Валути, евро

Стив Ханке видя еврозоната като бедствие

by author page

0 comments Мнения

Твърдението на Стив Ханке, че еврозоната ще бъде бедствие за България, повдига много въпроси, но дава малко отговори.

Безспорно значим учен и заслужил признанието си у нас заради концепцията за валутния борд, професорът не бе щедър на аргументи срещу присъединяването на България към еврозоната. Ето как обясни позицията си той.

Първи аргумент – лоша география. ”Вие ще станете точно като Гърция – без каквато и да е фискална дисциплина, защото начинът, по който мислите в България, е като при гърците, не чак толкова лош, колкото при тях, но все пак е като на Балканите.”

Втори аргумент – достъпът до финансиране е опасен. „Защо сега Гърция е в беда – защото тя е в еврозоната, знае, че може да разчита на финансиране, и достигна до огромен дефицит и дълг”, обясни професорът. От думите му следва, че проблемите на Гърция се дължат на членството й в еврозоната. Всъщност проблеми имаше и преди това (виж тук).

Ще бъде пълна катастрофа, ако България влезе в Еврозоната официално. Останете извън нея, защото това е единственият начин да запазите финансовата си дисциплина, допълва Ханке пред Клуб Z.

Трети аргумент – валутният борд е по-добър от еврозоната, той ни пази от проникването на гръцката криза. Възможно е Ханке да има предвид споделянето на разходите по спасяване на страни като Гърция, но това по правило е безпокойство на по-силните страни в еврозоната.

И още – благодарение на валутния борд България има нисък бюджетен дефицит, заявява Ханке. Единственото изключение от политиката на ниски фискални дефицити е тази година, което се дължи на това, че БНБ не си е свършила работата (цитат по смисъл от Клуб Z). Последната част на това твърдение е лесно оборима – парите, които държавата наля заради КТБ имат отношение към бюджетния дефицит само до размера на разликата между лихвите по новия външен дълг и лихвата, която ФГВБ плаща на хазната. При заем, който е под 2 млрд. лв. и с лихва, близка до тази по емисията нов външен дълг, този разход е пренебрежим.
Банковата криза има, разбира се, косвено влияние върху растежа и оттам върху бюджетните приходи, но официалната позиция е, че то е слабо.

Вярно е, че България успя да съкрати бюджетните си дефицити след кризата от 1998 г. и валутният борд, осигурявайки предвидимост и намалявайки изкушенията за правителството, непряко допринесе за това. Той е важна част от стабилността, на която се радваме през последните години. Но влизането в еврозоната затвърждава тази стабилност, а не я отменя. Правителството нито ще има възможността да девалвира лева, нито може да се нареди за финансиране от БНБ. Нещо повече – фиксирането на лева към еврото ще стане неотменимо, а банките ще бъдат надзиравани по-добре.

По този повод Ханке казва нещо, което предизвиква най-голям интерес – докато сме с валутен борд и не бързаме да се присъединяваме към еврозоната, ако стане нещо с еврото, ние ще можем за 15 дни да се присъединим към долара. Професорът не е уточнил какво да стане с еврото, така че да се наложи фиксиране на лева към долара. Прекомерна обезценка или Грексит? Всеки от тези сценарии (приемаме, че най-крайният – разпадане на еврозоната, не е на дневен ред) би имал различни последици – например, износителите за страни като САЩ или Китай биха спечелили при спад на еврото, но за работещите за ЕС той не е от голямо значение; петролът би поскъпнал; излизане на Гърция от еврозоната ще има драматични последици за много сектори на българската икономика, които изобщо не се коментират. Как обаче това кореспондира с прогнозираното бедствие при присъединяване към еврозоната остава неясно.

Дори да придвижи бързо молбата си за членство в Еврозоната, България може да се надява, че бъде приета не по-рано от 2019-2020 г.
Присъединяването към еврозоната ще означава не само неотменимо фиксиране на лева към еврото, но и много по-стабилни институции. В случай на криза българските банки ще имат достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ. Инвеститорите ще се радват на повече сигурност, по-ниски транзакционни разходи и елиминиране на валутния риск (включително на риска, че можем да се вържем за долара). Сектори като туризма и недвижимите имоти само ще спечелят от това.
Голяма част от вътрешната съпротива срещу членството в еврозоната, както и срещу присъединяването към банковия съюз е мотивирана с т. нар. загуба на суверенитет. Тя се предвожда от хора, които предпочитат да въвеждат формално регулации и директиви, но да ги прилагат творчески, така че да не се нарушава комфорта на любимците на властта.

Безспорно, присъединяването към еврозоната ще има и своите негативни ефекти. Сред тях например е повишаването на инфлацията. Но чак бедствие то не е.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *