Многополярен свят вместо възход на глобализацията

Разцветът на международните корпорации, появата на еврото, дерегулацията на финансовите пазари и международните търговски споразумения дадоха тласък на глобализацията в началото на 90-те години. Но геополитическите конфликти и световната криза може да сложат край на този процес, предупреждава Credit Suisse. Глобализацията беше мощна сила и допринесе за успеха на развиващите се страни, но продължаването й не е даденост, твърди управляващият директор за Великобритания, Източна Европа и Близкия Изток в банката Майкъл О’Съливан.

Ако той е прав, то втората вълна на глобализация ще е по-кратка от първата.

глобализация

Създаването на еврото и СТО (преди ГАТТ) даде тласък на втората вълна

Швейцарската банка представя три сценария:

  1. Ръст на глобализацията

Доларът ще бъде доминираща валута, западните компании ще останат най-големите, а институциите ще следват западния модел. Демокрацията ще се разпространява като основна форма на управление. Световната търговия ще расте.

  1. Многополюсен свят

Ще се отделят три основни центъра – Америка, Европа и Азия. На мястото на институции като Световната банка ще се появят нови. Едновременно ще възникнат нови финансови центрове, ще се увеличи броя на основните световни валути, ще бъдат сключени регионални търговски споразумения и ще се наложат регионални лидери. Ще се разпространи управляемата демокрация. Ще има ограничения върху движението на хора.

  1. Крах на глобализацията

Последният сценарий напомня краха на глобализацията през 1913 г. и началото на Първата световна война. Въпреки че пред заплахата от кризата и тероризма държавите по-скоро се сплотиха, има вероятност процесът на глобализация да спре. Това означава засилване на протекционизма и забавяне на растежа, възможни са военни стълкновения. Ща започнат валутни войни, обществата ще обеднеят, емигрантите ще бъдат социално изключени и движението към демокрация ще спре.

Като цяло глобализацията върви на изток, като все по-голяма част от БВП се създава в Азия. Ако през 1950 г., в САЩ са били 22% от най-големите градски агломерации, то към 2050 г. ще останат 6%. С отчитане на появата на значими компании в развиващите се икономики, ръста на регионалната търговия и нови регионални институции, може да се прогнозира един по-поляризиран свят. Ще остане изгодно да се продава зад граница, но по-малко ще се инвестира в чужбина, смята Credit Suisse.

глобализация

Китай възвръща ролята си

Темата присъства и в един от последните броеве на Economist, според което забавянето на глобализацията означава края на златния век на западните корпорации. Техните печалби се утроиха от 1980 до 2013 г. и достигнаха 10% от глобалния БВП спрямо 7.6% през 1980 г. Две трети се падат на големите западни компании.

Според изследване на McKinsey Global Institute сега работят двойно повече международни корпорации, отколкото през 90-те години, което води до ръст на конкуренцията. Консултантската компания смята, че делът на печалбите може да намалее до 8% от БВП.

Нараства конкуренцията от развиващите се страни. Ако през 1980–2000 г. техният дял в списъка на най-големите компании Fotrune 500 бе 5%, то сега те вече са 26%. През последните десет години, най-големите компании от развиващите се страни увеличиха дела на доходите, които постъпват от чужбинадва пъти – до 40 на сто. Economist предлага друг поглед към сътресенията в китайската икономика – те могат да накарат местните компании да потърсят международна експанзия.

Технологията също е изпитание за западните корпорации. Благодарение на интернет фирмите завладяват пазари, които са били недостъпни преди и малкият бизнес също има своите шансове.

Политическата среда става все по-враждебна към едрия бизнес, особено като се има предвид възходът на популистите и растящите претенции на регулаторите.Тези трудности могат да променят представите за успешен бизнес, смята Economist.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>