Марк Карни, канадец, който оглавява централната банка на Англия, отиде в Джаксън Хол, САЩ, за да каже това, което много хора си мислят: Имаме нужда от нов световен валутен ред, който не е доминиран от долара. Централните банки трябва да обединят усилията си за създаване на нова резервна валута, която използва възможностите на дигиталните технологии, заяви Карни пред форума на централните банки. В многополюсния свят, ние се нуждаем от многополюсна валута, каза той.

Асиметрия

Доларовото превъзходство не отговаря на ролята на САЩ. В речта си Карни привежда данни, според които делът на САЩ в световната търговия е 10%, а делът на долара в разплащанията – 50%. В същото време делът на развиващите се страни се е повишил от 45% до 60% в десетилетието след кризата. Две трети от глобалните емисии на ценни книжа, външният дълг и официалните валутни резерви са деноминирани в долари.

Доминацията на долара ограничава ефективността на националните парични политики. Според Карни е анахронизъм схващането, че гъвкавите валутни курсове поемат глобалните шокове и по този начин изолират националните икономики.

На първо място, международните връзки нараснаха драстично през последните няколко десетилетия, увеличавайки значението на трансграничните ефекти.
Нарастващата трансгранична търговия означава, че външното търсене има по-голям ефект върху разпределението на вътрешни ресурси и следователно върху инфлацията. Интеграцията на по-евтини производители в световната икономика създаде постоянен дезинфлационен уклон чрез пряко въздействие върху цените. Разрастването на световните вериги на стойност увеличи синхронизирането на производствените цени в различните страни. Финансовите връзки се увеличиха, което доведе до по-бързо и по-мощно предаване на шокове в различните страни. А глобализацията увеличи конкурентоспособността на пазарите, отслабвайки степента, в която безработицата влияе върху вътрешната инфлация.
Второ, променящият се характер на търговското фактуриране [в долари] се отразява на цените на вноса и променя избора между инфлация и нестабилност на БВП, пред който са изправени органите на паричната политика.
Доминиращото валутно ценообразуване (доларизацията – б.р.) е широко разпространено (отчасти това се дължи на растежа на глобалните вериги за доставки), което води до отклонение от закона за единна цена и несъответствия в условията на търговия на страните. Доларът е избраната валута за поне половината от международните търговски фактури, около пет пъти повече от дела на САЩ в световния внос на стоки и три пъти повече от дела им в световния износ.
Получената неподатливост на цените на вноса в доларово изражение означава, че влиянието на промените във валутния курс долара е високо, независимо от износа и вноса на страната, докато за недоминиращите валути е незначително. В резултат на това цените на вноса не се приспособяват ефективно, за да отразят промените в относителното търсене между търговските партньори […].
Това е по-малък проблем, когато всички лодки се покачват при глобален прилив на синхронизиран растеж. Но когато приливът се увеличава в Америка и има отлив на друго място, тези власти се сблъскват с по-трудни компромиси между стабилността на цените и нестабилността на БВП – ситуация, която позволява  големи потенциални ползи при координация на политиката.
Трето, нарастващата асиметрия в основата на МВФС поставя глобалната икономика под нарастващо напрежение.
Огромните мрежови ефекти означават, че доларът остава доминиращ в МВФС, въпреки трансформацията на световната икономика.
Широкото използване на щатския долар при търговско фактуриране и неговото нарастващо значение в глобалното банкиране и финанси взаимно се засилват. Тъй като големи търговски обеми се фактурират и плащат в долари, има смисъл да държите активи, деноминирани в долари. Повишеното търсене на доларови активи намалява възвръщаемостта им, създавайки стимул за фирмите да вземат заеми в долари. Търсенето на ликвидност и сигурност насърчават допълнително това. От своя страна, дружествата с деноминирани в долари задължения имат стимул да фактурират в долари, за да намалят валутните разлики между своите приходи и пасиви. […] Глобалният финансов цикъл е цикъл на долара.
Отчасти това се случва, защото динамиката на щатския долар значително влияе върху реалната тежест на дълга за тези компании (особено в развиващите се страни), които са задлъжнели в долари и намаляват доларовата равностойност на обезпеченията на дружествата. И двете водят до по-строги кредитни условия и, при екстремни обстоятелства, до дефолт.
Колебанията на долара също влияят значително на рисковия апетит на глобалните инвеститори. […] За ИПС това се проявява в променливи потоци на капитали, които усилват вътрешните дисбаланси и ги правят по-уязвими от чужди шокове.

Паричната политика и развитието на икономиката на САЩ имат последици върху търговията и финансовите условия в страни, които имат ограничени връзки с щатската икономика. Това  носи нестабилност. Изправени пред чуждестранни шокове, развиващите се страни са принудени да направят компромис с целите на паричната политика и вместо това да се опитат да стабилизират капиталовите потоци. Но чрез глобалния равновесен лихвен процент са засегнати всички страни.

Тази динамика и отсъствието на адекватна световна мрежа, осигуряваща финансова стабилност, увеличава риска от глобален капан на ликвидността (ситуация при твърде ниски лихвени проценти, при която паричната политика е неефективна – б.р.), казва Карни. По-конкретно, сегашният валутен ред понижава глобалния равновесен лихвен процент поради: акумулиране на резерви в сигурни долари от развиващите се страни, което създава глобалният излишък на спестявания; намаляване на мащаба на устойчиви трансгранични капиталови потоци и оттук понижаване на потенциалния растеж в световен мащаб; увеличаване на риска от отлив на капитали.

В един все по-интегриран свят, когато равновесният глобален лихвен процент е под националния, за останалите централни банки е по-трудно да предлагат необходимите стимули. Тези ефекти са по-слаби, когато различните икономики се движат в синхрон, признава Карни. Но не е така, когато условията в САЩ изискват затягане на паричната политика (съответно силен долар), повече отколкото в другите страни. Такива условия в САЩ са налице от миналата година. В комбинация с протекционизма, това усилва риска от рецесия.

В началото на 2019 г. две трети от световната икономика е нараствала под потенциала си, а в течение на годината този дял е нараснал до 5/6.

Какво да се прави?

Според Карни, централните банки нямат друга възможност в краткосрочен план освен да използват най-ефективно наличните опции (инфлационно таргетиране и пр.) Фискалната политика също трябва да изиграе своята роля.
В средносрочен план той препоръчва засилване на независимостта на централните банки, на надзора над банките и развитие на капиталовите пазари в развиващите се страни така че те да не зависят толкова от чуждестранния капитал. Но тъй като са важни и политиките в останалите страни и надзора над капиталовите потоци. В световен мащаб 30 трилиона долара глобални активи се държат в инвестиционни фондове, които са особено нестабилни, отразявайки обещанието за ежедневна ликвидност, въпреки инвестирането в потенциално неликвидни активи, като дългове на развиващите се страни. Тези фондове се държат проциклично и започват да разпродават при криза, създавайки омагьосан кръг и понижавайки цените (увеличавайки доходността) по дълговете на развиващите се страни. Карни посочва, че финансовите центрове трябва да засилят надзора над ликвидността, капитала и условията за обратно изкупуване (цени и период на предизвестие) на тези фондове.
МВФ трябва да се стреми да изглажда противоречията между страните, както и да следи за финансовата дисциплина. Неговата функция по осигуряване на ликвидност трябва трябва да изиграе по-голяма роля, включително за изграждане на глобална мрежа за финансова сигурност. Вместо развиващите се страни да трупат доларови резерви като сигурен актив, държавите могат да утроят ресурсите на МВФ до 3 трилиона долара като по-добра алтернатива. Изчисленията показват, че за да поддържат адекватни резерви с оглед на бъдещата си експозиция на външни рискове, развиващите се страни трябва да удвоят валутните си резерви през следващите 10 години – увеличение с 9 трилиона долара. Алтернативата – да се поддържат 3 трилиона долара като обединени ресурси при МВФ, би осигурила същото ниво на застраховане при по-ниски разходи.

Но в дългосрочен план трябва да се мисли за промяна на международната финансова система.
„Докато подобни съгласувани усилия могат да подобрят работата на сегашната система, завършването на многополярната глобална икономика изисква нова Международна валутна и финансова система (МВФС), за да реализира пълния си потенциал“, каза Карни.

Бретън Уудс 3

Управителят на английската банка не е първият, който говори за това. На 16 юли Банк дьо Франс проведе голяма конференция с участието на бивши и настоящи шефове на ЕЦБ, МВФ, Световната банка, банкери и икономисти (Карни включително), посветена на 75 г. от Бретън Уудс. Темата на конференцията бе именно промяната на международната финансова система.

Бретън Уудс е градчето в САЩ, където през юли 1944 г. делегати на 44 страни, изтощени от двете световни войни, но също така икономически кризи и търговски войни се договарят за нова международна финансова система, основана на сътрудничество, вместо на протекционизъм и конкурентни девалвации. Новият финансов ред се основава на отворените пазари и фиксира валутните курсове към долара, който от своя страна е обвързан с цената на златото при 35 долара за унция. Тогава се създават и МВФ и Международната банка за възстановяване и развитие (сега част от Световната банка).
Тази система бе отменена внезапно през 1971 г., когато президентът на САЩ Ричард Никсън едностранно сложи край на конвертируемостта на долара в злато и така за първи път водещата световна валута престана да е обвързана с благороден метал. Без изрично споразумение бе създаден нов световен финансов ред, който имплицитно приемаше доминиращата роля на долара (наричан неформално Бретън Уудс 2). Тази система вече не отговаря на реалностите.

Но промяната няма да е лесна. Преходите между световните резервни валути са рядко срещани събития поради силното допълване между международните функции на парите, които засилват позицията на господстващата валута. Според Карни, въпреки че Китай изпревари САЩ в световната търговия, юанът има дълъг път докато стане световна резервна валута.

Докато възходът на китайската валута с течение на времето може да даде второто най-добро решение на настоящите проблеми, първото най-добро решение би било да се изгради многополярна система.
Основното й предимство е диверсификацията. Множество резервни валути биха увеличили предлагането на сигурни активи, отслабвайки натиска за намаляване на глобалния равновесен лихвен процент, който е налице при асиметрична система.

Държавна дигитална валута

Тази диверсифицирана многополюсна финансова система може да бъде осигурена от технологиите, според управителя на Банк ъв Ингланд.
Технологичното решение преодолява външните мрежови ефекти, които възпрепятстват изместването на съществуващата глобална резервна валута. Сделките на дребно се извършват все повече онлайн, а не на улицата, а високите такси за преводи насърчават иновациите, дава пример Карни. Той посочва като пример за нова технология за разплащания Libra – платежната инфраструктура около Facebook, но също така изброява проблемите, пред които дигиталната валута е изправена – от защитата на лични данни, до спазването на законодателството срещу изпиране на пари и устойчивостта й. Стоят и въпроси за влиянието на такава валута върху финансовата стабилност.

Банката на Англия и другите регулатори са категорични, че за разлика от социалните медии, за които стандартите и регулациите се разработват едва след като технологиите са приети от милиарди потребители, условията за ангажиране на всяка нова цялостна система за частни плащания трябва да бъдат в сила доста преди нейното пускане, по думите на банкера.

„Стои въпросът дали такава нова синтетична хегемонна валута (SHC) би била най-добре осигурена от публичния сектор, може би чрез мрежа от цифрови валути на централната банка“, каза Карни.
Според него SHC може да намали доминиращото влияние на щатския долар върху глобалната търговия и така шоковете в САЩ биха имали по-малко ефекти чрез валутни курсове.
Влиянието на долара върху глобалните финансови условия може да намалее, ако финансовата архитектура се развие около новата валута. Това би помогнало за намаляване на нестабилността на капиталовите потоци към ИПС.
Идеята на Карни е, че ако SHC навлезе в международната търговия и финанси, валутите, които съставят нейната кошница, постепенно могат да се приемат като сигурно резервни активи, насърчавайки ИПС да не трупат само резерви в долари. Това би помогнало за облекчаване на глобалния капан за ликвидност.

Досега светът не познава случай на синтетична валута, която да е получила широко приложение, освен като разчетно средство. Карни също признава, че исторически първата стъпка към налагането на една валута е широкото й приемане като средство за размяна. Той разчита на технологиите да осигурят удобство на дигиталната валута като такова средство, но пътят е дълъг.