Изплащането на гарантираните влогове ще е възможно и преди БНБ да отнеме лиценза на банка, предвижда проект на нов закон за гарантиране на влоговете, който ще се обсъжда следващата седмица. Хората, които имат депозити с привилегировани лихви, както и акционерите с над 5% в банките също попадат в обхвата на гаранцията. Банките ще правят вноски съобразно риска, който поемат.
Проектът е в изпълнение на новата европейска директива и ще влезе в сила от 2015 г.
Фондът ще изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители, ако влоговете са станали неналични в следните два случая:
1. решение на Българската народна банка за отнемане на лиценза за банкова дейност по чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за кредитните институции;
2. акт на съдебен орган, с който, по причини, пряко свързани с финансовото състояние на кредитната институция, се постановява решение, което препятства предявяването на вземанията на вложителите срещу кредитната институция.
В момента българският закон предвижда изплащането на депозити да започне до 20 дни след отнемане на лиценза на банката. Европейската комисия и Европейският банков орган твърдят, че това противори на европейската директива (сегашната, но и на новата), която изисква изплащането да започне 25 дни, след като депозитът е станал „неналичен“. Именно това определение на неналични депозити не съответстваше на българското законодателство и останалите мерки, включително процедурата за специален надзор.
С проекта се дава определение за неналичен депозит – влог, който е изискуем и дължим, но не е бил платен от банката съгласно законовите или договорните условия, приложими към него. Съгласно сегашната директива „неналичен депозит“ е депозит, който е дължим и платин, но това не е направено, тъй като банката изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние да изплати депозита и не съществува близка перспектива да бъде в състояние да го направи. БНБ твърдеше, че това е равнозначно на установяване на неплатежоспособност/отнемане на лиценза. Но в директивата има изискване компетентните органи да установят колкото е възможно по-скоро „и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. Освен това в директивата има втора хипотеза за неналични депозити – „съдебен орган е издал решение по причини, които са пряко свързани с финансовото състояние на кредитната институция, чието действие суспендира възможността на вложителите да предяват претенциите срещу нея”, ако това стане преди да е установена неплатежоспособността. Точно това се добавя като второ основание.
На практика текстовете няма да позволят да се изплащат депозити докато трае процедурата на специален надзор, ако няма съмнения в платежоспобността на банката.
Срокът за изплащане на гарантираните влогове е седем дни от решението на БНБ или на съда.
Директивата предвижда запазване и на размера на покритието – 100000 евро. Наред с това Директивата изисква всяка държава членка да предвиди в рамките на кратки срокове (от 3 до 12 месеца) по-висока защита за определена категория влогове, свързани с важни социални събития от живота на човека – продажба на имоти за жилищни нужди, развод, пенсиониране и др. Размерът на тази по-висока защита следва да е съобразен със стандарта на живот в съответната държава членка. Предвид това, законопроектът предвижда праг на гаранцията за тези видове влогове до 250000 лева и максимален срок на защита – 3 месеца от събитието (например от постъпването на парите от продажбата на имота).
Отпадат някои от изключенията за гарантиране на влоговете по сегашния закон. Защитени са всички физически и юридически лица с изключение на професионалните инвеститори, държавните институции и общините. Сега извън обхвата на гаранцията са лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители, акционери с повече от 5 на сто от гласовете в общото събрание на акционерите на банката, членовете на управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на банката, техни роднини и др.
Съществена новост е новият чл. 14, според който вноските на банките ще се определят пропорционално на степента на риска, на който всяка банка е изложена, и се изчислява върху размера на гарантираните влогове за предходната година, на тримесечна база. Сега вноската е 0,5 на сто от общия размер на влоговата база за предходната година. Според авторите това ще насърчи прилагането на бизнес модели, характеризиращи се с по-ниска степен на риск. Методологията за изчисляване на рисково-базираните премийни вноски ще се предлага от Фонда и ще бъде одобрявана от Българската народна банка.
Предвижда се разширяване на обхвата на инструментите, в които могат да се инвестират средствата на Фонда – в това число чуждестранни дългови книга с най-висок рейтинг.
След съгласуване с Българската народна банка и органа по преструктуриране, който предстои да се създаде, фондът може да прилага мерки за превенция и подпомагане на банки с цел предотвратяване на изпадането в неплатежоспособност, в това число ликвидна подкрепа. Тези мерки обаче ще се предприемат в съответствие с ясно определена рамка и следва във всички случаи да са съобразени с правилата за държавната помощ. Разходите за мерките, предприети за предотвратяване на неплатежоспособността на дадена банка, не могат да превишават разходите за изпълнение на законово установения мандат на Фонда по защитата на гарантираните влогове в банката.
