До края на април ще стане известен докладът на Световната банка, който ще препоръча нов модел за либерализация на енергийния пазар, съобщи министърът на енергетиката на конференция „Либерализация на енергийния пазар и новите тенденции в сектора“. Очаква се НЕК да престане да бъде единствен купувач.
Това ще доведе до промяна на дългосрочните договори с „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3″. В резултат те ще излязат на енергийната борса, а няма да пласират тока на НЕК.
По думите на министър Петкова, преди да започне преминаването към пълна либерализация на енергийния пазар в България, е било необходимо финансовото стабилизиране на отрасъла чрез прилагането на непопулярни мерки. „Една година след законодателните промени виждаме резултатите – миналата година тарифният дефицит на Националната електрическа компания бе 586 млн. лв., а днес е 221 млн. лв. За първи път НЕК реализира положителен резултат от регулаторната си дейност. „Създаването на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе друга мярка за преодоляване на финансовия дефицит в системата. В него се събират по пет процента от приходите на производителите на електроенергия, както и приходите от емисии. От месец август до края на 2015-та година във Фонда бяха събрани 183 млн. лв., а от началото на тази година сумата е близо 60 млн. Сега трябва да запазим динамиката на реформите в енергийната система“, категорична бе Петкова.
Българският енергиен холдинг увеличи капитала на Българската независима енергийна борса, за да бъде закупена платформа за търговия с дългосрочни договори. Тази платформа ще заработи от месец юли тази година, а от началото на 2017-та година ще функционира и платформа за търговия в рамките на деня, съобщи Петкова.
От началото на тази година борсата работи с реални сделки. Броят на регистрираните участници на борсовия пазар е 32-ма, като 95% от тях, са ежедневно активни. Сертифицираните лица, имащи право да оперират с електронната система за борсова търговия, надхвърли 100. Средно на ден на борсата у нас се търгуват около 7 500 MWh, а цените не се различават от тези на регионалните борси.
Енергийният министър каза още, че предстои възлагането на анализ за създаване на сегмент за търговия с природен газ в рамките на БНЕБ. „Най-отговорното предизвикателство за нас в процеса по преминаване към пълна либерализация на пазара у нас е защитата на уязвимите потребители“, подчерта Теменужка Петкова. Работим заедно с експертите от Европейската комисия и колегите от Министерството на труда и социалната политика за точно дефиниране на понятието „уязвим потребител“; за разработване на критерии и защита на българските домакинства.
Защитата на потребителите е важен фактор за либерализацията, защото българските домакинства се оказват едни от най-уязвимите в Европейския съюз (ЕС), коментира и постоянният представител на Световната банка за България Тони Томпсън. Според него пълната либерализация на енергийния пазар за битовите потребители може да отнеме между 3 и 5 години.
Не трябва да се бърза при отварянето на енергийния пазар, коментира и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Той припомни, че преди година настоящият състав на енергийния регулатор е започнал работата си в условията на непазарни цени на електроенергията, дългосрочни договори и нарушения при изкупуването на електроенергията от възобновяеми енергийни източници. Липсвала е конкуренция на свободния пазар, както и на доверие от страна на потребителите. Промените в законодателството обаче са променили тези негативни фактори за пазара.
През 2016 г. Комисията си е поставила за цел да продължи работата си за намаляване на деформациите на пазара, сред които е например кроссубсидирането, което се получава между битовите и стопанските потребители. Според него моментът, при който цената на газа намалява непрекъснато, е много подходящ за такива реформи. Без да бъдат премахнати тези деформации на пазара, либерализацията е невъзможна, категоричен беше Иванов.
Три са ключовите групи проекти, които ще съдействат за енергийната сигурност на България и региона“, коментира на свой ред заместник-министърът на енергетиката Николай Николов пред участниците в конференцията „Европейският енергиен съюз – въздействие и последици за гражданското общество в България“. Това са развитието на междусистемната свързаност между държавите от региона, модернизацията на вътрешната газопреносна мрежа и газовият хъб.
„Когато говорим за енергийна сигурност и устойчиво развитие на отрасъла, ключово значение в тази посока има и модернизацията и разширяването на националната газопреносна мрежа“, подчерта още Николов. Тук водещо значение имат проектите за модернизация и разширяване на газовото хранилище в Чирен, както и модернизацията на компресорните станции в Ихтиман, Лозенец, Странджа и Петрич. Първите две вече са завършени, а останалите предстои да бъдат въведени в експлоатация през тази година.
По думите на Николай Николов, за гарантиране на енергийна сигурност българското правителство разчита особено и на собствения добив на нефт и природен газ и работи активно за това. Като пример в тази посока той даде успешно приключилият конкурс за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок „Силистар“, където вече е сключен договор с избрания титуляр – „Шел експлорейшън енд продакшън“.
