
КНСБ поиска повишаване на минималната работна заплата от началото на 2015 г. от 340 лв. на 400 лв. и гарантиране на ръста и през следващите четири години в съответствие с ръста на икономиката и на средната заплата. Работодателите възразиха.
За да се случи това, трябва да се преследват две цели до края на 2018 г. – работещите да получават като доход 50% от БВП и минималната работна заплата да е не по-малко от 50% от средната, смятат в синдиката. „Причината да преследваме тези две цели не е само обедняването на българите, но и сериозната опасност да влезем в дефлационна криза, която може да бъде дори по-лоша от хиперинфлационната през 1996 година”, акцентира Пламен Димитров. Той обяви, че синдикатът започва спешна кампания за договаряне на работните заплати на ниво предприятие. „Това ще е нашият принос в борбата с дефлацията, която ако ни повлече, има опасност от намаляване на производството, а оттам и от съкращения на работни места”, поясни президентът на КНСБ.
Синдикатът настоява за изработване на механизъм за ежегодно договаряне на МРЗ, който да се опира на социални и икономически критерии и показатели.
КНСБ настоява още за спешен пакет от мерки за повишаване на доходите в страната за най-уязвимите слоеве от обществото – пенсионери, социално слаби граждани, работещи бедни, безработни и хора с увреждания.
Целта е постигане на ежегоден ръст на средната работна заплата не по-малко от 10 % средно за периода до 2018 г.
Любопитно е, че профсъюзът оправдава искането си с дефлацията
След 15 последователни месеца на дефлация на годишна база (от август 2013 г. до октомври 2014 г.) са налице сериозни негативни промени в домакинските бюджети и доходите от труд, изтъкват от КНСБ. Намалява потреблението на основни хранителни продукти през второ и трето тримесечие на 2014 г. в сравнение с аналогичните периоди на предходната година. През третото тримесечие общият доход на едно лице намалява с 3.7%.
Темповете на номинален ръст на средната работна заплата рязко спаднаха от началото на 2014 г. и ако през предходните 5 години те бяха между 6 и 12%, то за първите девет месеца на настоящата година са средно около 2.3%.
Другият аргумент на синдикатите е, че малка част от произведеното отива за доходи на работниците. Според президента на КНСБ Пламен Димитров в развитите страни 50-60 на сто от БВП отива за компенсации на наемния труд, а в България е под 40 на сто.