Постигнат е компромис по пенсионната реформа, заявиха премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин на брифинг в Министерския съвет след среща със социалните партньори.

Голямата промяна е увеличаването на възрастта за пенсиониране, докато по много други пунктове правителството отстъпи от първоначалните планове. В някои случаи условията за пенсиониране се смекчават спрямо действащите правила. Неблагоприятна промяна спрямо сегашното положение ще усетят жените, работещи при първа и втора категория.

Предвижда се плавно нарастване на възрастта в масовата трета категория до достигане на 65 години за мъжете и жените. Това ще се случи съответно през 2029-а и 2037 година. След това възрастта ще расте спрямо очакваната продължителност на живота.

В момента жените се пенсионират на 60 г. и 8 м., а мъжете – на 63 г. е 8 м. Тази възраст трябваше да нарасне съответно до 63 години за жените през 2022 г. и 65 години при мъжете през 2019 година.

Разликата е в изравняването на възрастта за пенсиониране на жени и мъже, и по-бавното вдигане на възрастта спрямо сегашното положение. По новите правила първите мъже, които ще се пенсионират на 65 години, са родените през 1964 г., докато по сегашните – набор 1954 г. Първите жени, които ще се пенсионират на 63 години, са родените през 1966 г., докато по сегашния закон – родените 1959 г. Тоест мъжете, родени от 1952 г. до 1964 г. и жените, родени от 1955 до 1966 г., печелят от реформата. Жените, родени след 1966 г. обаче губят.

Необходимият стаж сега е съответно 35 г. и 38 г. и трябваше да се увеличи на 37 години за жените и 40 години за мъжете през 2021 г., растейки с по четири месеца.
Все още няма публикуван официален документ и увеличаването на осигурителния стаж не е коментирано, затова ще припомним първоначалното предложение. То предвиждаше увеличаване на стажа по два месеца годишно до достигане през 2027 г. на 40 години за мъжете и 37 години за жените

Разликата е в годината и стъпката, тоест отново имаме по-бавно нарастване.

Условия за пенсионаране за трета категория сега и след реформата

Синдикати, работодатели и правителство са се споразумели възрастта за пенсиониране на работещите при тежки условия да расте до 55 години за първата категория и 60 години – за втората.  Според първоначалния вариант те трябваше да излизат в пенсия осем (за първа категория) и три години (за втора)  по-рано от останалите, но се възприе разликата да стане 10, съответно пет години. Сега разликата във възрастта спрямо трета категория е по-голяма, тоест предимството на работещите при първа и втора категория ще намалее.

В момента работещите при първа категория се пенсионират при 47 г. и  8 м. за жените и 52 г. и 8 м. за мъжете, а работещите при втора категория – съответно 52 г. и 8 м. и 57 г. и 8 месеца. Те трябва да са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд.

Първоначалният проект предвиждаше още по-голямо нарастване – до 57 г. за първа категория труд и до 62 г. за втора (съответно през 2037 г. за мъжете и 2043 г. за жените).

Остават същите и условията за пенсиониране на категорийните работници – ще се запази действието на параграф 4 от КСО, като ще се включи в основните текстове.

Социалните партньори са постигнали съгласие и подземните миньори, които работят при много тежки условия, да могат да се пенсионират по-рано от първата категория – на 45 години. Това ще става при ликвидация на предприятията и съкращения на щата, съобщи президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Те обаче няма да могат да получават и заплата, и пенсия.

В сектор „Сигурност“ ще бъде въведена минимална възраст за пенсиониране 52 години и 10 месеца, но предстои диференциация на минималната възраст в сектора, в зависимост от длъжностите. Идеята е работещите на терен да се пенсионират на 50 години. Минималната възраст за останалите в сектора ще расте плавно до 55 години, като стъпката на нарастване е 2 месеца..

Сега лицата, изпълнявали военна служба, полицаите и следователите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба, независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които 18 години в системата.

За парашутистите и водолазите предложената възраст от 1 януари 2016 г. е 42 години и 10 месеца. Тя също ще нараства с по 2 месеца за всяка календарна година до достигане на 45 години.

От ръководителите на ведомствата, които се пенсионират по чл. 69 в сектор „Сигурност“ се изисква да дадат разбивка по различните видове длъжности, тяхната натовареност и риск. „След като разбивката е готова, ще отворим допълнителен разговор“, допълни вицепремиерът Калфин, без да уточни дали има решение някои полицаи и военни да се пенсионират на 50 години.

Всяка година осигурителен стаж ще носи увеличение на коефициента за изчисляване на пенсиите и така те ще нараснат най-малко с 40%, предвижда още реформата.

Осигуровките от 2017 г. ще бъдат повишени с 1%, а през 2018 г. с още 1%. На практика няма промяна, тъй като подобно увеличение с общо 2% и в момента е заложено в КСО, само че парите трябваше да отидат в УПФ, а не в НОИ, както е сега. Вицепремиерът Ивайло Калфин имаше по-амбициозна идея – осигуровките да нараснат общо с 4.5%, но плавно.

Остава гласуваната в края на 2014 г. опция за пренасочване на парите от частните пенсионни фондове  и възможността за многобройни прехвърляния между Сребърния фонд и  УПФ, което МВФ нарече необичайно.

Все още няма решение за инвалидните пенсии, които според работодателите водят за изтичане на 1.3 млрд. лева.