Драги

ЕЦБ отвори вратата за нови понижения на лихвения процент, като в самото начало на пресконференцията си в четвъртък президентът на банката Марио Драги заяви: Очакваме лихвените проценти да останат на сегашните или по-ниски нива за продължителен период от време и след като приключи програмата за покупка на активи.

Централната банка понижи лихвените проценти на 10 март, като депозитната лихва слезе до минус 0.4%. На заседанието си в четвъртък банката не промени процентите и потвърди разширяването на програмата за изкупуване на активи (количествени облекчения) до 80 млрд. евро месечно. Тази програма трябва да продължи до март 2017 г. Освен това, както бе решено през март, от юни банката ще започне да изкупува корпоративен дълг и ще даде старта на таргетираните операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO или тилтро).

Банката ще запази подходяща степен на гъвкава политика колкото време е нужно, добави днес Драги.

Според него инфлацията може да стане отново отрицателна през следващите месеци и остава несигурността за глобалната икономика. Той обаче заяви, че инфлацията ще се върне към целта на ЕЦБ от 2% годишно и посочи скорошно проучване, което показа, че банките в еврозоната  са отхлабили кредитните стандарти повече от очакваното. Беше цитирано вътрешно проучване на ЕЦБ, според което без мерките на банката ръстът в еврозоната би бил с 1.6 процентни пункта по-нисък.

Драги защити пламенно политиката на централната банка и посочи, че ниските лихви са симптом на ниския ръст и ниската инфлация.

Драги призова правителствата от еврозоната да се придържат към насърчаващи растежа фискални политики. Той бе доста твърд спрямо критиците, включително и германския финансов министър Волфганг Шойбле, макар да заяви, че разбира предизвикателствата, които ниските лихви създават за пенсионните фондове и вложителите.
Шойбе посочи ЕЦБ и влиянието на нейната политика върху вложителите сред виновните за възхода на крайнодесните партии в Германия.

„Ние имаме мандат да преследваме ценова стабилност за цялата еврозона, не само за Германия“, заяви Драги на пресконференцията. „Ние се подчиняваме на закона, не на политиците, тъй като сме независими, както е установено със закон.“. Той добави, че с редки изключения паричната политика беше единствената политика през последните четири години, която подкрепя растежа.

Драги подчерта, че в миналото реалните лихви са били и по-ниски. И заяви на германския репортер, който му отправи въпрос за влиянието на ниските лихви върху парите за пенсия: „Бих казал, че е ваша работа да обясните реалните лихви на спестителите.“

Придобилата напоследък популярност идея за хеликоптерни пари не е била обсъждана.

Днес бяха обявени и детайлите по програмата за изкупуване на корпоративни книжа. Тя ще се извършва от шест национални централни банки (Белгия, Германия, Испания, Франция, Италия и Финландия). На изкупуване подлежат книжа, емитирани от нефинансови корпорации, установени в еврозоната и деноминирани в евро. Те трябва да имат рейтинг еквивалентен на BBB- (тоест изключени са боклукчийските облигации), а остатъчният срок до падежа е от 6 месеца до 30 години. Може да участват и книжа, емитирани от дъщерни дружества, установени в еврозоната, при определени условия (стига майката да не е кредитна институция). Системата на централни банки може да изкупи до 70% от обема на една емисия, което е сравнително висок лимит.