Данните на НСИ потвърдиха забавянето на икономическия растеж в унисон с настъпилото забавяне на европейската икономика.

На годишна база БВП в ЕС-28 се увеличава с 2.1% през второто тримесечие на 2018 г., докато в България темпът е 3.4%. През предходното тримесечие темповете бяха по-високи (2.3% и 3.6%), по-силен бе и ръстът през 2017 г. С най-високи темпове са страните от Източна Европа и Малта. В Полша ръстът достига 5%, Румъния, която до миналата година бе шампион по растеж отстъпва назад с 4.2%. България, Хърватия и внезапно забавилата се Чехия са страните от Източна Европа с най-слаб растеж през тримесечието.

Забавянето на българската икономика има няколко причини. Първата е понижаването на темповете на икономически растеж за ЕС, с която българската икономика е тясно свързана както по линия на износа на стоки, така и на услуги (транспортни и др.).

На второ място, имаме влияние на кризата в Турция и обезценяването на турската лира, което също върви по две линии. От една страна, евтината лира прави износа на Турция по-конкурентоспособен. Това се отнася и за продукта на турските курорти, като тази година българските хотелиери определено усетиха завръщането на южната съседка на пазара.

От друга страна, тя оскъпява българския износ за Турция и през периода януари-юли той намалява с 25% на годишна база.

Забавянето на износа за страни извън ЕС има и по-широк контекст. Започналата търговска война от американската администрация вече се отразява на веригите на доставки в цял свят. В същото време имаме и вероятно ще имаме все по-силно отражение на несигурността около развиващите се страни, които изпитват и последиците от повишаването на лихвените проценти в САЩ, обърнало посоката на горещите пари.

Данните на НСИ за износа на стоки показват, че докато износът за ЕС през първото полугодие продължава да расте солидно (с близо 10.7%), износът за трети страни намалява с 23.9%. Това води до общ спад на износа на стоки с 2.3%. Освен износът за Турция, намалява износът за Русия, както и за редица азиатски страни, които са традиционни вносители на оръжие. Охлаждането на конюнктурата на оръжейния пазар е друга причина (например, приходите на ВМЗ към 30 юни намаляха драстично до 77 млн. лева, число, което съвпада с дивидента, който дружеството плати на държавата за миналата година). За намаляването на обемите на износа (в по-малка степен на БВП) трябва да е повлиял и ремонтът на Лукойл Нефтохим в началото на годината.

Приносът на отделните сектори за растежа също е показателен. Вижда се, че добавената стойност нараства с едва 3%, докато разликата до 3.4% се дължи на корективите (това отразява събираемостта на данъците и косвено измерените услуги на финансови посредници). С най-голям принос за растежа са сектори като операции с имоти – ръст със 7.25%, финансови дейности – 6%, строителство – 5.9%. В същото време промишлеността нараства с 3% на годишна база.

Първите данни за юли не дават големи основания за оптимизъм. От конюнктурните данни се вижда, че темповете в промишлеността се забяват спрямо същия период на предходната година.

Промишленост, год. %

Селското стопанство няма да допринесе за по-добър растеж, като се има предвид, че средният добив тази година е по-нисък. Въпреки очевидното оживление на пазара на имоти, строителната продукция отбелязва скромен ръст през юли, воден главно от гражданското строителство.

Строителство, год. %

Но продължава доброто представяне на сектора на услугите, като изпъкват ИТ услугите, транспортът и куриерските услуги.

Известно положително влияние върху растежа през второто полугодие може да се окаже правителственото потребление, поради традиционното за бюджета увеличаване на разходите в края на годината, за което вече има достататъчно заявки.