Технологиите за поумняване не са толкова далеч

Способността на човешкия мозък да се усъвършенства е тема, която занимава нашето въображение от векове. Идеята е, че при наличието на правилни инструменти и правилен подход можем да станем по-умни. Хващаме се за митове като 10-те процента използване на на мозъка, който твърди, че огромната част от неговия капацитет е неизползвана.

Отчасти това е предизвикано от надежда – ако използваме малка част от потенциала си, тогава няма прегради за човечеството.

Но тази мечта има и мрачна страна – възможността от възникване на дистопия, в която съдбата на човек ще зависи от достъпа му до технологии, засилващи умствените способности. Елитът ще може да достигне пределите на разума, а по-малко успелите ще загубят шансове да се придвижат напред по социалната стълбица. Някой Биг Брадър може да вземе под контрол нашия разум и ще решава колко добре функционираме.

Разговаряйки с невробиолози и футуристи, получих известна представа за последиците, ако усилването на познавателните способности стане норма, пише Мария Конникова за „Атлантик”.

Персонализирани умни таблетки
Нашата нервна система постоянно се усъвършенства. Имаме метилфенидат (риталин) за лечение на синдрома на хиперактивност с дефицит на концентрация (ADD), от който се възползват и много писатели. В лабораторни условия този препарат показва засилване на паметта, концентрацията и мотивацията при хора, които нямат нарушение на когнитивните функции. Съществува и модафанил за лечение на сънливостта, свързана с нарколепсия и други заболявания. Той също така помага да отстранят симптомите на недоспиване. Друг препарат е донепезил, разработен за лечение на болестта на Алцхаймер. Клиничните изпитания показаха, че при здравите хора той подобрява словесната и процедурната памет (която използваме, когато караме кола, например).

Разбира се, това не е митичното умно хапче, което увеличава IQ с 10 пункта. Понякога, засилвайки една функция, влошаме друга. Увеличеният прием на риталин, например, нарушава творческите способности. Но ще дойде ден, когато достатъчно добре ще разберем механизмите на нервната система, за да се създадат индивидуални хапчета, които да засилват положителните страни и да намаляват нашите недостатъци, казва невробиологът от МИТ Гопин Фен. Някои вече опитват.

Електрически ток

Идеята за използване на електрически ток за промяна на функциите на главния мозък не е нова (на нея се основава лечението с електрошок), но през последните години се научихме по-добре да контролираме този ток – къде да се насочи, в какви количества. Електростимулацията е много по-усъвършенствана в сравнение с шоковата терапия.

Най-много се използва транскраниална стимулация с постоянен ток (tDCS), която се заключава в това, че за модулиране на дейността на мозъка се подава малко ток към скалпа. Показано е, че тя подобрява концентрацията, способността за решаване на задачи, както и оперативната памет. Ефектът от тази процедура може да се запази от 30 минути до два часа.

Невробиологът от университета на щата Аризона Джейми Тайлър е основател на компанията Thync, която създаде опитен образец и проведе изпитания с повече от 3000 души. Този прибор може да ни успокои, да ни даде прилив на енергия, като засили концентрацията и творческите асоциации. Това е само поредният уред, който ще ви помогне в ежедневието, казва Тайлър.

Пейсмейкър за глава

Има още един вариант – да се поставят електроди в мозъка, за да се стимулират тези участъци, където не може да се доберем чрез транскраниална стимулация. Дълбокото стимулиране на мозъка вече се използва при лечението на болестта на Паркинсон, а и на острата депресия. Електродите се поставят непосредствено в главния мозък и се включват към устройство в гърдите, което прилича на пейсмейкър. Понякога това може да е по-полезно от терапията. През 2013 г. учени от Калифорнийския университет показаха, че тази процедура укрепва паметта, както и способността за обработка на информация. А тази година опити, извършени върху мишки, показаха, че дълбокото стимулиране на мозъка може да забави загубата на паметта и симптомите на слабоумие.

Разширен мозък

Електродите не са единственото, което може да се постави в мозъка. Замислете се какво може да се случи, ако имаме чип, пряко свързан за интернет. За хилядни от секундата можем да извлечем всяка информация. А когато колективното знание на света е на наше разположение, може да запълним белите петна в паметта и никой няма да забележи, че не сте ходили на лекции по икономика.

Този, доста далечен сценарий, чертае компютърният невробиолог Андерс Сандберг от Оксфордския Институт за бъдещето на човечеството. Той вярва във възможността за създаване на разширен мозък, който ще ни помогне да преодолеем границите на познанието чрез мозъчни импланти. Но дали това ще ни направи по-умни?

Дизайнерски мозък
По-нататък може да възникне още по-нееднозначен подход към умственото развитие, когато човек не само ще може да стимулира мозъка, но и да го модернизира. Преди няколко години това беше чиста теория, въпрос на философски и етични дебати. Но сега учените разработват технологията crispr или Cas9, която може да се използва за промени във всяка област от генома на ембриона, променяйки по един нуклеотид. Тази технология е създадена за борба с болестите чрез корекция на мутациите още преди раждането. Но можем да си представим времето, когато можем да идентифицираме гените, свързани с познавателните способности и да въздействаме на тях. „Няма определен ген на интелекта, не е възможно просто да променим един ген и да повишим интелектуалните способности”, обяснява Фен. Но учените вече могат да научат повече за връзката между гените и функциите на мозъка. Не е изключено до няколко десетилетия да разберем дали в тази идея има бъдеще.

Когато този ден настъпи, тревогите за здравето може да надхвърлят нравствените съображения по отношение на проектирането на свръхумни деца. Нямаме и представа за дългосрочните последици от изкуственото усъвършенстване. Ще успее ли нашият мозък да се справи с изкуствено увеличените възможности. „Сега върви дискусия за това, че нашият мозък е еволюирал в продължение на милиони години и може вече да е достигнал оптималното неврохимическо равновесие, затова всеки опит за внасяне на промени ще донесе само вреда, но няма да подобни съществено умствените способности”, обяснява германският невробиолог Мартин Дреслер. Ако е така, то можем да се тревожим за етиката на последно място.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>