Ниските лихви може да съсипят оценките на активи

Как един от най-използваните методи за оценка – дисконтираните парични потоци работи в условията на близки до нулата лихви. Това е въпрос, който има много по-голямо значение, отколкото изглежда на пръв поглед. Идеята на метода е да определи сегашната стойност, като за целта очакваната възвращаемост (безрискова лихва+надбавка) служи като дисконтов фактор (намалява стойността на бъдещите парични потоци, защото е в знаменателя).
Но се оказа, че въпреки понижението на безрисковата лихва до нулата бизнесът (по света, а вероятно и у нас) не намалява изискваната възвращаемост. Според експерти това отразява, освен всичко друго несигурността на прогнозата и геополитическата нестабилност. Нещо повече, някои компании, сред които „Лукойл” дори занижиха оценките (обратното на логиката, която следва от спада на лихвите).
Дали методът на Дисконтираните парични потоци (ДПП) все още е надежден? Иниго Фрейзър Дженкинс от Sanford C. Bernstein & Co. структурата на този модел е под въпрос, коментира „Фейненшъл таймс” . Икономистът от брокерската фирма твърди, че проблемът с моделите на ДПП са изобретени и използвани в свят, в който безрисковите лихви са били средно 5% и повече.
„В свят, в който безрисковият процент е близък до нулата, грешките в тези модели експлодират.
По-конкретно, ако общият сконтов процент падне от 10% на 5% в един много прост ДПП, тогава делът на нетната сегашна стойност, изчислена от парични потоци за повече от 5 години, нараства от 70% на 95%. Колко далеч в бъдещето може да прогнозира който и да е анализатор? Бихме предположили, че човешката възможност да се прогнозират финансови показатели за повече от пет години напред е – в най-добрия случай – ограничена. При такъв дълъг хоризонт на прогнозиране много малки грешки стават много значителни.”
Bernstein признават, че винаги е било ясно, че моделът придава прекалено голяма тежест на несигурните парични потоци в дългосрочен план. Но сега проблемът е по-сериозен.
Те представят прост модел с участието на две компании, първата от които расте с 10% до петата година, а след това темпът линейно затихва до крайните 3,5% на 10-тата година. Втората е по-циклична компания, която средно има 5% ръст за първите 5 години и след това спада пак до 3.5%.
Те след това конструират (с някои уговорки) ДПП на тези две дружества, където нормата на дисконтиране (WACC) варира от 10% до 3,6%. Колкото по-нисък е сконтовият процент, толкова повече няма разлика между бързо растящата и по-бавно растящата компания – от гледна точка на съотношението между сегашната стойност и бъдещите постъпления. Това изглежда както е показано на графиката. дисконтиране
Когато сконтовият процент е 5%, грубо около 90% от нетната сегашна стойност остава в крайната цена и 5% в сегмента от 6 до 10 години.
Bernstein отбелязват, че след като ДПП е модел за сравнителна оценка, няма значение какъв и крайният процент на растеж, ако се предполага, че е еднакъв за всички компании (равен на номиналния ръст на икономиката). Но според тях има голям риск от грешки, свързани с дължината на прогнозирания период, през който се прогнозират различните фази на растеж.
Заключението е, че моделът все пак ще продължи да се използва, но трябва да се има предвид, че при ниски лихви, има риск от грешки, които заличават разликите между видовете инвестиции (акции). Но ако сконтовият процент падне под темпа на ръст, тогава възникват методологически проблеми и моделът се чупи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *