Подписката за безусловен базов доход вероятно няма да успее, но дебатът за преразглеждане на системата за социални гаранции ще продължи. Това ще е добра новина.

Инициативата, дело на активисти от различни страни, не се основава на проучвания, сравняване на алтернативи и оценки за ефектите – желани и нежелани. Тя се основава на прокламация, която извежда основните ни права като граждани на ЕС. А по въпроса за това откъде ще дойдат парите е лаконична: „Има редица проучвания, които показват различни начини на финансиране на Безусловния базов доход. Ние не препоръчваме никой конкретен.“ Това е калпав аргумент, което прави отхвърлянето на инициатива лесна задача дори за първокурсник.

Но ограничените възможности на инициаторите да защитят проекта си не е причина той да бъде зачертан изцяло. Идеята за универсален базов доход (с акцент върху универсален, не върху безусловен) заслужава по-сериозен дебат, поне като мисловен експеримент. Нужно е уточнение – базовият доход не е добавката към същестуващите разходи за социално подпомагане. Той до голяма степен е тяхна алтернатива. Проблемът е, че никой не казва точно до каква степен, а без тези детайли не можем да оценим ефекта върху икономиката. Границата между популизма и визионерството много често не се крие във философски категории, а в детайлите. (Малко отклонение – през 1968 г. 1200 икономиста в САЩ подписват петиция за въвеждането на негативен данък – една от формите на гарантирания базов доход. Но Милтън Фридман, човекът, която лансира негативния данък, не я подписва защото не е съгласен с детайлите на плана.)

Идеята за базовия доход отразява най-малко три проблема, които ще ни тормозят дълго след като забравим последната финансова криза.

Първият е най-очевиден и се отнася до социалното изключване и неравенството. Последните данни показват, че доходите на най-бедните почти не са помръднали, а предимствата от икономическия растеж от началото на века са изцяло за най-богатите. И ако това има свои обяснения, по-стряскащият факт е, че родените бедни и в неграмотни семейства, нямат шанс. Водят се епични дискусии по въпроса и една от идеите, които заслужават най-голямо внимание, е за ролята на технологиите в преразпределението на доходите и в предопределението на съдбите на различните социални групи. Това, което е по-важно от идеологията в дадения контекст, са последиците от този статистически факт. Съсредоточаването на все повече средства в ръцете на малка група от хора подкопава икономическата база. Богатите имат предел на потреблението, стагнацията на доходите на бедните означава по-бавен ръст. Тази хипотеза, макар и да се подкрепя от известни икономисти, все пак се нуждае от тестване и статистика.

Вторият проблем – дефектите на съществуващата система за преразпределение и  скритата цена на социалните разходи на държавата, е лесен за оценка и труден за решаване. Универсален базов доход означава да се елиминира преценката на чиновника, да се премахнат опитите да се надхитри системата и да се намали социалната и бюрократичната цена. Всички сме убедени, че резкият ръст на пенсиите за инвалидност през последните години е реакция на ограниченията пред нормалните пенсионери, а скокът на болничните през миналата година е друг вид хитрост. Затова либертарианците (по света, не у нас) са най-големите поддръжници на идеята. Тя обаче идва с много практически трудности и отрицателното й влияние върху стимулите за труд е само едно от тях, както показват експериментите.

Затруднения би създало и комбинирането на базовия доход с прогресивна система на облагане. Прилагането на базовия доход в ЕС, където свободното движение на хора вече се сблъска с проблема за драстичните разлики в доходите, е друга практическа трудност, може би една от най-сериозните. От значение е например, че експериментът в САЩ е изолиран и в този смисъл базовият доход там не задава обща база, тоест не променя сравнителните доходи на национално ниво.

Сред другите проблеми, които прилагането на идеята на практика поставя, са: дали облагането да е семейно или индивидуално, как да се насърчи грижата на децата (например, да има ли ваучъри за образование или диференцирани детски добавки), дали базовият доход да бъде алтернатива само на заплатите или на всички доходи и социални плащания, в това число помощи за безработица и пенсии. Добавете в уравнението и здравеопазването (за мнозина то е безплатно благо) и ще видите колко неща, с които сме свикнали, трябва да се променят, за да получим просто и универсално решение. Ако идеята се приложи последователно, то базовият доход би трябвало да замести по-голямата част от социалните плащания, като изключи само помощите за инвалиди, болни, сираци, както и при бедствия.

Нека помислим за следното. Бюджетът на социалното министерство тази година е над 1 млрд. лева., а НОИ също е натоварен със социални плащания. Колко са хората, които живеят само от социални помощи, не знаем. Българите, които не работят изобщо и не получават пенсия, са 1.7 милиона. Ако се изключат децата до 15 години, остават 600-700 хиляди. Част от тях са хора с увреждания (статистиката за тях е ужасна, по данни на агенцията към МТСП те са около 500 хиляди, а според НОИ пенсионерите инвалиди са почти 700 хиляди), а по-малка част са просто хора, които са изключени от трудовия пазар и социалната система. Хората, които получават помощи от БЧК на база на различни критерии за бедност, са 300 хиляди. Вероятно това число е най-близко до броя на потенциалните кандидати за гарантиран доход. Не е изключено  сумите, които в момента се харчат за помощи за бедните по най-различни програми, да са повече, а обхватът – по-малък, отколкото ако имаше проста система на гарантиран доход. Но самият факт, че не съществува лесно достъпна информация по този въпрос, е показателен (Отправихме запитване до МТСП за социалните помощи и планираме да представим по-прегледна информация).

Може да се твърди, не без основание, че проблемът за ефективността на социалната система, има и други решения. Особено с оглед на дълго замитания под килима ромски проблем. Базовият доход е само повод да се замислим за всичко това.

Третият проблем е дългосрочен и именно той съдържа сериозните основания за подкрепа на толкова драстична мярка. Става дума за дългосрочната промяна на икономическите закони вследствие на технологиите и развитието на информационното общество. Това е огромна нова тема и ще се огранича с две тенденции, които са важни в контекста на гарантирания доход за неработещите – проблемът за технологичната безработица и излишната работна сила и проблемът за непаричната икономика (хората, които не работят, често са основни участници в непаричната размяна). В „Сега“ Емил Хърсев говори и за „новата обществена трансформация, преходът към потребителското общество“.

Все още не сме готови с отговорите на множеството въпроси, които теми като издръжката на неработещите поставят. Дори не сме наясно с всички въпроси, които биха възникнали. Едно е сигурно. Търсенето на бързи рецепти за толкова мащабна промяна е гаранция за провал. Затова е добре, че подписката няма да успее утре.  Но въпросите, които тя повдига, остават за следващите дни и години.