когнитивен

Подсъзнанието не може всичко

by author page

0 comments Едно наум

Ако трябва да вземете сложно решение, кое е по-добре – да премисляте възможностите отново или отново или да оставите ума си да почине, докато се разсейвате, например, с кръстословица? Представата, че несъзнателно достигаме до по-добри решения, отколкото при внимателно обмисляне, е привлекателна и повтаря идеите, популяризирани от книги като „Проблясък” на Малкълм Гладуел.

Но в научната общност идеята за предимството на подсъзнанието се приема противоречиво. Холандски психолози проведоха най-щателното проучване на тази хипотеза и не откриха никакви доказателства, отбелязва сп. „Нейчър”.

Тяхното заключение, публикувано в Judgement and Decision Making се основава на широк експеримент, предназначен да осигури най-добра възможност за проследяване на този ефект, ако съществува, както и статистически анализ на публикувани по-рано данни.

Този доклад допълва загрижеността за качеството на психологическите изследвания и продължаващия спор за степента, в която подсъзнанието може да повлияе на поведението.

„По-големият дебат е за това колко умно е подсъзнанието ни”, коментира когнитивният психолог Дейвид Шанкс от University College London. Това внимателно конструирано проучване има голям принос, според него. Шанкс публикува миналата година преглед, който оспорва твърдения за различни подсъзнателни влияния върху процеса на вземане на решения.

Типично изследване, проучващо тази хипотеза, приканва участващите да вземат комплексно решение, като избор на кола или компютър, след като се обмисля задълбочено списъка с характеристиките на обекта или след бърз преглед на характеристиките, след което човек се заема с разсейваща дейност, като решаване на кръстословица или пъзел. Подобни изследвания достигат до различни изводи – почти половината установяват предимство на подсъзнателното мислене, другите – не намират доказателства.

Привържениците на теорията твърдят, че ефектът е много чувствителен към вариации в изследванията и често обясняват липсата на потвърждение с факта, че повечето изследователи променят елементи, като избора на кръстословица, използвана за разсейване. Критиците казват, че положителните резултати се дължат на твърде малкото участници в експериментите.

Психолозите Марк Нойвенщейн и Хедерик ван Рейн от Университета в Грьонинген в Холандия се заемат да установят кое твърдение е вярно.

Те молят 399 участника – около 10 пъти повече от типичната извадка в останалите изследвания, да изберат между четири коли или четири апартамента на базата на 12 желани или нежелани характеристики. Те включват пълния списък условия, които привържениците за хипотезата за предимство на подсъзнателното мислене са докладвали като водещи до най-силен ефект – например, точния вид кръстословица, използвана за разсейване. Психолозите установяват, че не е по-вероятно тези, които са се разсейвали с кръстоволица да изберат апартамент или кола, които отговарят в по-голяма степен на предпочитанията им, отколкото това правят активно обмислящите избора си.

Учените след това анализират повторно 60 от 81 експеримента, описани в 32 проучвания по въпроса, публикувани преди април 2014 г. За целите на този мета анализ те изключват експерименти, които не съдържат достатъчно данни или се отклоняват от докладвани условия (само един от изключените експерименти твърди, че доказва хипотезата). Те също така включват резултатите от тяхното собствено проучване. В резултат на този щателен статистически анализ, те не откриват съществено продимство на подсъзнателното мислене.

„Ако предимството на подсъзнателното мислене съществува, то не може да бъде уловена в експерименти в лабораторни условия”, заключава Джонатан Барън от Университета на Пенсилвания във Филаделфия, редактор на Judgement and Decision Making.

Психологът Ап Дикстерхуис от Radboud Universityв Неймеген, който първи описва теорията за подсъзнателното мислене през 2004 г., казва: „Може да е вярно, че психологията се подобри доста през последните години, що се отнася до анализа на данни. И да, в миналото, бяха прилагани неоптимални анализи.” Но той не приема констатациите на мета-анализа. Той казва, че щеше да има различни заключения, ако учените бяха включили всички предишни експерименти, а не да се изключват някои и да се разчита на една подгрупа. Той добавя, че „доказателствата за предимството на подсъзнанието се разрастват бързо“ и хипотезата е широко приета.

Това не е единствената хипотеза, свързана с подсъзнанието, която е подложена на внимателен преглед. Например, експеримента на проекта “Many Labs”, който координира лаборатории в международен мащаб да повтарят психологически изследвания, за да валидират техните твърдения, както и няколко отделни проучвания предизвикват друга ключова концепзия в психологията – социалния прайминг. Според нея някои поведения са променени несъзнателно от предшестващо излагане на стимули, като например американското знаме, или от мисълта за пари.

Има съмнения и по отношение на ролята на подсъзнателното при вземането на решения в условията на несигурност. Въпреки последните научни открития, Браян Носек, психолог в Университета на Вирджиния в Шарлотсвил, който е съосновател на Many Labs, казва, че остава оптимист за хипотезата. „Бих се изненадал, ако в теорията на несъзнателното обмисляне не издържи, защото тя се вписва в съвременните теории“, казва той.
Шанкс е съгласен, че дебатът не е приключил. „Въпросът как вземаме решения и как можем да ги направим по-добри има практическо и интелектуално значение“, казва той. „Ако има данни, че отвличането на вниманието или подсъзнателни преживявания помагат, бихме искали да знаем това. Но изводите са много преждевременни.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *