12 трилиона долара срещу възстановяването

Сатяджит Дас, бивш банкер и експерт по финансовите инструменти, от известно време застъпва мнението, че политиката на централните банки не отдалечават следващата криза. Според него проблемите, довели до фалита на Lehman Brothers, не са отстранени, а стагнацията е новото нормално положение на световната икономика.
След кризата от септември 2008, централните банки инжектираха 12 трилиона долара чрез количествени облекчения (QE). Над 26 трилиона държавни облигации се търгуват на нива под 1%, а около 6 трилиона са под 0%.
Тези действия, според централните банки, допринасят за възстановяването.
Оценките на фондовите борси са се увеличили, но остават зависими от ниските лихви и изобилната ликвидност. Ефектът върху реалната икономика е по-неясен и не е възможно да се тества.
Каквито и да са ползите, неконвенционалната парична политика е контрапродуктивна, твърди Дас.
Дейвид Кели от JPMorgan Funds обясни защо едно малко разтърсване на лихвените проценти би поставило началото на благоприятен цикъл от икономически сили. Пазарите очакват, че по-силни данни за заетостта в САЩ ще доведат до покачване на лихвите през декември. Озадачаващо, председателят на Федералния резерв Джанет Йелън също намекна, че повече QE или отрицателни лихвени проценти са възможни, ако условията го налагат. Има малко съгласие между управителите на Фед около подходящия път на паричната политика в САЩ. В същото време, други централни банки намаляват лихвите. В Европа президентът на ЕЦБ Марио Драги намекна, че той ще обмисли понижаване на процентите допълнително . Европейските централни банки вече прилагат политика на отрицателни проценти по депозитите. ЕЦБ е на минус 0.20%, Швейцария – минус 0.75%; в Швеция е минус 0.35%. През октомври Италия продаде двегодишен дълг с отрицателна доходност за първи път. Инвеститорите сега плащат, за да кредитират една страна, която има едно от най-високите съотношения дълг към БВП в света.
Bank of England подсказа, че лихвите във Великобритания може да не се повишат до 2016 или 2017. Bank of Japan обеща допълнително разхлабване, ако е необходимо. Китайската централна банка понижи основната си лихва за шести път тази година до рекордно ниското ниво от 1.50% в опит да подкрепи икономиката, която се очаква да нарасне с най-бавен темп от 25 години.
Нови понижения на лихвите се очакват в Австралия, Нова Зеландия и много развиващи се страни. Централните банкери твърдят, че възможностите за увеличение на лихвите са ограничени. Въпреки рекордните стимули, ръстът е мрачен. Прогнозите за икономическата активност постоянно се понижават през последните години. Дезинфлацията и дефлационният натиск остават, като ниските цени, особено в енергийния сектор се запазват. Но централните банкери отхвърлят критиките, че паричната политика е неефективна.
Ниските лихвени проценти създават проблеми за спестителите и пенсионерите по света. Пенсионните фондове са в беда поради растящите нива на необезпечени задължения. Дългът продължава да расте от неустойчиви към още по-неустойчива нива. Ниските лихви изкривяват финансови пазари и създават балони в акциите, имотите и други инвестиции.
В Япония например лихвените проценти са около нула от почти 10 години. Bank of Japan предприе девет кръга QE. Балансът й достига 70% от БВП. Тя притежава значителен дял от ДЦК и ценни книжа. Но не възстанови растежа.
Ефектът от по-нататъшни понижения на лихвите се намалява от продължаващите търговски и валутни войни.
Всяко индивидуално понижение се компенсира от конкурентно съкращаване някъде другаде в света. Въпреки че се отрича, страните използват паричната политика, за да девалвират валутите и по този начин да завладеят по-голям дял от световната търговия.
Поддържането на лихвените проценти на извънредно ниски нива за продължителен период прави трудно повишаването им до нормални равнища. Ръстът на дълга, който ниските лихви насърчават, означава, че финансовият ефект на по-високите лихви е изтощителен. Това се вижда по загрижеността по повод потенциалното увеличение на лихвите в САЩ с 0.25 процентни пункта.
В САЩ ръст на лихвите 1 процентен пункт би увеличил лихвените разходи на правителството със 180 млрд. долара от сегашните нива от около 400 милиарда долара. Освен ако не бъдат неутрализирани от увеличена икономическа активност, това би увеличило както бюджетния дефицит, така и дълга. Нормализация на процентите до, примерно, 2.50-3% може да се окаже дестабилизираща.
Ниските лихви и QE също така намалиха политическия апетит за необходимите реформи. По-ниските лихвени разходи подкопаха желанието за фискални реформи, намаляване на дълга и структурни реформи.
Пазарите на активи, по-специално ценни книжа, постоянно се повишават с продължаването на ниските лихви. Но ниските лихви са отражение на по-бавния икономически растеж и показват икономическа слабост, а не сила. Това означава, че драматична преоценка на цените на активите в някакъв момент, както като резултат от високите, така и от ниските лихви
Последната книга на Сатяджит Дас „Век на стагнация” ще бъде публикувана през февруари.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *