Пазарите си отдъхнаха в понеделник след като последните допитвания през уикенда показаха слаба преднина на привържениците на оставане на Великобритания в ЕС. Но тревогите от Брекзит остават.

Някои агенции (например Survation), чиито допитвания до миналата седмица показваха преднина с няколко пункта на привържениците на Брекзит, сега отчитат превес на кампанията за оставане в ЕС.

Букмейкърите също очакват Великобритания да остане в ЕС, като Betfair и Ladbrokes дават 73% вероятност на вота за оставане.

Изглежда се повтаря историята с референдума в Шотландия, където привържениците на статуквото победиха в последния момент. Както вече писахме, това се е случвало и на предишни референдуми.
За промяната на нагласите е допринесло и убийството на депутатката Джо Кокс, която агитираше за оставане в Съюза.

Британският паунд поскъпна в понеделник с 2% спрямо долара , надхвърляйки 1.46 долара, при $1.4359 в петък. Спрямо еврото той се повиши с близо 1.5%. Борсите в Европа отвориха с повишение, следвайки ръста на азиатските пазари.

Много от ефектите обаче вече са консумирани. Инвеститорите вече изтеглиха 1.1 млрд. долара от британски фондове, търсенето на сигурни активи натисна още повече доходността на германските и японските ДЦК, а златото надхвърли 1300 долара за тройунция.

През предишните дни страховете от Брекзит подхраниха ръст на сигурните суверенни дългове, което донесе отрицателни лихви по 10-годишните германски ДЦК и изпрати 10-годишните американски ДЦК на четиригодишно дъно. Разпродажбите на периферните страни от ЕС показаха и подновени съмнения в институционалната стабилност на блока. Полските облигации например загубиха поради изчисления, че по-бедните страни ще получат по-малко еврофондове, ако напускането на Великобритания съкрати европейския бюджет. (Други обаче намериха основание за оптимизъм – например, Франция, която се видя като единствена ядрена сила в ЕС).

Но нищо от това не може да се сравнява с очакваните сътресения на пазарите след това. Има оценки, че при вот за излизане паундът и пазарите ще бъдат изложени на загуби от порядъка на 15%. Валутите на Швейцария и Япония – смятани като убежище, ще бъдат подложени на нежелано поскъпване.

Банките на Швейцария, както и Фед се въздържаха от промени на паричната си политика поради неопределеността. Японската централна банка не понижи лихвите, въпреки по-слабата инфлация – вероятно, за да запази амуниции за след референдума, коментира FT.
Централните банки се подготвят за действия, за да спрат паника след вота в четвъртък. Банката на Англия и ЕЦБ вече се подготвят за предоставяне на допълнителна ликвидност и договори суапови линии с други банки, за да осигури достъп до чуждестранна валута при нужда. Но това са само мерки за ограничаване на краткосрочните щети. Но Банката на Англия вече даде да се разбере, че не може да премахне дългосрочните вреди от Брекзит.
Ако паундът се обезцени рязко, банката ще бъде изправена пред комбинация от растяща инфлация и бавен ръст.

Брекзит заплашва и близките търговски партьнори като Ирландия, както и Холандия, която има значителни инвстеции на Острова. Според оценки на ЕС като цяло ще загуби 1% от БВП до 2020 година.

[textblock style=“1″]Какво следва?
Какво би се случило все пак, ако британците гласуват за оставане в ЕС.
Законодателството на ЕС и на Великобритания не предвижда непосредствен ефект на такъв вот. Референдумът не е задължителен и няма подобна клауза в европейското законодателство за референдумите.
Така че въпросът е политически, макар че със самото насрочване на референдум по въпрос, който не подкрепя, премиерът Дейвид Камерън показа, че спазва обещанията.
Все пак правителството може да прехвърли темата на парламента, да се опита да договори друго споразумение или да инициира повторен референдум. FT напомня, че в европейските страни има традиция на повторни референдуми по въпроси, свързани с ЕС.
От правна гледна точка въпросът е кога ще бъде задействан чл. 50 от Лисабонския договор. Когато това стане, процесът на излизане на Великобритания от ЕС ще стане необхатим.
Според този член всяка страни може да реши да напусне Съюза, като уведоми Европейския съвет за своите намерения. Това уведомление задейства всичко.
След това започват преговорите за прекратяване на членството, като от страна на ЕС е необходимо квалифицирано мнозинство в Съвета (като Лондон не участва в гласуването по този въпрос), както и гласуване в Европейския парламент.
Договорът на ЕС няма да се прилага към тази страна от влизането в сила на споразумението за напускане или две години след уведомлението по чл. 50. През този период трябва да бъде свършена цялата работа по демонтиране и преразглеждане на европейското законодателство, което се е пропило в британските правни норми през последните 40 години. Но Европейският съвет може да реши единодушно да удължи този период.
В обобщение, дали и как страната ще поиска да излезе от ЕС зависи от нейната собствена Конституция. Дали този въпрос ще бъде отнесен към парламента (тъй като има известна неяснота) и колко време ще мине преди да бъде натиснат червеният бутон на чл. 50 е политически въпрос. [/textblock]