Министерството на финансите настоява на идеята си да не признава данъчен кредит за стоки и услуги, които се използват за лични цели. То обаче се отказа от идеята да се даде право на общините да облагат с допълнителни 2% местните жители, което бе очаквано.

Промените в данъчните закони са в дневния ред на Тристранния съвет.

Така нареченият от нас „данък смартфон“ се прилага за стоки и услуги над 700 лева, според проекта за изменение в ЗКПО, с който се променят и останалите данъчни закони. Фирмите трябваше предварително да представят методика за разпределението на разходите на такива, свързани с дейността и такива, които са за лични цели на работодателя и неговите служители. Сега МФ сигнализира, че е склонно да промени текста.
Държавата ще наложи праг за възстановяването на данък добавена стойност за недвижими имоти и автомобили, е казал финансовият министър Владислав Горанов. Но той ще бъде повишен сериозно спрямо първоначалните 700 лева. „Още не сме определили точни стойности, но прагът ще бъде в диапазона 35 000 – 50 000 лв.“, обясни Горанов.

При използване на автомобили и недвижими имоти съвместно за бизнес и за лични нужди, всеки ще определя процент, върху който ще може да ползва данъчен кредит, е обяснила директорът на „Данъчна политика“ Людмила Петкова. Не са разбра ясно, дали ще отпадне декларирането и за всеки чувствителен клас активи ще има процент непризнат данъчен кредит.

По-рано се появиха интерпретации, че ще се следи използване телефони и коли в неработно време, като специално за първото не е ясно как НАП ще го контролира. Не съществува забрана за работа в извънработно време (нещо повече – налага се във всяка фирма), така че дори фактът, че една кола е пътувала до Варна в неделя, не означава, че собственикът на фирмата не е имал среща по работа в морския град в понеделник.

„Давам пример, за да е ясно, един хотел, ползват се две или три стаи за лични нужди от собственика. Методиката е площа на тези стаи, които се ползват за лични нужди, отнесено към общата площ на хотела, съответно в това съотношение се ползва данъчен кредит, примерно 95% за независима икономическа дейност и съответно 5% за лични нужди. При автомобилите – по същия начин, методиката е на база изминати километри,“ цитира я БНР.

Възможността за пропорционално признаване на данъчен кредит е уредена в чл. 168 а от Директива 2006/112. В него се казва: „Когато недвижим имот, който представлява част от стопанските активи на данъчно задължено лице и се използва както за целите на стопанската му дейност, така и за лични цели от него или неговите служители, или по-общо, за цели извън предмета на стопанската му дейност, ДДС върху разходите за този имот се приспада в съответствие с принципите, изложени в членове 167, 168, 169 и 173 само пропорционално на неговото използване за целите на стопанската дейност на данъчно задълженото лице.“

Този текст е въведен в нашето законодателство чрез изискването лицата, които използват актив за лични цели да „самоначислят“ данъка. Това е текстът на чл. 6, ал. 3, според който се приравнява на възмездна доставка отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Този член не се предлага да се промени, така че ако се приложи буквално, при покупката, от една страна, ще се приспада частичен данъчен кредит (по методика), а от друга страна, в определени случаи ще се начислява ДДС върху тази част.

Петкова не коментира и най-драстичната част от предложението – идеята да не се признава изобщо данъчен кредит, ако не е подадена декларация за начина на ползване на стоките и услугите.

От дадения устен пример не става ясно дали МФ предвижда промяна, която да  приведе проекта в съответствие с европейските правила за облагане с ДДС. Текстът, който изисква да се декларира използването на стоките, ограничава правото на данъчен кредит само въз основа на неизпълнено административно задължение (декларация), което противоречи на европейската директива. Директивата дава право да се налагат задължения с цел „осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане“. Това административно задължение не може да е основание за непризнаване на данъчен кредит, според мнението на юристи. Още по-малко може да се прилага презумпция за виновност и да се отказва данъчен кредит на основание неподадена декларация.

Много професионални и работодателски организации възразиха срещу тази промяна. Както посочва БСК , тези текстове (новия чл.120а и новия чл.176в) следва да се оценят за съответствие спрямо Конституцията и рамковата директива за ДДС на ЕС. Според стопанската камара изискването да се подават предварително декларации е затрудняващо и ще бъде съпроводено със спорове по тълкуването. Декларацията следва да се подава при настъпване на обстоятелството за промяна, предлага БСК.
Тя допълва, че липсва и легално определение на термина „разумен“ относно метода за разпределение на преките разходи.

АИКБ например предлага да има значително по-висок праг – например 50 000 лв., вместо предложените 700 лева. В този дух се изказа и председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, като от нейните думи остана впечатление, че прегът ще е съобразен със стойността на лек автомобил.

Работодателите признават, че се срещат немалко случаи, при които се заобикаля плащането на ДДС  заради това си заслужава да се обмисли друг подход вместо предлагания, включително чрез данъчните ревизии.

Вероятно ще трябва да изчакаме заседанието на правителството следващата сряда, за да разберем какъв точно ред за облагане на коли и други активи, използвани за лични цели ще наложи МФ.

Идеята за допълнителен общински данък отпада, след като стана ясно, че дори ГЕРБ не я подкрепя. “Няма да предлагаме идеята общините да провеждат своя данъчна политика върху доходите. Изпратих актуализиран вариант за промени в закона за облагане на доходите, защото се прецени, че идеята не е приемлива мярка”, заяви финансовият министър Владислав Горанов.

По друго предложение, което освобождава от данък земите на църкви, храмове и манастири, министърът определи критерия така: ”но ако не се ползват небогоугодно”.

Той не е много склонен да преразгледа идеята си за намаляване на тавана за плащания в брой до 5000 лв., въпреки че работодателските организации настояват промяната да е плавна.