Левове

Има ли държавата работещ план за вторите пенсии

от автор

0 коментара България

Някои пенсионни фондове може би манипулират доходността си в края на всяко тримесечие и инвестират в свързани лица. Комисията за финансов надзор е с вързани ръце, но въпреки това е наложила много санкции. Четири пенсионни фонда са подали сигнал срещу останалите в края на октомври миналата година, в резултат на което подалите сигнала бяха обявени в картелно споразумение. Управляващите – председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова и финансовият министър Владислав Горанов не виждат пропуски в работата на КФН. Според председателя й Стоян Мавродиев тя е перфектна. Но пенсионните фондове не са перфектни, защото доходността им, според Стоянова, е отрицателна. Те пък отричат.

Това е резултатът от шумно отразеното изслушване на ръководството на КФН и финансовия министър по повод на пенсионните фондове. Ако не сте разбрали дали парите ви за втора пенсия са на сигурно място, пропускът не е ваш.

Нарушения на пенсионните фондове

Пред бюджетната комисия в парламента председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев съобщи, че от три месеца тече проверка на сектора по сигнал на четири от големите пенсионни дружества. Проверката можело да отнеме две години и включва подалите сигнала.
Според депутата от ДПС Йордан Цонев обаче четирите дружества съставляват 60% от пазара, което, според него, е основание да ги обвини в картел.
Първата цел на евентуална пазарна манипулация е да се покаже по-висока доходност и така да се привлекат клиенти. А втората е да отговорят на изискванията на минималната доходност такава, каквато е записана в Кодекса за социално осигуряване, заяви Менда Стоянова от ГЕРБ.
От обясненията по време на заседанието стана ясно, че четирите дружества обвиняват колегите си в изкуствено завишаване на цените на неликвидни акции, включени в портфейлите им, в края на всяко тримесечие. Така се отчита по-висока доходност чрез малки по обем транзакции. Но когато дойде време да се плащат пенсии, няма да са достатъчни малки сделки в края на тримесечието.
Друго нарушение, свързано с предишното, са инвестициите в свързани дружества.
Финансовият министър Владислав Горанов обаче отрече да има връзка между сигнала и поправката от края на 2015 г., която предвиди парите за втора пенсия да се прехвърлят от частните универсални пенсионни фондове към държавния фонд.

Отрицателна доходност?

Средната доходност на фондовете е отрицателна за период от 10 години, твърдят КФН и Менда Стоянова. Тя има предвид доходност с отчитане на инфлацията. Изчисления на комисията показвали, че за 10 годишен период от 2004 до 2014 г. е постигната отрицателна доходност в размер на 1.7% (на годишна база – 0.16%).

Затова се обсъжда въвеждането на изискване за минимална доходност и създаването на гаранционен фонд, който да покрие разликата. Но все още няма предложение по въпроса.
След четири години трябва да започне изплащането на доходност чрез този фонд, в който да се събират отчисления от вноските.

Но пенсионните фондове твърдят, че доходността им не е отрицателна От 2000 година досега средната постигната е 5-6%, твърди обаче председателят на Асоциацията на пенсионно-осигурителните компании Никола Абаджиев. Според Даниела Петкова, изпълнителен директор на най-големия фонд „Доверие“ средногодишно фондовете имат реална доходност от 0.5 на сто през последните 12 години.

Спорът идва поради различните периоди на отчитане, а вероятно и различни показатели за доходност (модифицирана, среднопреглена) и инфлация (средногодишна, в края на периода, хармонизирана). Много често изчисленията се правят като се съпоставят данните за доходността по години (увеличение на стойността на един дял) и инфлацията, но без да се вземе предвид натрупването на вноски. (Вижте тук и тук)

Предстоящи промени

Промяната на изискването за минимална доходност е една от най-съществените мерки, които вероятно предстои да се вземат. И в момента има такова изискване по закон, като минималната доходност се определя по формула, която допуска тя да е отрицателна. Проблемът е, че ако се заложи по-висок минимум, трябва да има откъде да се попълни разликата в случаите, когато пазарът пада. Пенсионните фондове не са банки, те формират доходност според доходността на инструментите.

Именно заради натрупването на средства в гаранционния фонд, дружествата поискаха изискването да се въведе постепенно.

Другият въпрос засяга намаляването на таксите. Идеите е встъпителната такса, която е 5% от всяка вноска да се понижи два пъти, до 2% или 3%. Според Стоянова таксата може да се обвърже с размера на активите, които управлява всеки един фонд, като при малките фондове таксите да са по-ниски.

КФН пък настоява за промени в обхвата на свързаните лица, които да й дадат възможност за по-строг контрол.

Новият ред за прехвърляне на вноските

Както е известно , от началото на годината бе дадена възможност хората, осигурени за втора пенсия в УПФ, да се прехвърлят в НОИ по избор. След силни критики правителството смекчи позицията си, в това число насочвайки средствата на предпочелите държавния осигурител в Сребърния фонд, вместо в НОИ и допускайки многократно прехвърляне.

Прехвърлянето на вноските за втора пенсия на част от хората няма да застраши стабилността на частните пенсионни фондове, заяви финансовият министър Владислав Горанов пред бюджетната комисия. Разработени са начини, според които дори и при масово прехвърляне на пари към държавния фонд, пенсионните фондове да не бъдат оставени без средства. В такъв случай вероятно към Сребърния фонд ще отиват активи на частните дружества, тоест УПФ няма да продават книжата, за да прехвърлят към Сребърния фонд пари, а ще „апортират“ там самите книжа.

От думите на финансовия министър отново не става ясно къде ще отидат текущите вноски, постъпващи в Сребърния фонд в междинния период. Той даде пример с човек, който избира да прехвърли към Сребърния фонд партида от 5000 лева. „През това време тези 5 хиляди лева ще си останат 5 хиляди лева. Ако лицето след една година реши да се премести отново и да възстанови осигуряването си в универсален пенсионен фонд, то ще се придвижи там със същите тези 5 хиляди лева и от месеца, в който започне осигуряване в универсален пенсионен фонд, текущите вноски, в случая тези 5 процента, за които към момента говорим, ще започнат да постъпват регулярно по индивидуалната му партида в избрания от него пенсионен фонд“, обясни Горанов.

Никой не знае какво му носи вноската за втора пенсия

Някак встрани остана един важен въпрос – прозрачността в работата на комисията и информираността на клиентите. Смятам, че всеки клиент трябва да има онлайн достъп до своята партида, коментира Менда Стоянова. Но засега няма предложение в този дух.

КФН има навика да отговаря на всички въпроси с препратки към интернет страницата си. Но сайтът на Комисията не струва, включително в технологично отношение – пълен е с бъгове. Част от информацията е стара или неясна.

Депутатът Георги Кадиев например е бил посъветван от Мавродиев да потърси информация за акционерите на фондовете на сайта. Но данните там са от 2010 г., оплака се той.

Данните за доходността на фондовете, които се публикуват от КФН на тримесечие, са осреднени за предходните две години. Това не е много удобно. Може да се намерят годишни данни за доходността през 2013 г. В останалите случаи трябва да смятате сами – ако можете. (Вижте доходността на пенсионните фондове за 2014 г. )

Обобщена информация за таксите и удръжките няма. Друга информация, която да насърчи прословутия информиран избор, който бе главната опорна точка на депутатите от ГЕРБ при гласуването на пенсионната поправка, също няма.

Данните за това къде са инвестирани парите на фондовете се обявяват веднъж годишно, и то с три месеца закъснение. Фактът, че „Доверие“ ги публикува по-често, показва, че това е възможно. За останалите дружества, освен че трябва да почакате до 31 март, трябва да обикалите 10 сайта, за да направите сравнение.

Освен това данните на сайтовете на самите пенсионни фондове често не са актуални.

КФН би могла да събере на едно място цялата необходима информация, така че хората да могат лесно да се ориентират как се управляват парите им. Другите държави правят всичко възможно, за да ориентират осигурените какво могат да очакват. (Например на разположение на бъдещите пенсионери в Англия и калкулатор „Каква пенсия мога да очаквам“). У нас КФН изглежда ще чака това да й се вмени като задължение със закон.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *