кнсб

КНСБ поиска повишаване на минималната работна заплата от началото на 2015 г. от 340 лв. на  400 лв. и гарантиране на ръста и през следващите четири години в съответствие с ръста на икономиката и на средната заплата. Работодателите възразиха.
За да се случи това, трябва да се преследват две цели до края на 2018 г. – работещите да получават като доход 50% от БВП и минималната работна заплата да е не по-малко от 50% от средната, смятат в синдиката. „Причината да преследваме тези две цели не е само обедняването на българите, но и сериозната опасност да влезем в дефлационна криза, която може да бъде дори по-лоша от хиперинфлационната през 1996 година”, акцентира Пламен Димитров. Той обяви, че синдикатът започва спешна кампания за договаряне на работните заплати на ниво предприятие. „Това ще е нашият принос в борбата с дефлацията, която ако ни повлече, има опасност от намаляване на производството, а оттам и от съкращения на работни места”, поясни президентът на КНСБ.
Синдикатът настоява за изработване на механизъм за ежегодно договаряне на МРЗ, който да се опира на социални и икономически критерии и показатели.
КНСБ настоява още за спешен пакет от мерки за повишаване на доходите в страната за най-уязвимите слоеве от обществото – пенсионери, социално слаби граждани, работещи бедни, безработни и хора с увреждания.
Целта е постигане на ежегоден ръст на средната работна заплата не по-малко от 10 % средно за периода до 2018 г.
Любопитно е, че профсъюзът оправдава искането си с дефлацията
След 15 последователни месеца на дефлация на годишна база (от август 2013 г. до октомври 2014 г.) са налице сериозни негативни промени в домакинските бюджети и доходите от труд, изтъкват от КНСБ. Намалява потреблението на основни хранителни продукти през второ и трето тримесечие на 2014 г. в сравнение с аналогичните периоди на предходната година. През третото тримесечие общият доход на едно лице намалява с 3.7%.
Темповете на номинален ръст на средната работна заплата рязко спаднаха от началото на 2014 г. и ако през предходните 5 години те бяха между 6 и 12%, то за първите девет месеца на настоящата година са средно около 2.3%.
Другият аргумент на синдикатите е, че малка част от произведеното отива за доходи на работниците. Според президента на КНСБ Пламен Димитров в развитите страни 50-60 на сто от БВП отива за компенсации на наемния труд, а в България е под 40 на сто.

Председателят на БСК Божидар Данев отхвърли отхвърли искането на синдикатите минималната заплата да стане 400 лева от Нова година. Пред „Хоризонт“ Данев се аргументира, че въпросният размер на минималното възнаграждение би се оказал по-висок от средната заплата в редица области. „Това обрича регионалната разпокъсаност на страната ни да се увеличи, закриване на малък и на среден бизнес в определени региони, закриване на работни места в тези региони и обезлюдяването на тези региони, което е свързано с много сериозна диспропорция в икономиката на страната и в стопанството на страната ни.“, каза той.
Според работодателите, бюджетът не може да понесе подобно увеличение, при положение, че икономическият растеж за последните три години е едва 1,5 на сто.
Най-ниската средномесечна работна заплата през септември е във Видинска област – 568 лева, показват данните на НСИ. Сегашната минимална заплата от 340 лв. е 41.4% от средната за септември (820 лв.) и 42% от средната заплата за деветмесечието.
Според неокончателна информация правителството се е отказало от плановете си за увеличаване на минималната заплата от 340 на 380 лева.