Българската банка за развитие вероятно ще съфинансира проекти по „Плана Юнкер“, стана ясно от изявление на заместник председателя на Европейската комисия Кристалина Георгиева. България предложи амбициозен списък за финансиране по новата европейска програма, но по-късно стана известно, че не изпълняваме изискването за частно съфинансиране.

Само четири проекта са условно одобрени, за да може в момента, в който влезе в действие Планът „Юнкер“, те да заработят. Между тях все още няма български проект“, каза Георгиева пред БНР. „С Плана „Юнкер“ очакваме 315 милиарда евро в следващите три години да се влеят в икономиката. Пари, които идват предимно от частния сектор. Разговарях с българското правителство, с премиера, с министъра на финансите. В момента работят по това, дали Българската банка за развитие да се включи в Плана „Юнкер“, допълни Кристалина Георгиева.

Тези 315 млрд. евро обаче не са сигурни. Както писа „Икономист“ те са обект на финансово инженерство – използване на държавни гаранции за малки суми с надеждата, че те ще привлекат много повече частен капитал, част от който така или иначе трябваше да бъде отпуснат под формата на заеми за други проекти. Юнкер разчиташе също така и правителствата на 28-те страни да отпуснат средства.

Друга причина за охлаждане на ентусиазма е, че София сравнително късно разбра, че Планът Юнкер не е схема за безвъзмездно финансиране като еврофондовете. „Основната цел на Плана Юнкер е да стимулира частните инвестиции в реалната икономика, публично-частните партньорства, а не изцяло публични проекти“, предупреди през април заместник-председателят на Европейската комисия Юрки Катайнен при посещението си в София. „За участие в плана не е нужно вашият проект да бъде одобряван от правителството, ако е добър, може още днес следобед да го изпратите на мейла на Европейската инвестиционна банка“, поясни той.

Включването на ББР не е изненада. Българското правителство имаше амбицията да осигури европейско финансиране за програмата си за саниране на жилища. Тя тръгна, без да е напълно ясна финансовата схема. Засега ресурсът се осигурява чрез кредити от ББР, но не е ясно от кого ще се връщат тези кредити. Банката засега използа собствените си ресурси, но има и готовност да търси финансиране от пазара.

Справка в Търговския регистър показа, че преди дни е вписан новия устав на държавната банка. Уставът позволява на банката да отпуска и други заеми, но при спазване на ограничението за кредитите, които могат да бъдат отпуснати на едно лице – до 10% от собствения капитал на банката (около 70 млн. лв.).
Досега банката бе ограничена до отпускане на заеми за малки и средни предприятия, експортно финансиране и рефинансиране на банки (кредитни линии за малкия бизнес, отпускани от други банки). Очевидно е, че при това ограничения тя не може да покрие програмата за саниране.
Съществена промяна позволява да се рефинансират кредити, класифицирани като Необслужвани или Загуба, но за това е необходимо решение на Надзорния съвет.
Освен това се забранява финансирането на фирми с неясен краен собственик.
През миналата година банката рефинансира някои дружества, за които се твърди (включително от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев), че са близки до депутата Делян Пеевски. Справка показа, че банката все още има вземания по два крeдита от Водстрой 98, обезпечени с особен залог в размер на 50.5 млн. лева. С новия устав подобни заеми ще се отпускат с единодушно решение на Управителния съвет.