които не е ясно дали са структурирани така заради данъчните предимства или да прикрият източника на финансиране.

Планът за промяна на данъчното облагане на Тръмп, който веднъж описа себе си като „крал на дълга”, ще запази способността на повечето компании, включително инвеститори в недвижими имоти като Тръмп, да намалят данъчните си задължения чрез сериозно натрупване на дълг. Неговият план ще ограничи приспадането на лихвите за данъчни цели само за някои промишлени предприятия.

Много бизнеси подкрепят това. Според тях лихвените плащания са нормален разход и така се стимулират инвестициите с взети назаем пари. Според други се изкривява икономика, като се дава приоритет на финансирането чрез дълг вместо чрез капитал (в т.ч. емисия акции – б.р.)

Планът за данъчна реформа на Конгреса също така ще засегне способността на бизнеса на Тръмп постепенно да приспада разходите за покупка и ремонт на имоти за период от 39 години (амортизации).

Предложението на републиканците в Конгреса е  за редица бизнеси, включително недвижимите имоти, да може да се приспаднат разходи за покупка на имоти, с изключение на земя, за сметка на прихода в годината на придобиване.

Не е ясно как тази промяна ще се отрази на бизнеса на Тръмп, тъй като няма данни за амортизационните отчисления, които той начислява. В началото на годината президентът прехвърли контрола на бизнеса си на тръст, управляван от двамата му големи сина. Той не посочи бенефициентите на тръста и дали ще си върне контрола след края на мандата.