Представете си индустриалната икономика като огромен конвейр, който насочва материали и енергия от богатите на ресурси страни до производителите като Китай, а след това доставя произведените стоки в САЩ, Европа и в други страни, където те се използват, изоставят или заместват. Това е линеен, еднопосочен производствен модел, който доминира производството от времето на Индустриалната революция.
Все по-често този модел е под натиск, твърди „Макинзи” в доклад от февруари, посветен на т. нар. кръгова икономика. Около 3 млрд. потребителя в развиващите се страни ще се влеят в средната класа до 2030 г. Безпрецедентният мащаб на тази промяна притиска компаниите чрез растящите и непредвидими цени на суровините, от една страна, и непредвидимото търсене и конкуренция, от друга.
От началото на века ръстът на реалните цени на природните ресурси започна да изтрива понижението им през миналия век. Рецесията за кратко потопи търсенето, но след 2009 г. цените на ресурсите растат по-бързо от световната икономика.
Това, както и опасенията за изчерпване на ресурсите, засилва призивите за нов икономически модел. За да запазят контрола над ресурсите, компаниите намират нови начини за повторно използване на продуктите и компонентите. Това е една индустриална система, която по замисъл е самовъзстановяваща се – т. нар. кръгова икономика, при което материалите, енергията и вложеният труд се възстановяват.

Дали тази система е добра за обществото и бизнеса показва опитът на „Рено”.
Заводът на компанията до Париж преработва автомобилни двигатели, трансмисии , инжекционни помпи , както и други компоненти за препродажба. Тези дейности използват 80% по-малко енергия и почти 90% по-малко вода, както и 70% по-малко масло и отпадъци, в сравнение с новите производства. Освен това заводът осигурява по-високи оперативни маржове.
Компанията променя някои компоненти, за да може по-лесно да се разглобят и използват наново. Тя се ориентира към затворен цикъл, като преобразува материалите и компонентите от използвани превозни средства в материали за производството на нови. За целта „Рено” формира смесени предприятия с компания, занимаваща се рециклиране и управление на отпадъци, за да използва техния опит с излезлите от употреба стоки при редизайна на частите.
„Рено” също така работи с доставчиците, за да се идентифицират „кръгови ползи“, които разпространяват стойност по цялата й верига за доставки. Така например, компанията помогна на своя доставчик на режещи течности (охлаждаща течност и смазочни, използвани в механичната обработка ) да премине от продажби към модел, базиран на резултатите. Променяйки условията и вида на отношенията, „Рено” мотивира доставчика да промени течността. Резултатът е намаляване с 90 на сто на обема на отпадъците.

Друг пример е Ricoh, която налага нов бранд на своите копирни машини и принтери. Продуктите, обозначени като GreenLine се предлагат на шест европейски пазара, където съставляват 10-20 процента от продажбите, а печалбата е два пъти по-висока от тази на продуктите от чисто нови детайли. От 2007 г. досега употребата на нови материали е снижена с една четвърт.

Чрез оптимизирането на продуктите за многократно използване, кръговата икономика променя презумпцията за разполагаемост с нова концепция – реставрацията на материали и компоненти.

За да добиете представа за мащаба, нека вземем индустрията за бързооборотни потребителски стоки – около 80 на сто от материалите на стойност 3.2 трилиона долара, които тя използва ежегодни, не се възстановяват.

Кръговата икономика въвежда стриктно разграничение между консумативи и трайни компоненти. Производителите в традиционната икономика не правят разлика между тях. При кръговата икономика целта по отношение на консумативите е да се използват неотровни и чисти компоненти, които могат да се върнат в биосферата. При трайните компоненти (метали, пластмаса) целта е да се използват повторно.
Това променя и възгледа за крайния потребител.
Например, в икономиката от тип „Купи и използвай”, целта е просто да се продаде стоката. В кръговата икономика стремежът е тя да се наеме, за да се гарантира, че ще се върне за повторна употреба. Когато стоките се продават, компаниите трябва да създадат стимули за връщането им.