Президентските избори отбелязаха съществена промяна на политическата ситуация. Какъвто и да е резултатът на втория тур (а той не е сигурен), предстоят трудни три месеца, а може би и повече.
На върха на интригата е обещанието на премиера Бойко Борисов (прибързано, може би подхлъзнато) да подаде оставка при загуба на кандидата на ГЕРБ на първи тур. Загубата на Цецка Цачева на първи тур не е чак такава изненада, но изглежда хвана неподготвен премиера. И това не бе първият случай, когато той бе подведен. Мнозина смятат, че той сгреши още като издигна Цачева като кандидат. От този избор все пак има печеливши – тези в ГЕРБ, които искат да измерят потенциала на партията без Борисов, в този смисъл тя изигра ролята на Пламен Орешарски за ДПС.
Сега Борисов отлага въпроса за оставката и трудните преговори за бъдещото управление за след втория тур. Но никой – дори БСП, не изглеждаше щастлив от перспективата за предсрочни избори. Твърде големият процент на т. нар. протестен вот показва сериозно объркване сред избирателите и не е база за залози за бъдещите им предпочитания.
На този фон Борисов има един начин да отиграе ситуацията и да контролира щетите. И има някои симптоми още отпреди изборите, че този вариант ще му бъде подсказан. Той може да подаде оставка, да се позове на чл. 99, ал. 7 от Конституцията и да задържи първия мандат при парламентарната въртележка. Това вероятно означава следващо правителство с мандата на ГЕРБ без Борисов. Томислав Дончев е възможен премиер (ако той самият поиска властта на този етап). На Борисов му се наложи да направи и други отстъпки – вероятно поста на следващия еврокомисар. Може дори да види прегрупиране на своите (във връзка с идеята за нов десен проект имаше приказки за съюз с добрите от ГЕРБ, което може да е изкушение).
Такъв ход би спечелил на ГЕРБ време за прегрупиране и възстановяване от загубата. Но не решава стратегическия въпрос на управлението. Тези избори показаха много ясни линии на разлом, много голямо разделение сред избирателите. Това разделение не е по линия на статуквото срещу реформите, то е по линията на страховете, често уголемени. Сред тези страхове доминира един – този от имигрантите. Но големите проблеми на България са много други и предполагат досадна работа в области като здравната и образователната реформа, преструктуриране на публичните разходи, изчистване на авгиевите обори на корупцията и скритите зависимости. Тези територии сега изглеждат изоставени.
* Тъй като сме в хипотезата на трите месеца (какво съвпадение!) президентът (Росен Плевнелиев) вече не може да разпусне Народното събрание, а може само да състави служебно правителство. Борисов лесно може да използва това като оправдание.
