Някои бързи кредити остават скъпи въпреки новия закон

Процент

На 23 юли влизат в сила промените в Закона за потребителския кредит, които бяха приети през април. Много дружества за бързи кредити въведоха допълнителни изисквания за гаранции, с които избягват тавана на лихвите.

С промените се въведе таван на годишния процент на разходите (ГПР), който освен лихвата включва и повечето такси по заемите. Според новите правила стойността му не може да надвишава пет пъти законовата лихва за забава (ОЛП +10%), т.е. малко над 50% към момента.
Необходимо е да се има предвид, че някои разходи по кредита, като например, нотариалните такси не участват при изчисляването на ГПР. Разходите за поддържане на разплащателна сметка също не се включват. Прави впечатление, че повечето банки са въвели такса за разплащателна сметка.

Наказателната такса за предсрочно погасяване на ипотечен заем след първата година от тегленето отпада, което е другата голяма промяна. Няма да се събират такси за усвояване и управление на кредита. Запазва се таксата за кандидатстване за заем.
В УниКредит Булбанк например тя е 1% (еднократно, само за одобрени кредити) за новите ипотечни кредити, в ДСК таксата е 1%, а третата банка – ПИБ има само такса за предоговаряне, но не и за разглеждане на ипотечни кредити. ПИБ обаче е предвидила такса за кандидатстване при потребителските заеми.

Променя се начинът на определяне на лихвения процент, с което се ограничава едностранната промяна на цената на кредита. Променливите проценти трябва да са обвързани с лихвени индекси или други индикатори, обявени от БНБ и НСИ.
В Булбанк например ще прилагат просто правило. За кредити в лева лихвите ще бъдат на база 3М SOFIBOR + фиксирана надбавка, посочена в договора за кредит.
За кредити в евро – 3М EURIBOR + фиксирана надбавка, посочена в договора за кредит. За овърдрафти принципът е същият, но се използва едномесечния SOFIBOR/EURIBOR.
Банка ДСК използва като база за определяне на лихвите по потребителски заеми шестмесечния SOFIBOR/EURIBOR, като ги актуализира два пъти годишно – на 15 януари и 15 юли.
СИБАНК е една от банките, които се възползваха от правото да определят лихвените проценти на база индикатори на БНБ, което е по-сложният вариант, но отразява по-точно условията на българския пазар. Формулата се основава на средните проценти по депозити и ставките на междубанковия паричен пазар, като отрязява и процента на минималните задължителни резерви (ако БНБ повиши процента, лихвите ще се увеличат).

Трябва да се има предвид, че законът не се прилага за договори за кредит с общ размер по-голям от 147 000 лв. Затова някои банки прилагат различни условия за големите заеми. Например УниКредит Булбанк предвижда по-ниска лихва за тях.

Друга новост е възможността да се договори кредит с ограничена отговорност, при който банката се удовлетворява само до размера на обезпечението. При тези заеми кредитът покрива по-малък процент от пазарната оценка на обезпечението.

Големите промени са при дружествата за бързи кредити.

Небанковите кредитори също трябва да се съобразяват със забраната за отпускане на заеми с ГПР над 50%. За да отпуснат такъв заем обаче дружествата изизскавт гаранции по заемите – това може да са обезпечения, застраховки или поръчителство. Досега тези разходи се включваха в цената на кредита, но сега вече се заплащат отделно, стана ясно от обясненията на най-големите компании, обединени в Асоциация за отговорно небанково кредитиране.

Cash Credit например предоставя кредити срещу обезпечение с лихви средно 3% на месец, при законово установените правила – 50% ГПР. От компанията предлагат заеми до 1000 лева, като изискват поръчителство от две физически лица, които се осигуряват на 1500 лева. Ако получателят на заем не може да осигури такива поръчители, „Cash Credit ще осигури поръчителство от Ваше име и за ваша сметка, с дружество, предоставящо гаранционни услуги на пазарна цена.”. От дружеството не съобщават името на гарантиращото дружество, но дадоха пример за пазарната цена. За заем от 1000 лева, платим за две месеца, месечната вноска е 524 лв. (48 лв. оскъпяване), ако той се гарантира с поръчители. Ако се гарантира от дружеството, вноската става 631 лв. лева, месечно или цената на гаранцията в този случай е 214 лв. за два месеца. Очевидно чрез схемата се избягва таванът на ГПР.

При „Изи Кредит” вече се изискват двама поръчители, които имат нетен осигурителен доход от поне 1000 лева, като трябва да отговарят и на други условия. Другата възможност за покриване на риска е банкова гаранция.

Третият голям небанков кредитор – „Кредисимо” не изисква гаранции и застраховки. От дружеството обаче предоставят информация само срещу попълнен въпросник и срещу обещание, че няма да се възползват от личните данни. „БНП Париба” също не е въвела изискване за поръчители.

Покрай бързите кредити КФН вдига таксите

Стоян Мавродиев

Законът за лицензиране на фирмите за бързи кредити ускорено върви към „Държавен вестник”. По този повод се прокарва важна промяна в статута на Комисията на финансов надзор, която ще доведе до почти сигурно повишаване на таксите, събирани от публичните дружества, пенсионните и застрахователните компании.
Разработен от работна група на БНБ и КФН, законът вече мина през бюджетната комисия. Той бе внесен преди дни от Йордан Цонев и Румен Гечев а пълното му име е законопроект за небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребителите.
Законопроектът предвижда издаването на лиценз за всяко дружество, което предоставя потребителски кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове и други възстановими средства. По този повод Институтът за пазарна икономика напомня за какви дейности може да има лицензионен режим – „които пораждат повишен риск за националната сигурност или обществения ред в Република България, личните или имуществените права на гражданите или правата на юридическите лица, както и за околната среда”

Надзорът върху дейността на небанковите финансови институции, предоставящи кредити на потребители, ще се осъществява от заместник-председател на КФН, който ще ръководи управление „Надзор на капиталови и парични пазари”. (променя се наименованието на това управление). Сега на тази длъжност е Николай Попов.
Комисията за финансов надзор има възможност да утвърждава общите условия на договорите, по които небанковите институции ще отпускат кредити на гражданите. Промените в общите условия трябва да се приемат писмено от всеки кредитополучател. Освен това дружествата трябва да имат вътрешни правила за работа с кредитни посредници и за жалби на потребители.
Не се променят обаче съществуващите разпоредби относно небанковите финансови институции, предоставящи кредити на юридически лица, които ще продължат да подлежат на регистрация в БНБ.
За да получат лиценз, дружествата за бързи пари трябва да осигурят капитал капитал от поне 1 милион лева, който е с доказан произход и не е от заеми. Лицата, които контролират дружеството, трябва да отговарят на определени изисквания и да е ясен действителният им собственик.
Забранява се кредитите да се прехвърлят на колекторски фирми. Това може да стане само към банки или други компании за бързи пари.
Покрай бързите кредити се прокарват промени, които гарантират независимост и пълна бюджетна самостоятелност на Комисията за финансов надзор. Тя вече няма да зависи от субсидия, а ще се финансира от такси, като приема своя бюджет и да го обнародва в Държавен вестник по същия ред, по който Българска народна банка формира и приема своя бюджет.
Променя се и начинът на формиране на заплататите в КФН, като вносителите на закона изрично отбелязват, че това се прави, за да се повиши експертния потенциал.
Вероятно измененията ще доведат до повишаване на таксите, които комисията, управлявана от Стоян Мавродиев (на снимката), събира от поднадзорните лица. Новата тарифа за таксите трябва да бъде одобрена през есента и да влезе в сила от 1 януари 2015 г. От Българската стопанска камара споделят опасенията, че Комисията ще повиши таксите върху надзорните лица.
Според бюджета на комисията за 2014 г. нейните приходи са 7.2 млн. лева, разходите – 10.4 млн. лева, а разликата се покрива с държавна субсидия.