Прокуратурата ще повдигне обвинения и на Мария Дивизиева, началник на кабинета на премиера Пламен Орешарски във връзка с разследването срещу председателите на Софийския апелативен съд ген. Веселин Пенгезов и на Военноапелативния съд – полк. Петър Петков. Вчера двамата получиха обвинения за длъжностно присвояване и представяне на неверни данни с цел получаване на средства от ОПАК. Случаят е от 2009 г., когато Девизиева бе заместник министър на държавната администрация. От подробното съобщение на прокуратурата става ясно, че в нейния кабинет е обсъждано как се „насрочат“ обществени поръчки със задна дата и да се разбие проекта на по-малки дейности, за да се падне под прага за малки обществени поръчки (50 000 лева). Очевидно самата администрация смята Закона за обществени поръчки за ненужна пречка.

Ръст на бюджетните заплати с 20 процента догодина и нова политика по доходите, която да ни изравни със средните нива в Европейския съюз поискаха днес от КНСБ на национален форум. Синдикатът настоява до 2017 г. делът на работната заплата (компенсация на наетите) в БВП да достигне 50 на сто, както е в ЕС. Сега той е 40 на сто. Според премиера по-агресивната политика по доходите би могла да въздейства на дефлацията, но би заплашила и конкурентоспособността, а равнището на заплащането в България зависи и от заплащането в съседни страни, както и в държави с подобно икономическо развитие като нашето. Работодателите, от чието име говори Васил Велев, отбелязаха, че България е с най-голям ръст на доходите в ЕС.

България обаче, която разчита да се възползва и от подобряването на енергийната сигурност, и от такси за транзит на газа, продължи да подкрепя „Южен поток“, дори чрез законодателна словесна гимнастика, което би било забавно, ако залогът не беше толкова голям, коментира вчера Financial Times. На 4 април българският парламент гласува българският участък от Южен поток да бъде определен като „газов интерконектор“, а не като газопровод, което на теория позволява проектът да заобиколи европейското законодателство за свободната конкуренция. Така „Газпром“ няма да бъде длъжен да отвори ключовата българска част от газопровода към трети страни по силата на така наречения Трети енергиен пакет на ЕС. Българското правителство твърди, че правилата на ЕС не би трябвало да се прилагат за малък участък на Южен поток в български териториални води, който все пак ще бъде тръбопровод, според българските закони, посочва Financial Times. Лоран Рюзека, старши консултант по газовите проблеми в IHS Energy, посочва, че битката на България да запази „Южен поток“ най-вероятно няма да успее.

Всички енергийни дружества са поискали увеличение на цените на електроенергията, заяви председателят на Държавната агенция за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Боян Боев след заседание на регулатора. Комисията отложи решението за лицензите на трите ЕРП за 12 май.

Два пъти и половина повече поръчки събра МФ на аукцион за седемгодишни ДЦК в евро. На проведения на 28 април 2014  г. аукцион беше постигната среднопретеглена годишна доходност от 2,52% за цялото предложено количество от 25 млн. евро. Това е най-ниската стойност в този матуритетен сегмент от май 2013 г. насам.

БФБ опита повишение в началото на първата сесия за седмицата, но не успя и СОФИКС завърши със спад от 0.2%.

Свят

САЩ обявиха нови санкции срещу Русия заради политиката й по отношение на Украйна. ЕС ще добави 15 имена към списъка си със санкции, като имената ще бъдат обявени днес. Съюзът остава разделен за налагането на икономически санкции. Италия, Гърция, Кипър, България, Унгария, Люксембург, Австрия, Испания, Португалия и Малта смятат, че все още не е нужно да се стига дотам. Санкциите на САЩ засягат седем длъжностни лица от Руската федерация и 17 компании. Най-известен сред тях е Игор Сечин, шефът на „Росатом“. Не се потвърдиха очакванията, че в списъка на лица със замразени активи ще бъде и шефът на „Газпром“ Алексей Милер. Освен това Вашингтон ще забрани износа на високотехнологични продукти и ще бъдат отнети всички издадени експортни лицензи за такава продукция.

Pfizer отправя оферта за придобиване на AstraZeneca след два предишни неуспешни опита, а германската Siemens се очертава като фаворит за френската Alstom. Ако сделката за AstraZeneca се осъществи при параметрите от януарската оферта (30% премия спрямо пазарната цена), комапнията ще бъде оценена на 100 млрд. долара. Германското Министерство на икономиката заяви, че евентуалното обединение на „Алстом“ със „Сименс“ предлага „голяма възможност“. И „Сименс“, и конкурентът в наддаването – GE, се интересуват от енергийните активи на затруднената компания. Евентуално преструктуриране ще включва продажба на високоскоростните влакове.

Поради новините за сделките сред телекомуникационните и фармацевтичните компании, както и по-добрите данни от очакванията за жилищния сектор в САЩ, американските и европейските борси записаха ръстове. В САЩ S&P 500 отбеляза ръст с 0.3%, но NASDAQ отстъпи, като инвеститорите започват да преразглеждат оценките си за високотехнологичния сектор и да се насочват към традиционни компании.

След данните, които показаха, че висящите продажби на жилища в САЩ през март са нараснали с 3.4% (при очакван 1%) златото падна под 1300 долара.
Еврото все пак достигна $1.3879 през деня, както поради търсенето на сигурни активи, така и заради очакванията, че Евростат ще отчете повишение на инфлацията, което намалява вероятността от разхлабване на паричната политика. Данни показаха, че банките продължават да връщат евтините заеми, взети от ЕЦБ.