Капиталът и неравенството – революция по Пикети

“Капиталът на 21 век”, наскоро издадената книга на френския икономист Тома Пикети, не просто се оказа бестселъра на годината, но и една от най-дискутираните теми.

Осланяйки се на широк набор от данни (pdf)  Пикети проследява еволюцията на неравенството в доходите и богатството от времето на индустриалната революция досега. Той твърди, че периодът след Втората световна война, когато в САЩ Саймън Кузнец установява спад на неравенството, е кратък епизод, изключение от тенденциите. В началото на 21 век светът се връща към високите нива на неравенство, характерни за западните страни след Първата индустриална революция. Частното богатство расте по-бързо от националния доход и се концентрира в ръцете на все по-малко семейства. Класовата структура се запазва, дори когато делът на работните заплатите в доходите расте. Само хаосът след войните нарушава модела, пише Пикети.

Високите данъци, инфлацията, фалитите, както и социалните програми водят да намаляване на богатството и водят до период, през който богатството и доходите се разпределят по-равномерно. Но след като шоковете от Голямата депресия и войните избледняват, моделът се възстановява. Защо се случва така?

Въз основа на данните за динамиката и разпределението на доходите и богатството, Пикети развива своята теория за капитала. Централното неравенство в нея е  r>g, където r e възвращаемостта на капитала, а g е икономическият ръст. Когато доходите от капитал изпреварват ръста, неравенството расте. При равни други условия, по-бързият растеж намалява важността на богатството като източник на доходи, докато при бавен ръст то се увеличава.

Богатството на обществото спрямо годишния доход расте в съответствие с нетните спестявания (%) и темпа на растеж, g. С времето все по-голяма част от богатството се концентрира в ръцете на малка група и това богатството се предава от поколение на поколение. Дългосрочно ръстът на икономиката намалява, тъй като ефектите на индустриализацията се изчерпват (виж още за стагнацията), а нормата на спестявания след войните започва да расте. Когато съотношението капитал/доходи е голямо, наследеното богатство има по-голямо значение отколкото предприемаческия доход. Безкрайната спирала на неравенството създава такова разпределение на богатството, което подкопава меритократичните ценности на обществото, пише френският икономист.

В осемте най-развити икономики, съвкупното частно богатство, което е надхвърляло два-три пъти националния доход през 1970, сега го превишава от четири до седем пъти.

Демографските промени, които забавят глобалния ръст, засилват значението на капитала. Когато нормата на спестяване е 10%, а ръстът – 3%, това съотношение е около 300%. Но ако ръстът се понижи до 1.5%, например, поради забавяне на нарастването на населението, тогава съотношението капитал/доходи се увеличава до 600%.

Няма естествена спирачка срещу концентрацията на богатство. Само бързият растеж или държавните намеси могат да намалят неравенството, твърди Пикети, когото критиците побързаха да нарекат неомарксист, а либералните икономисти иронизираха, че посланието на 700-те страници на книгата могат да се сведат да един туит „Теорията на Карл Маркс не е грешна, а само подранила“.

Тази реакция е отзвук на най-дискутирана препоръка на икономиста – свръхоблагане за високите доходи, както и въвеждане на глобален данък върху богатството, който да спре разширяването на неравенството и произтичащата от него икономическа и политическа нестабилност. Има много голяма разлика между действителния принос на Пикети (неговата дългогодишна работа върху емпиричните данни заедно с Иманюел Саец и други икономисти) и публичния отзвук, концентриран почти изцяло върху политическите приложения на теорията му.

Самият Пикети като че ли провокира това, както и сравненията с Маркс – както чрез заглавието на книгата, така и чрез позоваването на Маркс в текста.

Но неговата теория не е марксистка, макар и Пикети, и Маркс да открояват противоречията на капитализма и отсъствието на автономен механизъм, който да води до политическо и икономическо равновесие. Централната разлика е идеята за възвращаемостта на капитала. Според Маркс намаляващата норма на възвращаемост на капитала в крайна сметка ще доведе до разрушаването на капитализма. При Пикети намаляващата производителност води до увеличаване на доходите от капитал.

Друга разлика идва с времето. През 19 век идеята да станеш милионер, благодарение на работата си или таланта е непозната. Богатството се предава или по наследство или се формира чрез предприемачество (понякога и чрез спекулации). 21 век предлага широко разнообразие на възможности за забогатяване, в това число чрез високоплатени професии или като суперзвезда. Добрите образователна и кредитна системи намаляват значението на наследството за бъдещите доходи.

Също така Пикети работи с много данни, за разлика от Маркс, който се осланя на мисловна конструкция.

Една от основните критики срещу Пикети е, че той игнорира влиянието на данъците и социалните трансфери върху благосъстоянието. Алън Рейнълд от либертарианския Институт Cato отбелязва, че книгата пропуска огромните субсудии по здравната система на Обама. Първичното разпределение на доходите е по-неравномерно, отколкото вторичното (с отчитане на данъците и трансферите).

Данни на бюджетната служба на Конгреса на САЩ, цитирани от NYT, показват, че за средната класа трансферите и по-ниските данъци обясняват по-голямата част от ръста на техните доходи през последните десетилетия. Те са изкарали със 7% по-малко с отчитане на инфлацията от 1979 г. до 2010 г., но социалните осигуровки, помощи за безработица, както и здравните осигуровки, които се плащат от работодателите, но се насърчават от данъчния кодекс, и по-ниските данъци са смекчили този спад. Като се отчете всичко това доходите на средната класа са нараснали с около 36% от 1979 г. до 2010 г., като 90% от увеличението се дължи на трансферите и по-ниските данъци.

Ако той беше отчел доходите след преразпределението, нямаше да предлага като лекарство по-голямо преразпределение, твърдят критиците. Но оспорването на теорията за неравенството чрез позоваване на приноса на социалната държава, е равносилно да признаване на спиралата, за която говори Пикети.

Чети нататък

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>