В рамките на два дни представители на САЩ, лидерите на най-големите страни в ЕС и президентът на ЕЦБ Марио Драги направиха категорични коментари, които оставят усещането за валутна и данъчна война между Европа и САЩ.

Това се случва на фона да рязко поскъпване на еврото, което може да попречи както на европейския износ, така и да натисне надолу инфлацията в еврозоната. Същевременно анонсираните от американския президент Доналд Тръмп данъчни отстъпки накараха част от американския бизнес да обяви повече инвестиции в страната си, вместо зад граница.

Марио Драги, президентът на ЕЦБ, нападна задочно администрацията на Тръмп за това, че се опитва с думи да натисне още долара. Драги говори след заседанието на ЕЦБ в четвъртък, което остави лихвите без промяна.
Той реагира на думи на американския финансов секретар Стивън Мнучин от сряда, който заяви в Давос: „Очевидно слабият долар е добър за нас от гледна точка на търговия и възможности“. На следващия ден американският президент Доналд Тръмп заяви в тв интервю, че е за силен долар, а в речта си в Давос отбеляза: „Подкрепяме свободната търговия, но тя трябва да е справедлива и реципрочна“. Той се обяви срещу нечестните предимства в търговията.

Драги припомни, че през миналия октомври водещите световни икономики, включително САЩ, са се споразумели да не девалвират валутите си (Той има предвид комюникето на Международния валутен и финансов комитет, в което се казва, че страните ще се въздържат от конкурентна девалвация). Без да споменава Мнучин, президентът на ЕЦБ отдаде част от поскъпването на еврото на вербалната интервенция на американския министър.

По време на пресконференцията Драги призна, че поскъпването на еврото застрашава растежа в еврозоната и прогнозата за инфлацията. Еврото надхвърли 1.25 долара за първи път след декември 2014 г. и спадна под 1.25 евро след коментара на Тръмп.

Поскъпването на единната валута до голяма степен бе обусловено от добри икономически данни, както и от публикуването на протокола от последното заседание на УС на ЕЦБ, който показа, че част от членовете твърдо са настояли за прекратяване на количествените облекчения през септември.
След като ЕЦБ съкрати (за периода до септември) двойно обема на месечните покупки на ДЦК, чрез които налива пари в еврозоната, въпросът е какво ще стане след това. Марио Драги внася презпазливост, повтаряйки, че покупките могат да продължат, ако е необходимо, но се надигат гласове да се сложи на паричните стимули. Ястребите (тези, които искат затягане на паричната политика) настояват , че икономиката се развива добре и ЕЦБ трябва да посочи дата за изтегляне на паричните стимули. Именно това и променения тон на последните коментари от заседанието на УС на ЕЦБ (например, вместо възстановяване вече се говори за експанзия) даде увереността, че след септември ще видим края на програмата на стойност 2.3 г., която е активна вече почти три години.

На този фон думите на Мнучин от сряда се изляха като кофа бензин в пожар. В Давос той дръзна да наруши дългогодишната традиция американски финансов министър да не коментира краткосрочни валутни колебания и като цяло да се преследва политика на силен долар (поне преди идването на Тръмп). Бившият финансов министър на САЩ Лорънс Самърс в коментар за „Уошингтън поуст“ добави още аргументи: „Ако падащият долар означава по-ниски цени на активите и по-ниските цени на активите доведат до продажба на доларови активи може да се стигне до порочен кръг. Също има възможност за валутна война, ако други страни решат да отслабят валутите си, за да останат конкурентни. Прието е, че спорът между САЩ и Германия за валутния курс бе значителен фактор , допринесъл за борсовия крах през 1987 г.“

Ние не търсим търговска война, а да защитим интересите на Америка, добави Мнучин на следващия ден. Търговският секретар на САЩ Уилбър Рос в опит да обясни репликата на Мнучин, прозвуча по-остро пред CNBC: „Търговската война се води от известно време, разликата е, че американските войски сега заемат позиции.“

Френският финансов министър Бруно льо Мер и италианският му колега Карло Падоан реагираха решително. Историята ни учи, че ако една страна предприема действия, които водят до протекционизъм, изкушенията за другия партньор да направи същото нарастват и нещата могат да излязат от контрол, каза Падоан.

Данъчната реформа в САЩ, която доведе до най-голямото намаляване на данъци от 30 години, бе друг повод за напрежение. По време на Световния икономически форум в Давос лидерите на ЕС дадоха да се разбере, че подготвят своя отговор.

Германският канцлер Ангела Меркел, говорейки срещу изолационизма, посочи усилията на Франция и Германия да създадат общ корпоративен данъчен режим. Тя каза, че европейските страни ще трябва да се справят с по-конкурентната данъчна среда, създадена от данъчната реформа, инициирана от Доналд Тръмп.

„Намираме се в ситуация, в която на хората се казва по обществени и финансови въпроси, че отговорът е да се прави по-малко, да се съкращават данъци в едно надбягване към дъното, в което няма граници“, коментира френският президент Еманюел Макрон в речта си, продължила един час.
По думите има криза на съвременния капитализъм, който се е превърнал в капитализъм на суперзвездите. Трябва да установим механизми за по-справедливо споделяне на добавената стойност и за това е нужна данъчна координация на световно равнище.
„Трябва да се откажем от необузданата данъчна оптимизация”, настоя той. Макрон посочи и предизвикателството с облагането на дигиталните гиганти и конкуренцията между страните за привличането на тези гиганти с ниски данъци.

Емблематичният пример в това отношение е делото Apple. През 2016 г. ЕК постанови, че производителят на iPhone e получил непозволена държавна помощ под формата на данъчни облекчения в Ирландия, където е базиран за данъчни цели европейският му офис. Компанията трябва да плати на Ирландия 13 млрд. евро, което тя все още не е направила.
Междувременно в отговор на новите данъчни закони в САЩ Apple обяви, че ще инвестира 30 млрд. долара в страната си, и освен това е готова да плати 38 млрд. долара върху средствата, които тя държеше в чужбина, за да не бъдат обложени в САЩ. До това решение се стигна след като Вашингтон изкуши компаниите с по-нисък данък върху репатрираната печалба. ЕК заяви, че въпреки всичко това не отменя заплащането на 13-те милиарда, които са дължими в Ирландия.

Това е само един от примерите за трудностите при облагането на международните компании, особено в технологичния сектор, където продажбите не се отчитат в страната, в която физически се намират или доставят стоките.
За да се справи с проблема на облагането в дигитален контекст и нарастваща глобализация, ЕК предприе стъпки по мащабна данъчна реформа, която включва пълна промяна на облагането с ДДС в рамките на съюза и единна корпоративна данъчна основа.
Остава предизвикателството как да се третират американските компании като Apple или Facebook. Много други мерки са по линия на т. нар. засилено сътрудничество или в рамките на ОИСР като инициативата срещу избягване на данъчното облагане и свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (Base erosion and profit shifting – BEPS)