С наближаването на 22 септември разликата между християндемократите на Ангела Меркел и социалдемократите на Пеер Щайнбрюк намалява (графика в „Шпигел„). Според „Файненшъл таймс“ се задава широка коалиция. „Икономист“ застава зад Меркел, като обяснява, че това е сигурният залог. За германците тя е като майка, макар да няма нито една голяма реформа през последния мандат, пише още списанието.
Федералният резерв трябва да обяви ясно приоритетите си и да изостави зависимостта си от един индикатор, пише още „Икономист„. Списанието взема страна и в дебата кой да наследи Бен Бернанке начело на централната банка на САЩ като се застъпва за Джанет Йелън като по-сигурен избор.
Колко ще продължи съюзът между либертарианците и либералните демократи, пита се The Atlantic в една статия, която описва как войната в Сирия заличава демаркационната линия между леви и десни.
Дали стагфлацията през 70-те не е предизвикана от необичайното увеличаване на работната сила поради навлизането на бейми бумърите на пазара на труда (повече работници при неизменен капитал, по-малък БВП на човек, по-ниски реални заплати)? Стив Уолдън подема темата с тази статия и предизвиква дискусия във „Форбс“, Блумбърг и специализирани блогове.
Планирате покупка на смартфон? Тази графика на „Уолстрийт джърнъл“ обобщава актуалните предложения.
Как семейство Уолтън, основателите на „Уолмарт“, станаха модел за избягване на данъци и защо приходите от данък върху имуществото в САЩ миналата година са само 14 млрд. долара, обяснява Bloomberg.
И няколко важни статии, които припомнят началото на финансовата криза:
„Уолстрийт Джърнъл“ има цяла секция за черния септември. Вестникът припомня и първите страници от тези дни на паника и драматичен спад на борсите.
Главният редактор на USA Today Дейвид Калауей сравнява предизвиканата от фалита на „Лемън Брадърс“ паника сред паричните фондове с опашките за теглене на банкови депозити. Според него кризата ефективно е свършила на 19 септември, когато финансовият секретар Хари Полсън обявява безпрецедентна федерална гаранция за паричните фондове. В днешния свят на растяща електронизация това може да се случи отново. Лесните пари и лесните технологии са забележителни опиати.
Какво би се случило, ако държавата бе спасила „Лемън Брадърс“, пита „Ню Йорк Таймс„? Ед Лъзиър, бившият съветник на Джордж Буш обяснява, че когато е взето решението за спасяване на Беър Стърнс, властите за мислили за ефекта на доминото. Но това не беше моделът на доминото, а гореща тенджера с пуканки.
Джилиан Тет описва във „Файненшъл таймс“ какво се промени след 15 септември 2008 г. – банките станаха по-големи, богатите – по-богати, а зависимостта от централните банки нарасна, някои финансисти като Бернард Мадоф бяха арестувани, но не заради кредитния балон. И да, Fannie Mae и Freddie Mac се окопаха дълбоко, като сега имат 90% от ипотечния пазар в САЩ вместо 60% преди кризата.
Корицата на „Тайм“ също е забележителна.
