Нетният ефект от прилагането на европейските фондове върху българската икономика си изразява в по-висок ръст на икономиката и по-голям износ. Това заяви заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев при представянето на ефекта от инвестициите чрез фондовете на ЕС за периода 2007-2013 г. Реалният БВП в края на първия програмен период в 2015 г. е с 10.1% по-висок отколкото в сценарий, в който България не разполагала с възможност да инвестира средства по линия на седемте оперативни програми, Програмата за развитие на селските райони и Програма „Рибарство“.

Данните от макроикономическия модел за оценка на въздействието на инвестициите, реализирани със средства от ЕС SIBILA, показват, че средствата от ЕС имат ключово значение за възстановяването от кризата. Нараснал е експортния потенциал на предприятията. В края на 2015 г. износът на България е по-висок с 1.6% спрямо сценарий, в който страната няма възможност да инвестира средства от европейските фондове. Един от най-важните ефекти от разходването на средствата по линия на Кохезионната политика в страната със силно положително дългосрочно въздействие върху българската икономика е кумулативното нарастване на обема на частните инвестиции с 32.8% към края на 2015 г. спрямо сценария, в който европейските фондове отсъстват.

Налице е положително нетно въздействие върху бизнес индикаторите на предприятията. На национално ниво то се свежда до 35% по-високи нива на инвестициите във фирмите, 24% увеличение в разходите за възнаграждения, 20% нарастване в произведената продукция на предприятията, 11% нарастване на приходите от дейността на предприятията.

Към края на 2015 г. кумулативното увеличение на средната работна заплата в сравнение със сценария без еврофондове се равнява на 9.6%.

Мит е, че живеем само и единствено от еврофондовете, коментира Дончев. Вярно е, че те заемат близо 80% дял от публичните инвестиции, но наред с това, ако съпоставим европейското финансиране към публичните разходи изобщо за периода 2007-2013 г., то възлиза на 9%. България получава от европейския бюджет пет пъти повече, отколкото внася, а разликата между внесеното и реално полученото по линия на европейските фондове е минимум 6 млрд. евро.

Данните трябва да се ползват, за да имаме ефективно планиране и да кроим по-добре мерките в следващите години, заяви Томислав Дончев. Трябва да знаем и да сме подготвени, че интензивното финансиране, което имаме днес, ще продължи не повече от още няколко години. За да гарантираме максимален ефект от инвестициите, е важно в каква пропорция инвестираме в тежка инфраструктура, меки мерки в социалната сфера, в образованието. Предстои различен тип финансиране – моделът на „рециклираните пари“, базиран на кредитни инструменти. Те позволяват средствата да се ползват отново и отново. Имаме опита, прилаган досега с този модел в бизнеса, предстои да работим по него и в сферите, в които досега не сме имали подобни инструменти, като например околна среда.