Неравенството на доходите спира растежа на американската икономика, твърди нов доклад на Standard & Poor’s.
От агенцията са понижили прогнозата си за растежа в Америка до средно 2.5% през следващите 10 години, спрямо 2.8% преди пет години.
Неравенството затруднява възстановяването на икономиката, обобщава изводите „Ню Йорк Таймс”. Вестникът обръща внимание, че за разлика от много други проучвания по въпроса, този път не става дума за бестселър (като книгата на Томас Пикети), нова теория или нови данни. Този път проучването идва от изследователи, занимаващи се с бизнес прогнози, хора, които вършат практическа работа от полза за своите клиенти и това е показателно за еволюцията на темата за неравенството – от идеологически спор към практически проблем.
Фактът, че S&P бие камбаната за рисковете от неравенството е знак, че дискусията вече напуска академичните кръгове и лявоцентристките политици.
Бет Ан Бовино, главен икономист в S&P обяснява, че изследването се фокусира върху причините за слабото възстановяване и установява, че с най-сериозно влияние е неравенството на доходите.
Няма достатъчно търсене за стоки и услуги, които да поддържат растежа и опитите дупката да се запълни с дългове подхранва кредитния цикъл на бумове и сривове. Високото неравенство се самоподхранва, тъй като богатите използват ресурсите си, за да да влияят върху политиците с цел насърчаването на политики, които да им помогнат да запазят предимството си.
В доклада се обобщават много академични и правителствени изследвания по темата. Вместо да навлизат в горещата тема за данъчните ставки и степента на социална защита, от Standard & Poor’s поставят акцента на инвестициите в образование. Според икономистите, ако средното ниво на образованост на работната сила расте със същите темпове както в средата на миналия век, то през следващите пет години БВП би бил с 2.4 % по-висок. Ако американските работещи прекарат поне още една година в училище, в резултат производителността ще се нарасне с около 525 млрд. долара за периода.
През последните 10 години, до 2013 г. средният ръст в САЩ е 1.4% и S&P припомня теорията на Лорънс Съмърс за дълготрайна стагнация – период на нисък растеж, характеризиращ се с малки увеличения на работната сила и на производителността. Това ни води към епоха на недостатъчно търсене спрямо съвкупните спестявания на домакинствата и корпорациите, обясняват икономистите, препращайки задочно към Кейнс. По този начин САЩ може да са попаднали в дългосрочно равновесие, където реалните лихви трябва да бъдат отрицателни, за да се генерира достатъчно съвкупно търсене. Макар конкретните причини за дългосрочната стагнация не са сигурни, потенциалните й основания включват по-бавният ръст на населението, застаряването на населението, глобализацията и технологичните промени. Неравното разпределение на доходите и богатството също допринася. Богатите имат по-висока норма на спестяване.
Продължава движението към нископлатени работни места, показват още данните. През последните четири години от началото на възстановяването, новите работни места са в този сегмент според National Employment Law Project. Докато 22% от загубените работни места по време на рецесията са били нископлатени, 44% от ръста на заетостта сега е в тази група. Нископлатените индустрии осигуряват работа на 1.85 милиона повече в сравнение с времето преди рецесията. Неравенството в доходите и в достъпа до пенсии и здравни помощи ще се разширява.
Изправени ли сме пред неизбежен избор между ефективност и и равномерно разпределение на доходите? Според икономистите от МВФ Андрю Бърг, Джонатан Остри и Йеромин Зетелмайер – не. Те проучват продължителността на фазите на растеж от 1950 до 2006 г. и установяват, че равенството е важен компонент на устойчивия растеж. Намаляване на неравенството с 10% (спад на коефициента на Джини от 0.4 до 0.37) увеличава очакваната продължителност на растежа с 50%.Опитът на развиващите се страни показва, че е по-лесно да се разпали растеж, отколкото да се поддържа. Според Берг и Осри при коефициент на Джини над 0.45 (САЩ са близо до този праг) растежът е застрашен.
