Повишаването на ДДС изглежда е единственият шанс на Гърция да получи поне частично споразумение с кредиторите си. Ако Атина не отстъпи ритуално по някой от спорните въпроси, така че да даде основание на европейските лидери да отпуснат  част от прословутия последен транш от 7.2 млрд. евро, тя може да просрочи плащанията към МВФ. Случайно или не, именно институцията от Вашингтон заема най-твърда позиция в преговорите.

Последните сведения за преговорите показват, че те отново са стигнали до задънена улица. Въпреки това все още има шанс за компромис – главно по политически причини.

Решението трябва да бъде намерено преди 5 юни, когато предстои първото юнско плащане към МВФ за над 300 млн. евро. През уикенда вътрешният министър Никос Вуцис, заяви, че Гърция не разполага с пари, за да направи тези плащания на стойност общо 1.6 млн. лева, което (заедно с новините от Испания) създаде мрачните настроения на европейските борси в понеделник.
Гърция има ангажимент да плати всички свои задължения, но се нуждае от споразумение със своите кредиторите „колкото е възможно по-бързо”, заяви днес правителственият говорител Гаврийл Сакеларидис.
Той обаче призна, че все още няма споразумение с кредиторите от ЕС и МВФ по серия важни въпроси, включващи приходите от данък добавена стойност (ДДС), пенсионната реформа и промените в пазара на труда, както и относно исканите от властите в Атина по-ниски цели за първичния бюджетен излишък на страната.

Предвид постоянните предупреждения от гръцките власти, че скоро свършват парите, много европейски лидери не обръщат внимание на подобни предупреждения като това на Вуцис, смятайки ги за част от особената тактика за водене на преговори на кабинета на Алексис Ципрас. Но този път нещата изглеждат различни, тъй като в рамките на СИРИЗА има твърда съпротива срещу отстъпки.

Според „Файненшъл таймс” високопоставен гръцки представител, който познава финансовото състояние на страната е потвърдил, че Атина няма пари да посрещне падежите към МВФ, които се състоят от четири вноски, надхвърлящи 300 млн. евро всяка между 5 и 19 юни. Тези плащания не могат да бъдат направени без външно финансиране, твърди той.

Правителството изключва вътрешен дефолт, тоест да не плати на 2.9 милиона пенсионери и 600 000 държавни служители, заявявайки, че те са първи на опашката.

Преговорите отново попаднаха в задънена улица, твърди и Блумбърг. Известен напредък имаше през миналата седмица след срещи на Ципрас с Ангела Меркел и Франсоа Оланд.

Хора, които са разговаряли с Ципрас, твърдят, че преговорите вървят зле и дори Меркел не е така готова да съдейства както преди. Атина е особено разтревожена от позицията на МВФ и премиерът се опитва да убеди САЩ да използват влиянието си над борда на финансовата институция, за да смекчи тя исканията си, допълва ФТ.

Ако остане без пари, Гърция ще трябва да обяви дефолт при изтичането на срока на действие на програмата – тоест след 6 седмици, пише WSJ. Неплащането към МВФ може да бъде последвано от масово изтегляне на депозити от гръцките банки.
Опитвайки се да смекчи позицията на кредиторите, по-рано Гърция вече обсъди повишение на ДДС за хотели и ресторанти (виж по-нататък).

За разлика от кризата през 2010-2012 г. този път не финансови, а геополитически съображения ще определят изхода от преговорите. Сега еврозоната е много по-подготвена да ограничи заразата, а експозицията на Гърция към частния сектор е по-малка, отколкото задълженията й към страните от еврозоната. От друга страна, ЕС не желае да си отваря още един фронт, особено на фона на растящата заплаха от Близкия изток. Европейските лидери ще трябва едновременно да убедят данъкоплатците, че правят всичко възможно да върнат техните пари, дадени на Гърция и да не допуснат Атина да попадне в сферата на влияние на Русия.

Затова най-вероятният краткосрочен сценарий е половинчато решение (един вид „замразена криза”). Едно полурешение може да включва ново удължаване на срокове и частично размразяване на траншове.
Възможно е в Гърция да бъде въведена паралелна валута, ако страните не се договорят, коментира миналата седмица германският финансов министър Волфганг Шойбле. Това е вариант, но такава валута бързо ще се обезцени, които води до дестабилизация на страната, коментира FT.

Паралелната валута, която най-вероятно няма да е нова драхма, а разписки, с които да се плаща на държавни служители или пенсионери, е своеобразна алтернатива на частичното неизпълнение на вътрешните задължения.

Според гръцкия „Катемарини” вероятен изход е споразумение на два етапа, като най-дискусионните червени линии, свързани с пенсионната и трудовата реформа, останат за есента. Въпреки това  по последни сведения в дневния ред е и пенсионната реформа.

Преговорите в рамките на т. нар. Брюкселска група се възобновяват във вторник, като ще бъде доминирани от две теми – ДДС и прекратяване на субсидиите за пенсионната система. Институциите предлагат ДДС да има само две ставки – 10 и 23%. Атина настоява за три ставки – 7, 14 и 23 %. Прогнозите са, че промяната ще осигури допълнителни приходи между 500 млн. евро и 1 млрд. евро.

По-рано бе предложена отмяна на диференцираната ставка. Така данъкът в ресторантите трябваше да се повиши от 13 на 18%, а този в хотелите – от 6.5 на 18%. Именно обещанието за промяна на данъците се очертава като най-вероятният компромис от гръцка страна.

Много от неяснотите вероятно ще отпаднат до дни. Ако не бъде постигнато споразумение с кредиторите до петък, Гърция вероятно ще въведе капиталов контрол, използвайки дългия уикенд (понеделник, 1 юни е неработен ден за страната), предупреди депутатката от Нова демокрация Дора Бокоянис.

В числа

Дългът на гръцкото правителство е 324 млрд. евро. Около 194 млрд. евро са предоставили страните от еврозоната, в това число Германия – 56 млрд. евро. Това са двустранни заеми, както и гаранции за заемите, които предостави европейския спасителен фонд (EFSF). Други 49 млрд. евро са задължения по облигации. Освен това към МВФ Гърция дължи 32 млрд. евро, към ЕЦБ – 20 млрд. евро. Гръцките банки имат да вземат 11 млрд. евро.

Вторият спасителен пакет, договорен през 2012 г., предвижда този дълг да намалее до 120% от БВП през 2020 г. Сега този показател е 177% – като се е увеличил до рекордно ниво след двете спасителни програми.