мании

Причините за балоните – от ирационалност до жажда за иновации

by author page

0 comments Библиотеката

Историята на финансовите кризи е дълга и не особено впечатляваща. Балони, паники и сривове се случват постоянно още от времето на древна Гърция. Означава ли това, че сме обречени да ги повтаряме, пита Financial Times.

Новата книжа на фондовия мениджър Боб Суоръп „Паричната мания” предлага множество исторически примери – като се започне от от Император Август („първият кейнсианец“) и подхранваната от кредити еспанзия на Рим.

Наред с добре известната холандска мания по лалетата е отразена и не толкова популярната мания по барбуна. Описани и други по-неизвестни кризи, като банковата паника в Лондон през 18 век, която кара Англия да опита облагане на износа на чай за техните американски колонии и косвено предизвиква известното Бостънско Чаено парти и Американската революция.

Много нови технологии имат своите инвестиционни балони. Към дотком манията се нареждат бумове, предизвикани от железниците, каналите и дори велосипедите.

Литературата на кризите е доста богата. Традицията започва от великолепната книга на Чарлз Макии „Лудостта на тълпите” (издадена и на български), за да стигне до последното издание на Чарлз Киндълбъргър на „Мании, паники и сривове”, обвонено през 2011 г.

В книгата на Суоръп приликите между отделните епизоди спират дъха. Събитията в древния Рим и Атина и Англия от времето на Крал Джордж следват същия модел като кризата от 2008 г.

Докато други книги описват цикъла като редуване на алчност и страх, Суоръп се опита да отиде по-далеч. Той изследва литературата, свързана с теория на игрите и поведенческите финанси, за да намери причините защо хората позволяват финансите им да излязат от контрол. Да се хвърли обвинението върху ирационалността и „животинския дух” не е достатъчно, смята той.

За съжаление, поведенческата психология само задълбочава отчаянието. Рационалността е спектър. Свободните и ефективно работещи пазари са ограничен и идеален случай. Менталните преки пътища (като правилата на палеца) и дефиците на човешкото възприятие гарантират, че спекулативните мании ще се случват от време на време. Човешката памет е измамна и избирателна. След като една история се фиксира в съзнанието, ние продължаваме да търсим доказателства в нейна подкрепа, докато не настъпи катастрофа.

Сложността задълбочава спекулативните мании. Знаем докъде ни доведоха инструменти като обезпечени дългови облигации (CDOs) и структурирани инвестионни инструменти (SIVs)

Какво можем да направим? Както и в останали книги от този жанр, решението, което Суоръп предлага не е така убедително, както диагнозата. Но има интересни идеи.

Първо, след като сложността е проблем, няма смисъл да се противодейства на кризите с още по-сложни решения. Финансовите регулациите трябва да бъдат прости. Вместо да се опитваме да насочваме банките и инвеститорите в определена посока, ключовият момент е да се ограничи количеството дълг в цялата икономика. Извънредната задлъжнялост е това, което позволява цените да растат прекомерно и да предизвикват кризи.

Банките трябва да бъдат по-малки, за да не възниква проблема с тяхното спасяване („Твърде големи да фалират”) След това, трябва да се използват новите познания за човешкото поведение, за да се конструират правилни стимули. Данъците трябва да обезкуражават институциите от прекомерно разрастване, бонусите трябва да насърчават дългосрочния ориентир.

На последно място, кризите се коренят не само в поемането на дългове , но също така и в желанието на човека да прави нововъведения . Много велики иновации през вековете са били придружени от мании и катастрофи. Така че трябва да приемем кризите като цена за прогреса и да вземам някои мерки за ограничаване на щетите.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *