Краткотрайната и прибързана надежда, че България може да „спечели“ от влошаването на руско-турските икономически отношения след свалянето на самолета Су-24 изглежда ще отстъпи място на вайкане за това, че страната ще трябва да покрие част от обещаните 3 млрд. евро за южната си съседка.

Българските политици и други говорещи лица не са по-големи визионери от средния гражданин, за когото тънките сметки са еквивалент на стратегически приоритет. Тези сметки обикновено се оказват грешни.

Има нещо трогателно в пърхащото оживление, което новината за руски икономически санкции срещу Турция предизвика у тукашния естаблишмънт. Вместо да говорят за голямата картина и нарастващите геополитически предизвикателства водещите коментатори у нас се концентрираха върху това да гадаят колко може да спечели българският туризъм, авиобизнесът и енергетиката от влошаване на отношенията между Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. Някои дори успяха да изчислят, че се очакват 500 000 турски скиори в българските курорти. Руските туристи те вероятно още не могат да преброят.

Но едно нещо никога не идва само. Един от ранните говорители на идеята за възраждане на „Южен поток“ бе проф. Атанас Тасев. „По всяка вероятност ние имаме възможност да очакваме някаква нова версия на „Южен поток“, която го връща към нашето крайбрежие.“, каза той пред „Труд“. Но експертът не спря дотам. „Във всеки случай ще бъде много невероятно да получим газ от Азербайджан, особено след като гръмнаха газопровода Тбилиси – Ерзурум и по същия начин могат да гръмнат тръбата ТАНАП – тя минава през същите територии и пресича по диагонал територии, населени с кюрди“.

Този ентусиазъм малко помръкна, след като стана ясно, че България трябва да участва в осигуряването на обещаните 3 млрд. евро на Турция (500 млн. лева трябва да се вземат от европейския бюджет, а останалите ще осигурят страните). Българската вноска не е известна, но съдейки по размера на вноската, която бе предвидена по мостовия заем за Гърция, тя ще е пренебрежимо малка.

Както и тогава, въпросът не е в сумата, а в принципа. Залогът е много по-голям от 3 млрд. евро. За броени дни видяхме промяна на геостратегически приоритети, видяхме как се елиминират проекти, в които е инвестирано много и как рискът нараства главоломно. Дори една средноголяма фирма, ако е управлявана професионално и не работи само за вътрешния пазар, вероятно променя плановете си в този момент. Но реакцията на българското правителство драматично закъснява.

Европейските лидери говореха на различни езиции след срещата на върха, но от това говорене стана ясно, че мнозина имат своите тревоги за сделката с Турция. Бе направен опит ЕС да бъде изнудван от Турция с бежанците и единственият коментар на българския премиер по темата бе „Нито сме предупредени, нито ни е казано колко.“ Очакваме повече.