През юни 2014 г. ЕЦБ намали основната си лихва, по която отпуска заеми на търговските банки на 0.15%, а депозитната лихва, с която олихвява резервите до минус 0.1%. За централна банка, която бе предпазлива по отношение на нетрадиционните мерки, установяването на отрицателни лихвени проценти бе смел ход. ЕЦБ всъщност таксува търговските банки за това, че държат свръхрезерви при нея, като се надява, че това ще понижи цените по заемите, пише „Икономист”.
Три месеца по-късно ЕЦБ понижи отново депозитната лихва, до -0.2%. Когато съветът на ЕЦБ, определящ лихвите, отново се събере на 3 декември, се очаква да ореже депозитната лихва още повече, както и да одобри повече „количествени облекчения” или QE (създаване на пари чрез покупка на облигации). В скорошна реч Драги заяви, че нетрадиционните политики на ЕЦБ през последните 18 месеца са били доминираща сила в стимулирането на икономиката на еврозоната и отблъскването на дефлацията. Кредитирането на банките бавно се възстановява. Но въпреки това, казва той, ниската инфлацията и остатъчните рискове за възстановяването оправдават бъдещи действия.
Не толкова отдавна се смяташе, че най-ниската възможна лихва е нула. Имаше алтернатива да депозирането на пари в банките – поддържането на кеш. Дюшекът не те таксува за складирането на пари. Вложителите могат да понесат малка такса, за да избегнат цената и грижите да правят други операции, но повечето предполагат, че тяхната толерантност е ограничена. „Ние сме на долната граница”, каза Марио Драги след последното понижение. Сега изглежда, че той е размислил, но колко далеч може да отиде ЕЦБ?
ЕЦБ не е единствена, която тества долната граница. Датската централна банка постави своята основна лихва под нулата през по-голямата част от последните три години, за да отблъсне капиталовият приток, който заплашваше валутния курс, фиксиран към еврото. През януари Швейцарската национална банка се отказа от опитите да спира поскъпване на франка спрямо еврото чрез печатане на франкове в големи количество; вместо това тя прибягна до отрицателни лихвени проценти, за да възпре инвеститорите да купуват франкове. Шведската централна банка, Riksbank, направи основната си лихва отрицателна през февруари, за да отслаби кроната, да направи износа по-скъп и по този начин да тласне инфлацията близо до целта от 2%.
За всички тези страни, валутният курс спрямо еврото има най-голямо значение. За да подтиснат своите валути, техните централни банки трябва да предлагат лихвени проценти, които са още повече под нулата, отколкото на ЕЦБ. Депозитната лихва в Дания и в Швейцария е -0.75%. В Швеция е -1.1%.
Това не кара търговските банки да обръщат резервите си при централната банка за кеш, както твърди теорията. Това е така, тъй като да се направи е скъпо. За да уреждат плащанията, банките трябва да превеждат огромни суми пари помежду си всеки ден. Разходите за броени, съхраняване, транспортите и застраховане на камионите, пренасящи банкноти очевидно са по-силен коз от неголямата такса, която европейските централни банки налагат за поддържане на електронни депозити при тях. Другата възможност за използване на банковите резерви е да се депозират в друга банка, но те вече са залети с ликвидност благодарение на QE.
Депозитната лихва при централните банки поставя праг за цената на овърнайт заемите, затова краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар също са негативни. Отрицателните основни лихвени проценти и създаването на пари чрез покупката на облигации от централните банки тласнаха доходността на държавните облигации в цяла Европа в червената зона. Това на свой ред смъква лихвите по нови заеми
