Петролът на 50 долара за барел – какво предстои?

Петролът се стабилизира над 50 долара за барел след като окуражителна прогноза от Международната енергийна агенция (IEA) балансира натиска върху цените в резултат на девалвацията на китайския юан и лошите данни за производството през юли във втората икономика.

В началото на май петролът сорт Брент струваше около 70 долара за барел, през юли – 60 долара. Той падна до $48.24 в понеделник (рекорд за последните 6 месеца), което е двойно по-ниско от нивото му преди година.

Юанът достигна четиригодишно дъно след серия от девалвации, които се възприеха като опит за подкрепа на експорта. Китай е вторият потребител на петрол след САЩ и по-слабата валута подкопава покупателната му способност за вносни стоки, деноминирани в долари.

Опасенията, свързани с търсенето, се добавиха към очакванията за свръхпредлагане на петрол в Близкия Изток. В понеделник Световната банка разпространи доклад за последиците от споразумението по иранската ядрена програма. Той предвижда понижение на цените с 14% през 2016 г.  в резултат на вдигането на иранските санкции.

Според проучване на WSJ, средната цена на Брент през 2015 г. ще бъде 58 долара, макар през май дилърите да прогнозираха 62 долара за барел. След това петролът ще започне да поскъпва, но цените ще останат 63-69 долара до края на 2016 г.

Но прогнозите на IEA, обявени в сряда, бяха поне малко окуражителни. Световният петролен пазар започва да се ребалансира като ниските цени стимулират потреблението, заяви агенцията. Този процес ще е продължителен.

Световното производство надвишава потреблението с 3 млн. барела дневно, попълвайки запасите и подтискайки пазара с незабавна доставка. Но рязкото понижение води до ръст на търсенето, което според агенцията ще се увеличи с 1.6 млн. барела дневно – най-бърз темп от пет години.

Въпреки това мнозина обсъждат възможността от поевтиняване на петрола дори до 40 долара. Или поне това прави руската централна банка, която заяви, че икономиката на страната може да издържи на спад до 40 долара за барел.

Компаниите, които се занимават с добив на шистов газ в САЩ, изглеждат изложени на риск. Това се обсъждаше и през зимата, когато цените бяха 80-90 долара за барел, пише „Ведомости”. Но индустрията там не само устоя, а и увеличи добива, въпреки че броят на сондажите е намалял с почти 60%. Ако миналата година производителността на нарасна с 34%, сега, според IHS, те могат да намалят разходите с още 45% – и то не само поради преминаването към по-продуктивни сондажи, но също и чрез подобряване на ефективността, с нова технология.
Джон Хес, главен изпълнителен директор на Hess Corporation съобщи, че са намалили разходите за сондиране с 50% и в бъдеще може да ги намалят с 30%“. А според Скот Шефилд, главен изпълнителен директор на Pioneer Natural Resources, сега пробиват дупка с дълбочина от 18000 фута (5.5 км) в 16 дни, а миналата година това е отнемало 30 дни. “

А ако нещата за бизнеса се влошат, законодателите в САЩ могат да отменят забраната за износ на суров петрол, което ще натисне още цените.

Не само Русия и Венецуела ще бъдат засегнати от спада на цените до 50 долара за барел. За много други износителки понижението на петрола означава увеличаване на бюджетните дефицити. Лидерът Саудитска Арабия също е засегната, макар да разчита да огромен буфер във формата на валутни резерви, които в средата на 2014 г. бяха 800 млрд. долара, пише FT. Но резервите бързо се изчерпват и сега те са 680 млрд. долара. Кралството се опитва да отслаби натиска върху финансовите пазари, подготвяйки емисия облигации на стойност 27 млрд. долара.

Енергопроизводителите вече уволниха около 70 000 работника и спряха проекти за милиарди долари. Особено това важи за добива с висока себестойност като петролните пясъци в Канада и дълбоководните полета в Мексиканския залив.

Големите енергийни компании съкратиха инвестиции в нови проекти на стойност 200 млрд. долара. Енергийната фирма Wood Mackenzie заяви, че компаниите са отложили 46 големи проекта за добив на нефт и газ с еквивалент 20 млрд. барела, което е повече от доказаните запаси на Мексико. Според консултантите броят на големите проекти, които ще бъдат одобрени напълно тази година, вероятно ще се брои на пръстите на едната ръка.
Не се оправдаха обаче прогнозите, че по-ниските цени на петрола ще охладят ентусиазма по отношение на зелената енергия. Според FT това се дължи на факта, че петролът се използва за производството на едва 5% от електроенергията в света и не се конкурира директно с ВЕИ.
По-ниските цени донесоха ползи на потребителите, като доведоха до по-ниски цени. В САЩ например, галон бензин струва $2.75, което е понижение със 72 цента за година. Това ще облекчи бюджета на потребителите общо за САЩ, еврозоната, Великобритания и Япония с 200 млрд. долара, прогнозира Capital Economics през май. Но се оказа, че потребителите не са готови да харчат спестените пари, така че поевтиняването на петрола засега не дава тласък на икономиките.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *