Суровините ще продължат да поевтиняват, като умереното повишение при индустриалните суровини ще компенсира нов спад в цените на храните.
Bank of America също подчертава, че суперцикълът при суровините е преминал, най-вече заради промяната на модела на икономическия растеж в САЩ. Според Световната банка цените на суровините ще останат под натиск, въпреки че институцията очаква по-малък спад при петрола.
Световният стоков индекс на EIU ще се понижи с 2.5% през 2015 г. поради значителните запаси на много пазари и повишената несигурност за икономическия растеж. Това ще бъде четвърта поредна година на спад, след пика през 2011 г.
Въпреки това цените на стоките ще останат високи в исторически план – около два пъти над нивата от 90-те години. В средносрочен план цените на суровините се подкрепят от растящото население и доходите в развиващите се страни, като потреблението там има още да расте, за да догони нивата в ОИСР. Това, заедно с разходите за инфраструктура ще продължи да генерира търсене за индустриални стоки. Изтеглянето на много финансови институции от стоковите пазари означава, че цените ще отразяват повече отделните пазари и ще бъдат по-независими от промените в глобалната ликвидност.

Ще продължи ли натискът върху цената на петрола е една от основните въпросителни в началото на 2015 г. Според EIU средната цена на Брент през 2015 г. ще бъде 80 долара за барел, а на щатския WTI – 70 долара. Тези стойности са над текущите нива (около 60 долара за барел Брент), тъй като според експертите сега пазарът е свръхразпродаден, а освен това те очакват ръст на търсенето през 2015 г.
Goldman Sachs предвижда американският лек суров петрол да достигне 75 долара за барел средно за годината, а Брент – 85 долара за барел през първото тримесечие. Това е прогноза от началото на декември, когато петролът струваше 65 долара за барел. Цените на Брент през декември се понижиха до нива, невиждани от 2009 г. А в САЩ, където има бум на предлагането, спадът бе по-голям.
Според Goldman има три тенденции, които ще оказват натиск върху нефта – силният долар, затрудненията на китайската икономика и поляризацията в развиващите се страни.

Руското правителство обаче заложи 60 долара за барел Брент в бюджета си за 2015 г., а медиите в Москва пишат и за стрес сценарий, според който петролът може да падне до 40 долара в началото на 2015 г.
Проучване на Блумбърг сред 17 анализатори в средата на декември пък показа, че те очакват Брент да се понижи до $50 за барел.
Саудитска Арабия, която именно обяви края на високите цени на черното злато, е заложила средно 80 долара в бюджета си, който при това е планиран с дефицит. Въпреки че себестойността на добива там е много ниска – 5 долара, именно зависимостта на бюджета от петролните постъпления ограничава свободата на Рияд.

Факторите, които предизвикаха спада – силният ръст на добива в САЩ, слабото увеличение на търсенето и силният долар, ще останат в сила за известно време. Потреблението нарасна само с 1.4%. Лошите перспективи за Европа също подтискат цената. Преди световната финансова криза развитите европейски страни осигуряваха 20% от търсенето, а през 2015 г. този дял ще се свие до 14%. Поради ниската еластичност, понижените цени няма да доведат до ръст на търсенето.

След като цените на индустриалните суровини паднаха средно с 5% през 2014 г., те ще започнат да се възстановяват през 2015 г. Перспективите за критичните метали – алуминия и медта, се подобряват поради затягане на предлагането. Но големите запаси могат да обърнат всяко повишение на цените във възможност за разпродажби. Цените на алуминия се консолидираха над 2000 долара за тон, като извън Китай пазарът е затегнат. Растящите спот цени обърнаха кривата на фючърсите на алуминия (backwardation – когато фючърсите се търгуват под очакваната спот цена или кривата е низходяща) и могат да накарат фирмите, които държат метал на склад да разтоварят запасите, тъй като условията за търговия стават непечеливши.
По отношение на металите, Goldman Sachs предвижда, че златото ще падне до 1050 долара за тройунция, докато никелът, цинкът и алуминият се очаква да се повишат. Медта ще изостане от тази тенденция, като растящото предлагане и стагниращото търсене в Китай ще окажат натиск.
Ценните метали ще се понижат с още 2% през 2015 г., твърди Световната банка.

Големите запаси ще поддържат ниски и цените на памука и каучука според EIU. Китай приключи със своята политика на запасяване с памук и ще ограничи вноса до новата, определени от СТО (894 000 тона спрямо над 3 млн. тона предишния сезон). Предстоят две години на значителни излишъци на пазара на памук. Подобна история ни очаква при каучука, където големи инвестиции на нови производители (специално във Виетнам) допринасят за свръхпредлагане.
Цените на торовете, според Световната банка, ще се понижат значително (-3.5%) през 2015 г., а това, заедно с поевтиняването на горивата ще допринесе за по-ниски цени на храните.

Храните и напитките ще поевтинеят с почти 7% през 2015 г. след понижение с над 5% през 2014 г., според EIU. Ще продължи натискът върху цените на зърното (макар че в края на годината забраната за износ на пшеница от Русия доведе до повишение на цените). Има някои тревоги за дефицит на пазарите на захарта, ако се съди по фючърсните цени. Само по отношение на напитките се предвижда рязко повишение на цените, като сушата в Бразилия ще има отрицателни последици за реколтата кафе, както по отношение на размера й, така и на качеството.

Лихвени проценти и цени на суровините

Обичайното обяснение за спада на цените на суровините е забавянето на световния растеж. Но в САЩ, където ръстът през последните две тримесечия надхвърли 4% цените също падат. Въпреки че индексът на EIU в долари пада, в евро той нарасна.

Това насочва вниманието към паричната политика, пише Джефри Франкел в статия за Project Syndicate. В исторически план, падащите реални лихвени проценти са съпроводени с растящи цени на суровините, докато (през 70-те, 2002-04,2007-08), докато ръстът на реалните лихве в САЩ през 80-те срутва цените на стоките. Има четири канала, през които реалните лихвени проценти засягат реалните цени на стоките. Първо, високите лихви намаляват цените на съхраняемите стоки като увеличават цените за добив днес вместо утре. Второ, те намаляват желанието на фирмите за поддържат запаси. Трето, портфейлните мениджъри отговарят на ръста на лихвените проценти, като избират ДЦК вместо стокови контракти. Четвърто, високите лихви засилват националната валута, намалявайки цената на търгуемите стоки в местна валута. Нито един от тези механизми все още не е в сила, но спекулантите мислят с един ход напред, подчертава Франкел.