Разделението в икономиката е заради догми

Университета в Чикаго

Икономиката се смята за най-точната от обществените науки, но икономистите не могат надеждно да предвиждат, камо ли да предотвратят рецесии или други икономически събития. Има твърдения, че икономиката е основана не на емпирични наблюджения или рационален анализ, а на идеология.
През октомври Ръсъл Робъртс, изследовател в Hoover Institution към Станфорд, публикува бележка, в която заяви, че  ако му е известен възгледа на даден икономист по един въпрос, би могъл с увереност да предвиди позицията му по много други въпроси. Това предизвика силна реакция. Известнити блогъри по икономика след това яростно защитаваха професията, цитирайки случай когато икономистите са променили мнението си в отговор на нови факти, вместо да се придържат към догмата.

Адам Озимек, икономист от Moody’s Analytics, даде за пример Нараяна Кочерлакота, президент на Фед в Минеаполис от 2009 до 2015 г., който се обърна от ястреб (привърженик на строга парична политика) в гълъб (за стимулираща парична политика), когато реалността не потвърди потвържденията му за ръст на инфлацията. Тайлър Коен, икономист в George Mason, публикува списък с теми, по които е променил възгледа си (той вече не е сигурен, че доходът от капитал не трябва да се облага, както и в предимствата на бързата приватизация). Пол Кругман, известен и като коментатор на New York Times, също приглася. Той промени възгледа си върху минималната заплата, след като проучване откри, че увеличения до определена степен само намаляват само малко заетостта.

Икономистите са изправени пред ограничения, които останалите учени нямат, коментира „Икономист“. Те не могат да нагреят рецесията в епруветка, за да разберат какво я причинява. Но същите ограничения се отнасят и за много точни науки – геолозите не пресъздават Земята в лаборатория, за да разберат тектониката. Същността на науката е в съгласието за един общ подход за достигане до общоприето знание. Науката, пише Пол Ромер, в доклад от 2015 г., води до широк консенсус. Политиката – не.
Нито пък икономиката. В доклад за макроикономиката, публикуван през 2006 г., Грегъри Манкю от Харвардския университет заявява: „ Един нов консенсус се появи относно най-добрия начин за разбиране на икономическите колебания”. Но след като финансовата кризата предизвика рецесия, се разбушаваха спорове за причините и лекарствата. Нобеловият лауреат Робърт Лукас нарече плана на Обама за големи стимули „боклукчийска икономика”. Кругман, друг нобелист, смята, че Лукас и икономисти като него са отговорни за „тъмната страна на макроикономиката”.

Икономистите са склонни да се причисляват към противникови отбори на база вярванията си. Антъни Рандазо от либертарианската фондация Reason и Джонатан Хайд от Университета Ню Йорк наскоро зададоха на група академични икономисти както морални (Честно ли е да се разделят поравно ресурсите или трябва да е  според усилията?), така  и икономически въпроси. Те откриха голяма корелация между етичните и икономическите възгледи. Тази зависимост не е ограничена до темите на дискусията – например, как трябва да интервенира правителството, за да намали неравенството, но и до емпирични въпроси, като как фискалните икономии засягат икономики на ръба на фалита.

Друго проучване откри, че в едно емпирично изследване, десните икономисти откриват повече вредни ефекти от вдигането на данъците от левите.

А как стои въпросът в други области? Гунар Мюрдал, шведският нобелист, веднъж каза, че всички науки разчитат на предубеждения. „Въпросите трябва да се задават, преди да може да се дадат отговори”, шегува се той. Проучване, проведено през 2003 г. сред учени от шест обществени науки, бе установено, че икономиката не е по-политизирана от други науки, но идеологически е по-балансирана – левите икономисти надвишават десните с три към 1, докато при антрополозите съотношението е 30:1.
Нещо повече, и точните науки не са идеологически имунизирани. Скорошно проучване на академичните цитирания в науките за живота откри, че смъртта на известен учен отлага ръста на публикациите на учени, които са се придържали към научната област на този учен. Показателно е, че доклади на начинаещи икономисти, започват да се цитират от много по-силно, отколкото нови работи на бивши сътрудници на знаменития учен. Това предполага, че изместването на мнения в науката не се случва чрез промяната на позициите, а като изместването на един кръг от упорити идеолози от друг.
Но дори ако икономиката не е напълно идеологизирана, предубежденията са по-явни, отколкото примерно в химията. Икономистите съветват политиците по всички важни въпроси. Затова е важно да има по-добър механизъм за намиране на решаване на споровете им. Отсяването на глупостите изисква прозрачност, твърди Джон Кокрейн от Университета на Чикаго в скорошна публикация. Твърде много учени пазят своите данни и изчисления в тайна и твърде малко списания дават пространство за проучвания, които се опитват да потвърдят по-ранни резултати.

Новите звезди на икономиката

Алвин Рот

Agenda, блогът на Световния икономически форум, предложени интересен подбор на икономисти, които не са широко известни, но оставайки встрани от прожекторите, постепенно променят представите за икономиката.

1: Ха-Джун Чанг, Кембридж

Alma Mater: Университета в Сеул

Неговата голяма идея: Развитите страни говорят много за свободния пазар, но всъщност използват силата си, за да печелят за сметка на развиващите се.

Идеите на Чанг са противоречиви, фокусирани върху ролята на организации като МВФ и Световната банка.

Неговите книги като Kicking Away the Ladder и The Myth of Free Trade твърдят, че правителствата на големите икономики помагат на своите корпорации, докато препоръчват на развиващите се страни свободния пазар.

2: Катерина Пистор, Колумбийско училище по право

Alma Mater: Университета във Фрайбург

Нейната голяма идея: Правилото на закона трябва да бъде замразено за финансовите пазари по време на криза или цялата система ще се срине.

Пистор, носител на наградата Макс Планк през 2012 г., разви правна теория на финансите, която описва как правото засяга тяхната форма и състав. Тя откри, че по време на криза право регулациите не струват и хартията, на която са написани. Политическите сили решават кой да понесе удара на гореща глава.

3: Чарлз Каломирис, Колумбийски бизнес училще,

Alma Mater: Йейл

Неговата голяма идея: Финансовите кризи не са случайни и не са неизбежни.

Те идват от сложни сделки между политиците и банкерите, които се изплъзват от правителствения контрол. Това е една от причините защо САЩ има 12 големи банкови криза след 1840 г., докато Канада няма нито една.

4: Джон Даниелсън, Лондонско училище по икономика

Alma Mater: Университет Дюк

Неговата голяма идея: Доверявайки се на рисковите модели, ще губите пари по време на криза.

Рисковите модели дават еднакви резултати, когато всичко върви добре, дори ако имат различни математически основи. Това подлъгва хората да мислят, че те работят през цялото време. Но когато адът се стовари, моделите ще ви дадат напълно различни оценки, оставяйки ви на сляпо. Това е лошо за банките и хедж фондовете, но още по-лошо е за централните банки, които имат да вземат политически решения, и за всички останали.

5: Мариан Бертранд, Университет на Чикаго Бут

Alma Mater: Брюкселски университет

Нейната голяма идея: Изпълнителните директори биват награждавани за късмет, а не за ефективност. Освен това работодателите преценяват кандидатите за работа по именатат им, а не по тяхната квалификация.

Нейното изследване е една от причините за реакцията срещу бонусите на директорите. През 2003 тя и Сендхил Мулаинатан отговарят на реклами в Чигаго и Бостън, като използват фалшиви имена. В някои случаи като Емили и Грег, в други – Лакиша и Джамал. Имената, които явно принадлежат на бели, получават с 50% повече покани за интервю.

6: Алвин Рот, Харвард и Станфорд

Alma Mater: Колумбийски университет

Неговата голяма идея: Не се нуждаете от пари, за да имате стабилен пазар

Рот и Лойд Шапли получиха Нобелова премия през 2012 г.. за това, че показаха как хората могат да направят пазар въз осната на взаимно изгодни размери, а не пари.

Това е особено полезно за облекчаване на проблема с недостига на донори на бъбреци. Рот използва теория на игрите, за да свърже донорите с пациенти, които те не познават и така прави по-лесно за хората да си разменят органи и да се намери съответствие.

7: Рочард Портс, Лондонско училище по икономика

Alma Mater: Йейл

Неговата голяма идея: Притежателите на облигации могат да работят заедно, за да получат отстъпки от длъжника.

Портс слага основите на клаузите за колективните действия, където облигационерите използват своята сила при преговорите, за да налагат условия на задлъжнялата страна. Това е особено важно за страни като Гърция и Аржентина.

8: Чарлз Гудхарт, Лондонско училище по икономика

Alma Mater: Кембридж

Неговата голяма идея: Закона на Гудхарт

Според Гудхарт, веднага щом правителствата или централните банки превърнат един показател – например, фондовия пазар, в имплицитна цел на политиката, той престава да бъде надежден показател. Това е така, тъй като играчите на финансовия пазар променят своите стратегии за предопределяне на политиката.
Гудхарт беше един от първоначалните членовете на комитета по паричната политика на Банката на Англия през 1997 г., и ветеран от финансовите кризи през 1970-те.

9: Алберто Алесина, Харвард

Alma Mater: Университет Бокони

Неговата голяма идея: Вместо да накърнят растежа, икономиите могат да подпомогнат икономическото възстановяване.

През 2009 г. Алесина и Силвия Арденя публикуват доклад, озаглавен „Големи промени във фискалната политика: Данъци срещу Спестявания”. Той е важна част от дебата за това дали намаляването на дълга или увеличаването на държавните разходи са по-добрата стратегия за икономическо възстановяване.

И, разбира се:

10. Томас Пикети, Лондонско училище по икономика

Alma Mater: École Normale Supérieure

Неговата голяма идея: Неравенството

Нормата на възвращаемост на частния капитал r  в дългосрочен план е по-висока от нормата на растеж на производството и доходите g (r>g). Това предполага, че наследствата се рекапитализират по-бързо, отколкото темпът на нарастване на производството и работните заплати. Миналото изяжда бъдещото и предприемачът се превръща в рентиер.