Още щом стенограмата от правителственото заседание в четвъртък разкри, че квесторите на КТБ са „преправяли“ договори на вложители с преференциална лихва, беше ясно какво ще последва. Софийска градска прокуратура не закъсня и образува досъдебно производство за умишлена безстопанственост срещу квесторите Елена Костадинчев и Станислав Лютов. На пръв поглед самото съобщаване на този факт изчерпва темата. Ако квесторите са преправяли договори, за да могат определени хора да получат гарантирания размер, то те (но не само те) заслужават напълно интереса на прокуратурата.

Но след коментара на БНБ, с който тя светкавично се разграничи от квесторите, заявявайки, че те – както и Цветан Гунев преди това, са сгрешили самостоятелно, започнаха да изникват въпроси.

Следват три цитата – изявлението на премиера Бойко Борисов от 7 май, съобщението на СГП и съобщението на БНБ. Необходимо е да се уточни, че изявлението на премиера идва непосредствено след публикация на в. Труд, който изнася същата информация като тази, съобщена от министър-председателя.
Бойко Борисов: „От това, което знам от службите и очаквам в следващите седмици развитие, са освобождавани имущества, но разбира се всичко това трябва да се документира, то е факт. Последните дни на квесторите са освободени огромни имущества, последния работен ден на квесторите. Така че се надявам тук прокуратурата да си довърши заедно с ДАНС и МВР това, което правят. Ще стане ясно на обществото след две-три седмици. Освобождавано е имущество, преправяни са договори над хиляда – защото, ако имаш преференциална лихва, не можеш да взимаш след това стоте хиляди евро, които ти се полагат, защото си се облажил от лихвите, а това са над хиляда души, и на практика, преправяйки им договорите, те са получили по сто хиляди евро. И като го сметнах, е около сто милиона загубата, нанесена съответно на Фонда“.

СГП: „Разследването срещу тях (квесторите – б.р.) е за това, че в периода месец ноември 2014г. до 26.03.2015г., в качеството им на длъжностни лица – квестори, умишлено не са положили достатъчни грижи във връзка с възложената им работа – запазване на повереното им имущество на банка „КТБ“ АД. От това са последвали значителни щети за банката, престъплението е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Разследването ще се проведе от следовател от Следствен отдел на Софийска градска прокуратура.
Разпоредено е да се установят всички договори, сключени с банката при преференциален лихвен процент и изплатените суми по тях, в нарушение на реда за удовлетворяване на кредиторите, предвиден в Закона за банковата несъстоятелност. Ще се разпитат като свидетели депозантите, получили средства от привилегированите депозити и всички длъжностни лица, имащи отношение към този процес. По досъдебното производство ще се изиска цялостната документация, отнасяща се до освобождаването на средства по договорите и самите договори. Възложено е назначаване на съдебно-финансова експертиза.“

БНБ: „Квесторите на банка, поставена под специален надзор, упражняват самостоятелно своите правомощия в рамките на действащото законодателство, освен когато Българската народна банка издава задължителни предписания към тях.
Квесторите на Корпоративна търговска банка никога не са искали от БНБ, съответно БНБ никога не е издавала предписания за извършване на предоговаряне под каквато и да било форма на влогове на КТБ с нейни клиенти.
С решението на УС на БНБ за поставяне на КТБ под специален надзор от 20.06.2014 г., на КТБ изрично е било забранено да извършва банкова дейност, включително каквито и да било платежни операции между сметки на клиенти. Единствените операции, които са били разрешени на банката с решение на УС на БНБ от 15 август 2014 г., са платежни операции за целите на погасяване на кредити със средства на кредитополучателя, негови съдлъжници или поръчители.
Намаляването с административен акт на лихвите по депозити в банка, поставена под специален надзор, не касае договорния процес между страните, в който се предоставят взаимно договорени привилегировани лихвени условия и не прави влоговете с привилегировани лихвени условия гарантирани влогове. Посочената позиция е потвърдена с решение на УС на БНБ и УС на ФГВБ от ноември 2014 г. и изпратена писмено на квесторите на КТБ.“

Какво прави впечатление? Премиерът и прокуратурата говорят за освобождаване на имущества/средства, без да е ясно какво се има предвид. Най-вероятно, говорейки са освободени огромни имущеста в последния работен ден на квесторите, премиерът е имал предвид вдигане на обезпечения – най-вероятно обезпеченията на „Елит Петрол“. (Неведнъж сме писали, че дори прихващанията да бъдат обявени за недействителни, ако обезпеченията са вдигнати, това няма да помогне много). Едновременно с това обаче се говори за преправяне на договори за депозит. Прокуратурата не използва тази дума, а споменава за изплатени суми на вложители с привилегировани депозити. БНБ обаче коментира предоговаряне на депозити, което е нещо съвсем различно.

Съгласно Закона за гарантиране на влоговете (чл. 5) няма гаранция за влогове, сключени при привилегировани лихвени условия (в отклонение от обявените от банката условия), като това обстоятелство се преценява към датата на сключване на договора за влог. Съгласно Закона за банкова несъстоятелност, на който незнайно защо се позовава прокуратурата, вземанията на всички вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, са на четвърти ред, където са и вземанията на Фонда за гарантиране на влоговете, който замества като кредитор вложителите до размера на гарантираните суми. Там въпросът за влогове с привилегированите условия не се разглежда.

Но да се върнем на разликата между предоговаряне и преправяне. Съмнения за това, че хората с привилегированите лихви се опитват да спасят парите си с предоговаряне бе коментиран и преди. Още повече, че БНБ никога не обяви колко са вложителите с привилегировани лихвени проценти. Мнозина от тях се надяваха, че решението на БНБ, с което лихвите по всички депозити бяха намалени, решава проблема им с липсата на гаранция. Но както посочва и БНБ, не е така – законът изхожда от това какви са били условията при сключване на договора за депозит. Следователно предоговаряне на депозити няма как да ги направи годни за изплащане на гаранция. Случаят, който се цитира в „Труд“ засяга бившия премиер Иван Костов, който според вестника е прекратил депозит с привилегировани условия и е прехвърлил парите в разплащателна сметка. Това е станало през октомври 2014 г. – преди отнемането на лиценза. Към този момент обаче на КТБ вече е било забранено да извършва банкова дейност, както посочва и БНБ в съобщението си. Следователно квесторите трябва да са нарушили решението на БНБ от 22 юни, откривайки разплащателна сметка и прехвърляйки по нея парите. Същественият въпрос тук е дали са го направили единствено по своя воля, без указания, натиск или съдействие.
Според самия Иван Костов операцията е законна. „Изпратих уведомление, че развалям договора и парите останаха на обикновен влог – квесторите нямат право да откажат това“, обясни той пред Дарик.

Но законът не дава основания да се твърди категорично такова нещо. Така че е по-вероятно квесторите да са поискали указания. Дори да са действали на своя глава, тук не говорим за „оставяне“ на пари, а за парични трансфери. Възможно ли е БНБ да не е разбрала, че през октомври са били прехвърлени 100 млн. евро (както твърдят премиерът и „Труд“) от привилегировани депозити към разплащателни сметки. Никой от служителите на КТБ да не е разбрал нищо и само двама квестори и 1000 привилегировани вложители да са били наясно? Не е за вярване.
Още по-лесно е да се установи преправяне, за което говори Борисов – не можете да сключите със задна дата договор при нормални условия, защото трябва да заличите вече начислените лихви в информационната система.
Наредба 23 за гарантираните влогове изисква от квесторите да подадат подробна информация за влоговете, които трябва да се изплатят като гарантирани – включително основанието за възникване на задължението на банката, номер на сметката, лихвения процент, изплатените лихви и главници поотделно и пр. Това означава, че ако има новооткрити депозити, все някой трябва да е забелязал, че нещо не е наред. Да не забравяме, че в процеса по изплащане на влогове бяха ангажирани и конкурентни банки. Нека да допуснем, че квесторите са действали самодейно и , че справката е била попълнена по начин, който скрива уличаващата информация от останалите институции, ангажирани с гарантираните влогове. Тогава защо БНБ не се е усетила навреме и не е променила Наредба 23, така че да предотврати въпросната злоупотреба?

А ако институциите са били наясно, въпросът е защо мълчаха досега. Изплащането на гарантираните депозити все пак започна на 4 декември.