БСП предупреди, че страната опасно задлъжнява. Повод стана внесеният от правителството законопроект за ратификация на Договорите на правителството с чуждите банки за поемането на нов външен дълг от 8 милиарда евро за следващите три години. Нетното увеличение на дълга през тази година ще бъде по-малко от миналогодишното и няма повод за паника. Но правителството трябва да обясни по-добре намеренията си и защо иска предварително одобрение за 2016 и 2017 г.

Започнатата от БСП дискусия напомня партизанския спор за дълга от 1 млрд. лева през лятото на 2013 г., само че при разменено гостуване. БСП възрази за това, че ратификацията, включваща договор от 170 страници, е била стоварена на парламента в последния момент, за което те имат основание. Пред широката публика обаче най-силен отглас получи заявлението на депутата Румен Гечев, че всеки трябва да плати по 10 000 лева – лесно оборимо твърдение, което скри други въпроси, които трябваше да бъдат зададени.

Предмет на ратификация са договорите за дилърство и агентство, както и Акт за поемане на задължения от България в качеството й на емитент – всички те вече са подписани на 6 февруари, което е обичайно при т. нар. последваща ратификация. Част от новата емисия ще рефинансира краткосрочен дълг, емитиран през миналата година – включително, но не само за изплащане на гарантираните депозити в КТБ и за държавната помощ от 900 млн. лева за ПИБ.

От законопроекта става ясно, че пласирането на новия дълг от до 8 млрд. евро (15.6 млрд. лева) ще бъде възложено на четири банки – Сити, HSBC, УниКредит и Сосиете Женерал. Не е известно как са избрани тези банки и дали е имало конкурс. Параметрите на ратификацията не дават яснота за истинските намерения на правителството. Предвиден е срок на книжата до 30 години и лихвен процент до 10%. В мотивите се посочва, че този лихвен процент значително надхвърля текущите нива, но това се прави, за да не се дават насоки на пазара.

Рейтинговата агенция „Муудис“ вече оцени правителствената програма за теглене на нов външен дълг за периода от 2015 – 2017-а година със „стабилна перспектива“. Този рейтинг е за максималния нов дълг от 8 млрд. евро за следващите три години.

Тази година правителството трябва да се вмести в тавана на дълга, гласуван със закона за бюджета. Максималният размер на държавния дълг към края на 2015 г. не може да надвишава 24,5 млрд. лв. Новите емисии са ограничени общо до 8.1 млрд. лева, в това число 6.9 млрд. лева на външните пазари.

Това означава, че догодина и през 2017 г. ще може да се пласират още почти 10 млрд. лева, като точният размер ще се определи със закона за бюджета. За първи път обаче се дава мандат за пласиране на бъдещ дълг при неприети бюджети. Парламентът още не е решил дали догодина ще има дефицит или излишък. Според закона за държавния дълг и закона за публичните финанси нов дълг може да се емитира в точно определени случаи – например, за покриване на бюджетен дефицит.

Голяма част от новия дълг трябва да замести извънредните емисии от края на 2014 г. Заради тях дългът (външен и вътрешен) на държавата в края на 2014 г. достигна 11 300,7 млн. евро или 27% от БВП. За една година увеличението му бе с над 4 млрд. евро, като само външният дълг нарасна с 3.08 млрд. евро. Причините за това са банковата криза и бюджетния дефицит. Имаше и предварително пласиране на дълг, за да се осигурят средства за погасяване на глобалните облигации през януари.

Как нарасна дългът в края на 2014 г.?

През лятото правителството на Орешарски пласира еврооблигации с падеж 2024 г. за близо 1.5 млрд. евро. С част от тях се погасиха доларовите облигации от брейди замяната през януари (893 млн. евро).

През ноември правителството договори мостов заем за други 1.5 млрд. евро от същите четири банки, за да покрие бюджетния дефицит и да осигури средства за изплащане на част от гарантираните влогове във КТБ. Този заем трябва да се погаси през пролетта. Неговата лихва – 1.079% (6-месечен EURIBOR плюс надбавка от 90 базисни точки) + такса от 0.4% (според „Капитал“), още тогава изглеждаше висока. А през януари МФ успя да постигне на вътрешния пазар значително по-ниска лихва за същата срочност – 0.32%, наистина за по-малък обем (200 млн. лв.).

Мостовият заем осигури парите за транша от 2 млрд. лева към Фонда за гарантиране на влоговете в банките и бе удължен депозититът в ПИБ (още 900 млн. лева)

Бюджетният дефицит в края на 2014 г. е 3 048,2 млн. лв. (малко над 1.5 млрд. евро)

Нетното увеличение на дълга е по-малко отколкото 2014 г. , тъй като по-голямата част от дълга рефинансира стари задължения.

дълг и бюджет

Ако правителството емитира нов външен дълг до тавана от 6.9 млрд. лева за тази година, то част от него ще погаси задълженията по мостовия заем от 1.5 млрд. евро. Дори без да приспадаме погасяването на заема през януари (редно е той да се отнесе на сметката за 2014 г., тъй като покриващата го емисия беше тогава), нетното увеличение на външния дълг е малко над 2.1 млрд. евро и е по-малко от миналогодишното. То до голяма степен се дължи на планирания бюджетен дефицит за 2015 г.

Според справката на МФ общо погашенията на дълг и планираните (но неприети от парламента за 2016 и 2017 г.) бюджетни дефицити за трите години са 9.3 млрд. евро. Тоест те надхвърлят планираната емисия от 8 млрд. евро. Разликата може да се запълни с приватизация, вътрешен дълг или да остане за сметка на фискалния резерв.

Въпреки това правителството трябва да обясни по-подробно защо иска предварително одобрение за емитиране на дълг през следващите две години, особено на фона на неособено изгодните параметри на мостовия заем. Това е пореден случай, когато кабинетът предрешава бюджета за следващите години.