В Гърция се провеждат избори, чиито резултати могат да разтърсят еврозоната – не заради перспективата страната за зареже еврото, а заради проблеми с изплащането на дълга, за чието предоговаряне настоява вероятният победител на тези избори – лявата СИРИЗА.
Ветровете на политическата промяна брулят уморената от икономии Гърция, но зад ъгъла може би се крие финансова вихрушка, предупреждава Асошиейтед прес. Всички социологически проучвания за внимателно следените парламентарни избори в неделя са единодушни: Радикалната лява опозиционна партия СИРИЗА, която обеща да предоговори условията на международните спасителни споразумения на Гърция, се радва на най-малко 4-процентна преднина пред консерваторите на премиера Андонис Самарас.
Сондажите дават до 33% на СИРИЗА, докато за мнозинство са необходими 38-40 на сто от гласовете – поради бонуса от 50 места за първата партия. Вероятният резултат е коалиция с някои от малките партии.
UPDATE: СИРИЗА спечели с две места по-малко от необходимото за самостоятелно правителство и ще има 149 депутата. Предстоят консултации с „Независимите гърци“, „Потами“ и ККЕ. Еврото се срина до 1.11 долара.
В еврозоната, но с отстъпки
Гърция не иска да напусне еврозоната, но това не прави бъдещето й по-ясно. Европейският съюз също иска страната да остане в семейството на еврото. „Изобщо не стои такъв въпрос“, каза председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. „Гърция няма да напусне еврозоната и няма да бъде тласната да го направи“.
Същото се споделя и от комисаря по икономическите и валутни въпроси на ЕС Пиер Московиси. „Това, което очакваме от гръцкото правителство, е при всички случаи и постижимо, и възможно“, каза той. Брюксел няма да има проблем да си сътрудничи с правителство на партията СИРИЗА.
Това, което озадачава политици и икономисти е искането на част от представителите на партията, като това на евродепутата Йоргос Катрунгалос, за отписване на част от гръцкия дълг. „Отписване на дълга звучи доста очарователно, когато не си кредитор“, твърди анализаторът Гунтрам Волф от мозъчния тръст Брьогел в Брюксел. „От такава мярка Гърция би могла да се облагодетелства, но ако се предположи, че тя стане едностранно, тогава Гърция би загубила достъпа си до пазарите с негативни последствия от това за страната“.
Готова ли еврозоната за „подстрижка“ на гръцкия дълг? Категорично против такова нещо е германският финансов министър Волфганг Шойбле, а също и финландският премиер Александър Стуб. Пред сп. „Шпигел“ Шойбле предупреди гръцките политици да не обещават предизборно повече, отколкото могат да направят след това. Проблемът е, че гръцкият дълг се намира в ръцете на държави и евентуална „подстрижка“ би ощетила европейските данъкоплатци.
Естествено, СИРИЗА иска преговори за дълга въпреки напомнянията, че всяко ново гръцко правителство е длъжно да спазва споразуменията, сключени от предишното.
Все пак обаче, има и известни разминавания в позициите, изразени по този въпрос. Френският финансов министър Мишел Сапен, например, твърди, че еврозоната ще трябва да бъде готова да разговаря след изборите с новото гръцко правителство за преструктуриране на дълга. Ирландският му колега сподели за свикване на международна конференция за дълга, на която да бъде обсъдено и намаляването на дълга на Ирландия и Испания.
Анализаторът на Брьогел обаче визира редица сериозни последици в случай, че Гърция едностранно пристъпи към необслужване на своя дълг, нещо, което би могло да принуди ЕС да отиде на компромис с Атина под формата на облекчаване на строгите условия и разсрочване на заемите до 2050 г. МВФ от своя страна казва, че „дългът си остава дълг“.
Никой обаче няма интерес от излизане на Гърция от еврозоната. Защото за страните кредитори, както впрочем и в случай на „подстрижка“, това би означавало принудително отписване на техните претенции.
И други предизвикателства
Следващото правителство на Гърция обаче е изправено пред огромен списък със задачи, допълва АП. То трябва да затвърди реформите, да продължи да поддържа балансиран бюджет, да засили слабия растеж след шестгодишна рецесия, да завърши замразените преговори с международните кредитни инспектори, за да осигури следващия транш от 7,2 милиарда евро и да договори допълнително облекчение за раздутия си дълг от 320 милиарда евро. Кредиторите настояват Атина да изпълни ангажиментите си по спасителните програми, ако иска да продължава да получава подкрепа. Ако нещата тръгнат в грешна посока, Гърция може да отново да се изправи пред дефолт – въпреки спасителния заем от 240 милиарда евро и годините на затягане на коланите – и членството й в еврозоната да се окаже незащитимо.
Самарас, чиято партия Нова демокрация управлява от май 2012 г. в коалиция с бившите си социалистически врагове, обеща известни данъчни облекчения, като заяви, че икономическият растеж и инвестициите ще намалят безработицата. Той беше принуден да свика изборите в неделя, за да сложи край на блокажа при избора на нов президент на Гърция.
40-годишният лидер на СИРИЗА Алексис Ципрас, бивш член на младежката комунистическа партия, предпочита радикалния подход. „Ще се опитаме да отпишем по-голямата част от дълга“, каза Ципрас. „Той не само е непосилен, той фактически не може да бъде платен“.
СИРИЗА иска да се откаже от целите за първичен излишък (без лихвите – бел. ред.), като обаче продължи да преследва баланс между несвързаните с дълга разходи и приходите. Тя предлага да възстанови минималната месечна заплата от 586 до 751 евро, да осигури безплатни ваучери за енергия и храна за 300 000 домакинства, да вдигне прага на необлагаемите доходи от 5000 на 12 000 евро, да върне уволнените държавни служители и да либерализира трудовите закони.
Гръцката избирателна система от типа „победителят взема всичко“ дава допълнителни 50 места в парламента на първата партия, което на практика не позволява на втория да сформира коалиция, ако победителят не успее.
В името на националното спасение гърците изстрадаха пет години на ужасно висока безработица, по време на които икономиката се сви с една четвърт, а средните доходи – с една трета. Работните места, където ги има, са обикновено зле платени или на непълен работен ден и не предлагат социална сигурност или перспективи за напредък. Здравните услуги се влошиха, пенсиите бяха намалени, а голяма част от жилищните квартали нямат централно отопление, защото много от живущите не могат да го платят.
Същевременно средното данъчно бреме се увеличи значително. Последната капка беше решението от миналата година да бъде приет за постоянно един силно мразен нов данък върху имотите. Това е болезнено, защото от десетилетия обикновените гърци инвестират в недвижима собственост. От 2009 г. обаче пазарните цени – но не облагаемите стойности – спаднаха с 40 процента, а наемите се сринаха.
Електротехникът, работещ за кинопродукции, Герасимос Сулис заяви, че би гласувал за СИРИЗА, но без голяма увереност в способността й да извърши промяна. „Откриха се работни места, но това не е работа. Това е колкото да изкараш джобни пари“, казва той. „Опитваме се с една трета от парите да правим каквото сме свикнали да правим. И сме щастливи, че сега имаме дори една трета, защото ни накараха да свикнем с това да нямаме нищо“. Това, което остава под съмнение, е дали СИРИЗА ще си осигури най-малко 151 места в 300-местния парламент, от които се нуждае, за да управлява сама. Ако не, трябва да потърси за партньор по-малка партия. С политически несъвместимата, вдъхновена от нацизма партия „Златна зора“, чието ръководство е в затвора в очакване на процес за съставяне на престъпна организация, и Комунистическата партия, която отказва да си сътрудничи с когото и да било, извън картината, възможните партньори включват новата центристка, но неизпробвана партия „Потами“ („Реката“), или някога могъщата социалистическа партия ПАСОК. Трета опция може да бъде управление с популистката дясна партия „Независими гърци“, които са съгласни със СИРИЗА за необходимостта да се сложи край на мерките за икономии, но не са съгласни за почти всичко друго.
Кой е Алексис Ципрас?
40-годишният фен на Че Гевара Ципрас може да стане най-младият гръцки премиер от 150 години насам и въплъщава надеждата на европейската антилиберална левица, като много нейни представители пътуваха през последните дни до Атина с надеждата да присъстват на успеха на своя шампион, обобщава АФП, цитирана от БТА.
За три години изборният резултат на СИРИЗА се увеличи петкратно. Партията, която е втора на парламентарните избори 2012 г. след Нова демокрация на Андонис Самарас, се класира на първо място на евроизборите през миналата пролет. След тези избори, на които той бе водач на листата на европейската левица, Ципрас изпипва международния си имидж: подсилен с чувствителния си напредък по английски, той активизира посещенията си в чужбина – при управителя на Европейската централна банка Марио Драги, германския министър на финансите Волфганг Шойбле, защитник на бюджетната дисциплина, която той отрича, но също и при папа Франциск.
Той изглади речта си, но изглежда неподатлив на компромис поне в едно отношение: „Ако не сте ме виждали досега да нося вратовръзка, малко възможно е това да се случи“, сподели той наскоро. Дискретен за личния си живот, той живее на съпружески начала в една страна с консервативни нрави, и има две деца.
Потенциалните партньори на СИРИЗА
Малките гръцки партии, някои от които могат да се окажат решаващ фактор след изборите, ще се опитат да се домогнат до места в парламента наред с радикалната лява партия СИРИЗА, предопределяна за победител, и Нова демокрация на премиера консерватор Андонис Самарас, коментира АФП. Минимум 3 процента от гласовете са необходими на една партия, за да влезе в парламента, който включва 300 депутати.
„Потами“ /Реката/. Създадена едва през пролетта на 2014 г. от бивш телевизионен водещ Ставрос Теодоракис, 51-годишен, партията успя веднага да събере 6,6 процента от гласовете на евроизборите през май. По-скоро лявоцентристка, в голяма степен проевропейска, тази партия би могла да служи като допълнение на коалиция, независимо дали водена от СИРИЗА или от Нова демокрация.
ПАСОК /социалисти/. Бившият вечен съперник на Нова демокрация, който имаше доминираща роля в гръцкия политически живот в продължение на 30 години, вече е променен до неузнаваемост. Много от ръководните й кадри преминаха към СИРИЗА от четири години насам. ПАСОК, който оттогава е по-малкият партньор в управляващата коалиция начело с Нова демокрация, получи 8 процента на евроизборите. Социологическите проучвания сочат за него около 5 процента подкрепа. Социалистическата партия ПАСОК е готова да се коалира отново с Нова демокация или да се съюзи със СИРИЗА, която засега не изглежда да желае това.
„Златна зора“= Почти половината от 18-те депутати на крайнодясната партия, избрани през 2012 г., са в затвора, а близо 70 представители на партията и активисти очакват съдебен процес за „принадлежност към престъпна организация“. Въпреки всичко „Златна зора“ се класира трета на евроизборите, получавайки 9,4 процента. Очаква се да вземе 5 процента подкрепа. Нито Нова демокрация, нито СИРИЗА искат да влязат в съюз със „Златна зора”
ККЕ /комунисти/. Неизменна фигура от гръцкия политически пейзаж, Комунистическата партия ККЕ поддържа позиции анти-ЕС, анти-САЩ и анти-НАТО. Тя получи 6,07 процента на евроизборите и би могла да събере 4 до 5 процента от гласовете в неделя. Партията досега мълчи за евентуално сътрудничество със СИРИЗА.
„Независими гърци“. Тази партия, привърженик на независимост, бе създадена по време на кризата от дисидент от Нова демокрация – Панос Каменос. Макар и с дясна ориентация, партията бе обективен съюзник на СИРИЗА през декември, гласувайки срещу кандидата за президент, предложен от правителството. Това съдейства да се стигне до разпускане на парламента, довело сега до предсрочните избори. Не е сигурно обаче, че СИРИЗА ще й предложи да участва в нейната коалиция, нито че партията „Независими гърци“ ще прескочи 3-процентната бариера. На евроизборите тя получи 3,43 процента
„Движение на демократи социалисти“. Новосъздадена формация, която бе лансирана съвсем наскро от бившия премиер Георгиос Папандреу. Стъпката на Папандреу, известен с това, че трябваше да разкрие през 2010 г. плачевното състояние на гръцките държавни финанси, а след това да призове за помощ от ЕС и МВФ, не среща разбиране от всички. Изглежда, че той ще отслаби ПАСОК, без да е сигурен, че ще бъде избран отново, тъй като неговата формация събира едва 2 процента от гласовете, според предизборните нагласи.
