Сред най-интересните публикации тази седмица е една статия встрани от злободневни теми като възстановяването от кризата и геополитически проблеми. „Файненшъл таймс“ разказва за нерадостната съдба на трима души, които са се опитали да докладват за лоши практики на банките преди кризата от 2008 г. и са платили висока лична цена за това. Те са били уволнени или принудени да напуснат и са третирани по начин, които би обезкуражил всеки да подава сигнали. В единия от случаите служител на Дойче банк е бил обвинен, че се опитва да събори банката, след като изразил съмнение, че оценката на риска в портфейла й деривати води до занижаване на оценените потенциални загуби 10 пъти. Опитвали се да му внушат, че не разбира добре нещата, защото няма достъп до цялата информация. Комисията по ценните книжа още разследва случая. В друг случай служител на „Леман Брадърс“, отговорен за подготовка на публичната информация пред комисията по ценните книжа, с години се борел да бъдат публикувани условните бонуси в акции на директорите, но адвокатите на компанията намирали начин да прикрият това. В крайна сметка човекът напуснал. Регулаторите на Уолстрийт са демонстрирали, че не им пука, става ясно още от публикацията. Въпреки че законът Дод-Франк предвиди защита за подаващите сигнали и дори възнаграждения, нещата все още не са се променили.

Икономистът Стивън Роуч сравнява американския и китайския отговор на кризата. Докато САЩ заложиха на централната банка чрез количествени облекчения, Китай предпочетоха еднократно разхлабване на паричната политика, фискални стимули и ребалансиране на икономиката. Предвид взаимната им зависимост какви ще бъдат последиците от това асиметрично ребалансиране?. Китай променя икономическия си модел от свръхспестявания към усвояване на спестяванията за финансиране на социално осигуряване и смекчаване на мотивираните от страх спестявания на домакинствата. В същото време САЩ продължават досегашния курс, като вярват, че моделът на свръхпотребление ще продължи да работи. Докато Китай насочва своите спестява към подкрепа на собствените си граждани, ще остава по-малко за подкрепа на не обичащите да пестят американци. Това ще се отрази привличането на капитали в Америка и ще доведе до по-слаб долар, по-високи лихви и инфлация.

Има две възможни решения за проблемите на Европа: икономически просперитет и повече демокрация и това означава връщане на пълномощия на държавите и институциите, на които избирателите вярват, пише „Икономист” в анализ на изборните резултати. Брюксел трябва да се меси по-малко в националния живот. Много от излишната бюрокрация трябва да бъде изкоренена и много правила да бъдат зачеркнати. На националните правителства трябва да им бъде върната свободата да определят отпуските за гледане на дете, работното време и така нататък. Просперитетът  и демокрацията обаче се сблъскват в две области. Първата е имиграцията, като британското списание се обявява за по-дълги преходни периоди с ограничена свобода на движение. На второ място, нужен е диференциран подход – ограничаването на ощоевропейското законодателство на пазара на труда, но от друга страна банковият съюз и разширяването на единния пазар в търговията с услуги, енерегия и дигитални стоки са важни за растежа.

И един показател, по който България е сред първенците в ЕС – процент от гласовете за популистки партии – графика.

WSJ публикува подробен репортаж за разширяващото се руско влияние в България: „Докато ЕС се занимаваше с дълговата си криза, руското икономическо присъствие – особено в енергетиката и медиите, се разширява. Русия е вторият след Германия външнотърговски партньор, а българското външно министерство твърди, че едни по-тежки икономически санкции срещу Москва биха засегнали около 2000 компании с близо 80 хил. служители“.

В “Тайм” има интересна статия за промяната на навиците на американците, които все по-рядко разчитат на пари в брой. Само 1 от 10 души носи кеш в страна, в която дори такситата приемат кредитни карти. Все още се смята, че безкасовото плащане стимулира харченето, като според проучванията хората, които плащат с карта, харчат с 15% повече. Но не е така за младите. Ако случайно имат кеш, те гледат на него като на допънителна сума, която трябва да бъде похарчена. Младите са свикнали да разчитат на месечни извлечения и онлайн услуги и по-лесно се справят с безкасовите плащания.

Ръководителите на консултантска компания се опитват в статия за Nеw York Times да убедят с цифри и примери работодателите да обръщат повече внимание на микроклимата и задоволството на служителите от работата. Заплатата не изчерпва мотивацията и все повече служители прегарят поради свръхнатоварване. Докато служителите успяват да изпълняват задачите, компаниите не обръщат внимание, макар да са наясно, че стресът, особено причинен от дигиталните технологии, трябва да бъде намален. Програма със 150 счетоводителя по време на данъчната кампания показва разликата. Работодателят е бил убеден да разреши на една група да работи по различен начин – с 19-15 минутни почивки на 90 минути и с един час почивка в късния следобяд. Те също така са имали право да си тръгнат от работа, когато свършат задачите за деня. Резултатът бил повече дейност за по-малко време. Но въпреки това компанията имала задръжки да промени модела на работа…

Вътрешната миграция в САЩ намалява и това съвпада със спада на икономическата динамика и по-малката склонност да се сменя работата. Малцина се местят от щат в щат поради по-ниски данъци, пише Блумбърг.

Как за 114 години MBA стана най-популярната магистърска диплома в света – в образователния портал „Поети и кванти”.

Защо все повече се налагат Алфа-размерите на дрехите (от XS до XXL) – отгворът в WSJ.