Депутатите приеха на първо четене актуализацията на държавния бюджет за 2013 г. Гласуваха 213 народни представители, като един депутат от ГЕРБ и всички от „Атака“ се въздържаха

Проектозаконът за актуализация на бюджета предвижда увеличаване на дефицита с 494 млн. лева, както и емитирането на до 1 млрд. лева дълг, в това число на външните пазари. Дългът ще финансира увеличения дефицит, а останалата част от парите ще се използва за погашения на емисии през февруари 2014 г.
Увеличението на разходите е с 200 млн. лева, от които 40 млн. лева ще се използват за добавки на инвалиди, а останалата част от за разплащане с бизнеса, като тук е включена сума за плащания към тютюнопроизводителите и зеленчукопроизводителите, както и за задължения на МО, МВР и Министерство на правосъдието и за финансиране на здравеопазването (дълговете на ВМА). Мерките за ускорено връщане на ДДС, са отразени в намаление на приходите, като именно това бе една от най-дискутираните теми.

Продължилата пет часа дискусия се водеше около границата на манипулацията, като депутатите от БСП, ДПС и ГЕРБ цитираха произволни числа в подкрепа на тезите си.
Министърът на финансите Петър Чобанов заяви от парламентарната трибуна: „Нямам никакво намерение да оглавявам схеми за контрабанда, а да положим всички усилия с институциите да разбием тези схеми. Разходите трябва да се актуализират, защото няма гъвкавост“. „Ние стимулираме бизнеса с това, което му дължим“, подчерта Петър Чобанов, но отново не представи разбивка кои дългове ще бъдат покрити.

През 2009 г. държавният дълг на България е 9.34 млрд. лв., а в края на управлението на ГЕРБ възлиза на 13 млрд. лв. За последните години дългът бележи увеличение от 3.7 млрд. лв., а фискалният резерв намаля с 4.4 млрд. лв., съобщи финансовият министър.

Очаквано дискусията за връщането на ДДС (данъчен кредит) бе център на дискусията. Невъзстановеният данъчен кредит към края на 2008 г. е 563 милиона лева, към края на 2009 г. той е 704 милиона лева, към края 2010 г. е 563 милиона лева, към края на 2011 г. е 380 милиона лева, към 2012 г. е 354 милиона лева. Това каза депутатът от ГЕРБ и бивш директор на НАП Красимир Стефанов. „Фирмите, регистрирани по ДДС към 2008 г., са 160 000, а към 2012 г. са 250 000. Към края на 2008 г. средно на една фирма не е бил възстановен ДДС в размер на 3,5 милиона лева, а към края на 2012 г. средно невъзстановен на една фирма е 1,4 милиона лева”, заяви Стефанов. През тези години декларираният данъчен кредит за възстановяване всяка една година вместо да намалява, расте, обясни той.

Депутатът Димчо Михалевски обяви други числа за невъзстановяния ДДС. Според него на 1 януари 2011 г. НАП е дължала 996 млн. лева, на 1 януари 2012 г. – 854 млн. лв., на 1 януари 2013 г. – 860 млн. лева.
Той заяви, че досега са връщали по 420 млн. лева месечно на бизнеса, докато само за три седмици през юли са възстановени 533 млн. лева и до края на месеца сумата ще достигне 650 млн. лева.

Стефанов обясни, че той е имал предвид ДДС с изтекъл срок за връщане, за който вървят ревизии, а не всичко.

„По отношение на риска от събиране на приходите в бюджета не е вярно, че анализът е направен в момента, в който сте дошли, и приходните агенции са дали неизпълнение от порядъка на 900 милиона лева – до 1 милиард лева. Този анализ е направен още февруари. Анализът показваше, че има риск от събиране на приходи в размер на около 500 милиона лева, от които 250 милиона лева не представляват загуба на приходи, а изместване на приходи от тази година в следващата в резултат на въвеждане на единната сметка”, посочи също Красимир Стефанов.

В началото на управлението на този кабинет приходните агенции прогнозираха 980 млн. лв. неизпълнение на приходите. Само за два месеца в тази актуализация на бюджета прогнозата за неизпълнението на приходите са се намалили на 550 млн. лв.”, заяви депутатът от БСП Корнелия Нинова.

Пламен Орешарски обяви, че изпълнението на приходите спрямо плана изостава. „През юни поисках справка какво е очакваното неизпълнение на приходите. За първите шест месеца на тази година данъчните приходи са 46,5 % от разчетените. Да се твърди, че 46,5 % изпълнение е перфектно – не го разбирам. То е много близко до катастрофата от 2010 г. (тогава изпълнението в средата на годината бе 44,6 %). В средата на 2009 г. изпълнението беше 50,4%”, допълни премиерът Пламен Орешарски.

490 млн. лева бяха неразплатените разходи в държавния бюджет, поети ангажименти без планирани източници на плащане. Приехме да разплатим 160 млн., като ще платим платим тези, които са с най-дълъг изтекъл срок, каза той.
Актуализацията не е неизбежна, каза още Орешарски. „Ако спрем да плащаме октомври-ноември и спрем да връщаме ДДС, вярвайте ми и до излишък можем да стигнем“.

Той отбеляза, че в актуализацията общият размер на дълга от 14,6 млрд.лв. не се изменя. „Това, което е предвиждало правителството на ГЕРБ, ние не го сменяме“, подчерта Орешарски. „Ако имате дълг от 100лв., който ви изтича в падеж и вземете нов дълг от 100лв., за да платите стария, с колко се изменя размерът на дълга ви? И как ще „откраднете“ новите 100лв.?“, попита риторично Орешарски и се обърна към опозицията с думите: „ако ме посъветвате, мога и да се възползвам“.

По отношение на тезата за бюджета на допълнителните разходи премиерът изтъкна, че в условия на продължителна депресия засега човечеството не е направило нов механизъм, различен от фискални стимули, за стимулиране на растежа. „Дори и най- отявлените либерални разбирания, визирам най- развития свят през 2009 г. – за да спаси икономиките си, направиха огромни разходи и увеличиха значително дълговете си.
Считам, че известно фискално охлабване трябва да има. За съжаление, не можем да го направим и не го предвиждаме в този бюджет, заяви още премиерът.
Не може макрорамката и бюджетният дефицит да бъдат самоцел, подкрепи го и лидерът на БСП Сергей Станишев.

Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев обвини правителството, че заради актуализацията ще се повишат лихвите по ДЦК, като се позова на проваления аукцион на ДЦК. Предполагайки, че повишената доходност по ДЦК (с 0.5 процентни пункта) автоматично води до повишение на заемите по кредитите умножавайки увеличението по общия размер на депозитите, той изчисли, че актуализацията на бюджета ще струва на бизнеса и фирмите 265 милиона лева. (Повишаването на доходността е следствие както от увеличаването на рисковата премия на страната, така и, в по-голяма степен, на повишаването на световните лихви; виж темата „Краят на лесните пари“).
Прочетете още:

Актуализацията на бюджета (въпроси и отговори)
Неясноти около актуализацията на бюджета