Законът за лицензиране на фирмите за бързи кредити ускорено върви към „Държавен вестник”. По този повод се прокарва важна промяна в статута на Комисията на финансов надзор, която ще доведе до почти сигурно повишаване на таксите, събирани от публичните дружества, пенсионните и застрахователните компании.
Разработен от работна група на БНБ и КФН, законът вече мина през бюджетната комисия. Той бе внесен преди дни от Йордан Цонев и Румен Гечев а пълното му име е законопроект за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребителите.
Законопроектът предвижда издаването на лиценз за всяко дружество, което предоставя потребителски кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове и други възстановими средства. По този повод Институтът за пазарна икономика напомня за какви дейности може да има лицензионен режим – „които пораждат повишен риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, личните или имуществените права на гражданите или правата на юридическите лица, както и за околната среда”

Надзорът върху дейността на небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, ще се осъществява от заместник-председател на КФН, който ще ръководи управление „Надзор на капиталови и парични пазари”. (променя се наименованието на това управление). Сега на тази длъжност е Николай Попов.
Комисията за финансов надзор има възможност да утвърждава общите условия на договорите, по които небанковите институции ще отпускат кредити на гражданите. Промените в общите условия трябва да се приемат писмено от всеки кредитополучател. Освен това дружествата трябва да имат вътрешни правила за работа с кредитни посредници и за жалби на потребители.
Не се променят обаче съществуващите разпоредби относно небанковите финансови институции, предоставящи кредити на юридически лица, които ще продължат да подлежат на регистрация в БНБ.
За да получат лиценз, дружествата за бързи пари трябва да осигурят капитал капитал от поне 1 милион лева, който е с доказан произход и не е от заеми. Лицата, които контролират дружеството, трябва да отговарят на определени изисквания и да е ясен действителният им собственик.
Забранява се кредитите да се прехвърлят на колекторски фирми. Това може да стане само към банки или други компании за бързи пари.
Покрай бързите кредити се прокарват промени, които гарантират независимост и пълна бюджетна самостоятелност на Комисията за финансов надзор. Тя вече няма да зависи от субсидия, а ще се финансира от такси, като приема своя бюджет и да го обнародва в Държавен вестник по същия ред, по който Българска народна банка формира и приема своя бюджет.
Променя се и начинът на формиране на заплататите в КФН, като вносителите на закона изрично отбелязват, че това се прави, за да се повиши експертния потенциал.
Вероятно измененията ще доведат до повишаване на таксите, които комисията, управлявана от Стоян Мавродиев (на снимката), събира от поднадзорните лица. Новата тарифа за таксите трябва да бъде одобрена през есента и да влезе в сила от 1 януари 2015 г. От Българската стопанска камара споделят опасенията, че Комисията ще повиши таксите върху надзорните лица.
Според бюджета на комисията за 2014 г. нейните приходи са 7.2 млн. лева, разходите – 10.4 млн. лева, а разликата се покрива с държавна субсидия.