Капиталът в 21 век: Защо неравенството отново расте

В книгата си „Капиталът в 21 век” Томас Пикети разглежда разпределението на богатството през 19, 20 и 21 век и стига до извода, че с изключение на периода след войните до 1980 г. винаги е имало голямо неравенство. Успехът и богатството отново зависят от семейните връзки и наследството, а не от труда.
Въз основа на данните за динамиката и разпределението на доходите и богатството, Пикети развива своята теория за капитала.

Централното уравнение в нея е r>g, където r e възвращаемостта на капитала, а g е икономическият ръст. Когато доходите от капитал изпреварват ръста, неравенството расте. При равни други условия, по-бързият растеж намалява важността на богатството като източник на доходи, докато при бавен ръст то се увеличава.
Демографските промени, които забавят глобалния ръст, засилват значението на капитала. Когато нормата на спестяване е 10%, а ръстът – 3%, това съотношение е около 300%. Но ако ръстът се понижи до 1.5%, например, поради забавяне на ръста на населението, тогава съотношението се увеличава до 600%.

Основни идеи и понятия
Капиталът е сумата на активите, които може да се притежават и да се разменят. Същото значение има и понятието богатство.
Националният капитал включват от инфраструктура и стокови запаси до финансови активи. Той бива публичен и частен.
Националният доход е сумата на целия доход, получен от лицата в дадена държава – доход от инвестиран капитал и доход от трудова дейност. В повечето страни националния капитал превишава националния доход 5-6 пъти.
Ръстът има два компонента – ръст на населението и ръст на производството на човек от населението.
Първи закон на капитализма – страна, в която е висок делът на спестяванията при бавен ръст на икономиката, в продължение на дълъг период акумулира огромен капитал (спрямо националния доход), което на свой ред оказва влияние на социалната структура и разпределение на богатството.
Втори закон на капитализма – закон на комулативния ръст и комулативната доходност. Дори незначително превишение на доходността на капитала над ръста на икономиката в дълъг период води до значителен ръст на капитала, както и до мощни и дестабилизиращи въздействия на структурата и динамиката на социалното неравенство.

Имуществено неравенство

Въпреки изменението на структурата на капитала в протяжение на два века, съотношението между капитал и национален доход е практически без промяна.
Данните показват стабилен ръст на частния капитал от 70-те години. В началото на 70-те общият размер на частното богатство в развитите икономики е превишавал размера на националния доход 2-3.5 пъти, а през 2010 г. – четири до седем пъти.
Тази динамика се обяснява не само с ниския икономически ръст и високото ниво на спестявания, но и с процесите на приватизация на държавните активи.
Историческите данни показват, че крайно високата концентлация на богатството (например, Франция, Англия и Швеция) се запазва относително стабилна през 18 и 19 век. Към 1910 г. най-богатите 10% от населението са имали 80-90% от националното богатство, а най-богатия 1% – 50-60% от богатството. В този период придобиването на капитал по наследство или в резултат на брак е осигурявало комфорт, недостъпен за тези, които разчитат на труда си. Всеобщото гласуване и отмяната на имуществения ценз слага край на доминирането на висшата класа по законов път, но не отменя икономическите закони.
Хиперконцентрацията на богатство в европейските страни се обяснява с това, че икономиката през това време расте с бавни темпове и нивото на доходност на капитала винаги е било по-високо от нивото на ръст на икономиката.
Само през 1914-1950 г. съчетаването на фактори като двете войни, следвоенната разруха, въвеждането на прогресивното облагане и бързия ръст на икономиката създаде безпрецедентна ситуация, когато ръстът на икономиката превишава ръста на доходността на капитала, който пада с обичайните 4-5% до 1-1.5%. В този период делът на богатите 10% в националното богатство пада до 60-70% през 1950-1970 г., а делът на най-богатите 1% – до 20-30 на сто. Тази динамика се наблюдава във всички европейски страни.
Но този етап в историята приближава края си. Има вероятност през 21 век доходността на капитала да започне отново да изпреварва растежа.
С оглед на предполагаемото забавяне на ръста на населението (по прогноза на ООН ръстът му ще се забави от 1.3% през 1990-2012 г. до 0.4% към 2030 г. и до 0.1% през 2070 г.) и намаляването на темповете на инвестиции, се очаква, че нивото на растеж на икономиката в развитите страни в близките десетилетия няма да превиши 1-1.2% (и то при развитие на алтернативни източници на енергия).
При това нивото на доходност на капитала, макар и зависещ от различни технологични, психологически и социално-културни фактори, ще бъде средно 3-4%, като се има предвид, че ефектът на инфлацията върху него ще бъде незначителен.

Появата на средната класа
След Втората световна война имущественото неравенство в Европа се понижи безпрецедентно, което доведе до образуване на средна класа. Почти половината от населението за първи път в историята успя да натрупа сериозно благосъстояние, съставящо значителна част от капитала.
Делът на най-богатите 1% се понижава от 50% през 1950 г. до 20-25% в края на 20 и началото на 21 век.
Забавянето на концентрацията на капитала и на задълбочаване на неравенството, наблюдавано след войната, е резултат на икономически и политечски сътрусения, а не на еволюция. Следователно, идеята, че съвременните пазарни отношения и неограничената конкуренция по някакъв вълшебен начин регулират неравенството е илюзорна.

Структура на имущественото неравенство

Неравенство на заплатата след 80-те

35-те години след края на Втората световна война бяха необичайни, тъй като в този период за първи път стана възможно човек да се издигне по икономическата стълбица за сметка на собствените си старания, а не по наследство. Възможно е живите спомени за тези години да задминават разбирането на исторически по-типичните тенденции в динамиката на неравенството.
През 1980-1990 г. започна да се проявява нов икономически феномен – заплатите и бонусите на служителите на високи нива в корпорациите достигнаха невероятни висоти. Делът на съвкупния фонд за заплащане на труда, разпределяна в полза на 1% от населението, достигна 8% в началото на 2010 г. Най-ярко тази тенденция се наблюдава в САЩ.
Статистическите данни от САЩ показват, че започвайки от 80-те години ръстът на имущественото неравенство става за сметка на увеличаване на доходите на най-богатия 1% от населението, чийто дял от националния доход нараства от 9% през 1970 г. до 20% през 2010 г. Ръстът на доходите на богатите 10% превишава ръста на икоонмиката. Доходите на останалите 90% растат с по-малко от 0.5 на сто.
Някои икономисти обясняват диспропорционалния ръст на дохода на мениджърите с уникалните им умения и по-високата от средното производителност на труда. Но проучването на нивото на образованието и професионалния опит нта мениджърите, включени в най-богатите 1% от населението и останалите 9% (от първия децил) не обясняват съществените разлики в нивото на заплащане.
Нивото на заплащане не се намира в пряка зависимост от качеството на мениджърските решения. Ако в резултат на въздействие на външни фактори печалбата се увеличи, растат и възнагражденията на мениджърите.
От друга страна, влияе намаляването на горната ставка на прогресивния данък в САЩ.

Разпределение на дохода от капитала
Това обяснява около една трета от ръста на неравенството на доходите в САЩ. Независимо от разликите в заплащането, неравенството в разпределението на богатството е по-голямо. Концентрацията при собствеността е по-висока. Например, 10% от най-високоплатените работници получават 25-30% от общата сума на националния доход, заделян за работни заплати. В същото време най-богатите 10% от населението, получаващи доход от капитал, владеят 72% от цялото национално богатство, а най-бедните 50% от населението – едва 2 на сто.
През 20 век много либерални и консервативни икономисти се стремиха да доказват, че всички печелят от икономическия растеж и разпределието на дохода между труда и капитала е стабилно. Но много изследвания отричат това.

Заработено и наследено богатство

Изследванията показват, че само за поколенията, които са се родили от 1910 до 1960 г., най-богатите 1% от населението са се състояли от хора, за които основният източник на благосъстояние е бил трудът, а не наследството. За първи път в историята за най-богатите образованието и работата позволяват по-висок жизнен стандарт от наследството. Това създава убеждението, че социалният прогрес е необратим и, че неравенството, основано на наследено богатство, е останало в миналото. Но динамиката на наследеното състояние доказва обратното.
Когато нивото на доходност на капитала значително и стабилно превишава нивото на ръст на икономиката, то е неизбежно размерът на наследеното богатство, създадено в миналато да надвишава размера на натрупаното богатство в настоящето.
Във Франция в периода от 1820 до 1914 г. размерът на дохода от наследства и пожизнени ренти е бил 20% от националния доход. Той пада до 5% през 50-те години, за да се върне на 15% през 2010 г.
Най-ниско ниво наследеният капитал достига през 70-те – едва 40% от общия частен капитал. От 80-те години нататък две трети от частния капитал във Франция е наследено състояние. Отчитайки значителния размер на богатството, предавано по наследство във Франция и като се предполага продължаване на тази тенденция, то е вероятно към 2050 г. делът на наследеното богатство да достигне 90% от частния капитал – нивото от началото на 20 век.
Въпреки ръста на частното богатство, държавните дългове в развитите страни достигат 90% от БВП. В страни като Англия и Франция частният капитал е 95% от националното богатство. Извънредният данък върху богатството е най-справедливото решение на

Прогнози за бъдещето

Има ли опасност финансовата глобализация да доведе до по-голяма концентрация на богатството? Динамиката на движение на капитала, принадлежащ на отделни индивиди и различни фондове, води до извода, че при среден прираст на капитала от 4% най-големите състояния се увеличават с 6-7% годишно, докато по-дребният капитал расте със скорост 2-3% годишно.
Фондовете на най-големите университети в САЩ (над 15 млрд. долара) растат много по-бързо от по-скромните. Причината е, че по-големите портфейли понасят по-добре инвестиционния риск и могат да си наемат по-добри инвестиционни мениджъри. Има минимални прагове.
Предполагайки, че през втората половина на 21 век световната икономика ще расте с 1.5% годишно при ниво на спестяванията приблизително 10%, можем да изведем, че размерът на глобалния капитал ще превиши размера на глобалния доход примерно 7 пъти. От гледна точка на концентрацията на капитала целият свят ще изглежда като Европа от 18 век до началото на Първата световна война.
Една хилядна от населението на земята (около 4.5 милиона души), притежаваща средно богатство от 10 млн. евро, се разпорежда с 20% от глобалното богатство. Ако подобна тенденция продължи (ръст на доходността на големите състояния от 6% и среден ръст на световния капитал от 2%), то след 30 години една хилядна от населението на земята ще контролира 60% от богатството.
Това ще става за сметка на средната класа. Стои въпросът дали съвременните демократични институции могат да функционират ефективно при недоволство на мнозинството от населението.

Препоръки
Необходими са нови инструменти за обуздаване на финансовия капитализъм, както и модернизация на данъчната система и социалното осигуряване. Държавната намеса предотврати краха на световната финансова система през 2007-2008 г., но държавата не успя да вземе мерки за адекватно регулиране.

Прогресивно подоходно облагане
Едно от важните нововъведения през 20 век е развитието на прогресивно облагане на доходите и наследството. Това изигра важна роля за намаляване на имущественото неравенство.
Понижаването на прогресивния подоходен данък в САЩ и Великобритания в началото на 80-те вероятно изигра роля за ръста на високите дохиди. Развитието на данъчна конкуренция между държавите кара много правителства да освобождават дохода от капитал от прогресивното облагане, което може да доведе до регресивно облагане на върхушката.
Прогресивният данък върху доходите може да се отнесе към либералните инструменти за намаляване на неравенството. Той е компромис между социалната справедливост и индивидуалната свобода.
САЩ бе първата страна, където данъкът на най-високите доходи (1919–1922 г.) и на наследството (1937–1939 г.) превиши 70%. Смята се, че целта на такъв висок данък не е само попълването на хазната, но и ограничаване на ръста на най-високите доходи, което е било прието за социалнно неефективно.
Но в резултат на данъчната реформа от 1986 г. максималната ставка на подоходния данък в САЩ пада до 40%. Започват да растат доходите на висшите мениджъри.
Изхождайки от необходимостта от съществено балансиране на имущественото неравенство в САЩ, Пикети смята за разумно въвеждането на данъчна ставка от около 80% за доходите над 1 млн. долара годишно. Това няма да ограничи ръста на икономиката и ще позволи по-адекватно разпределение на националния доход.
За финансиране на ръста на инвестициите в образование и здравеопазване в САЩ ставката на доходите над 200 000 долара годишно трябва да се повиши до 50-60 на сто.

Данък богатство
Друг инструмент е глобалния прогресивен данък върху богатството заедно с повишаването на прозрачността на финансовите операции. Това изисква ефективно регулиране на банковата система и международните капиталови потоци.
Основна задача на данъка върху богатството не е само финансирането на социални проекти, но и спиране на ръста на имущественото неравенство и регулиране на финансовите системи за предотвратяване на кризи.
Без такъв данък има риск делът на най-богатите 1% от населението да продължи да расте. Освен това, ако в условията на свободна търговия и свободно движение на капитала и работна сила няма силно социално ориентирано правителство, ще нарасне опасността от националистически движения и/или протекционистични настроения.
Ставката на данъка върху богатството трябва да е ниска, няколко процента. Това е нова идея и тя изисква оценка на облагаемите активи, обмяна на информация за техния размер и притежатели.
Но при сегашното ниво на международно сътрудничество, това е недостижима идея.

Прозрачност на финансовите потоци
Обоснована дискусия за подходите към решаване на глобалните проблеми изисква точни и пълни данни за разпределение на богатството в света. Голяма част от световния капитал е скрита в офшорни зони. Финансовата прозрачност може да бъде постигната, ако европейските и американските банки сътрудничат на съответните органи.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>