Долари за час: От какво зависят приходите на медиите?

by author page

0 comments Изследвания

Американската икономическа асоциация присъди Медала на името на Джон Бейтс Кларк на Матю Генцков за изследванията му върху новинарския бизнес. Ученият от Университета в Чикаго напоследък се занимава и с пазара на генерични лекарства.
Матю ГенцковГенцков посочва, че проблемите на вестниците не се дължат изцяло на миграцията на читателите към безплатните онлайн новини. Времето, прекарано в четене на вестници наистина пада наполовина от 1980 до 2012 г., но повечето от този спад се случва преди 2000 г., когато интернет още не е достигнал зрялост. От 2008 до 20012 г. времето, прекарано в интернет като цяло се увеличава рязко, а времето за четене на вестници пада по-бавно. Фейсбук не е виновен за пониженото потребление на новини, а спадът на рекламните постъпления.
Рекламните приходи на вестниците в САЩ (с отчитане на инфлацията) са се понижили на нивото от 1953 г. От 2008 до 2012 г. приходите от всеки час, който читателят прекарва в прелистване на вестник, паднаха почти двойно, като интернет предлага огромен набор от алтернативи на рекламодателите. Онлайн рекламите са по-добре таргетирани, което ги прави предпочитани. Рекламните приходи на прекаран час в четене на онлайн издания на вестниците нарастват за същия период. Но читателите преглеждат по-малко новини онлайн, отколкото на хартия. Интернет измества приходите от сектора с трайно читателско внимание към интернет, където интересът е по-мимолетен.
В зората на интернет издателите трябваше да преценят дали онлайн новините допълват бизнеса им и рекламните им приходи и дали безплатните новини само ще заострят интереса на читателите, така както в миналото представянето на нов албум по радиото (безплатно) увеличаваше продажбите му. Някои се радваха на увеличаване на приходите в резултат на бързо растящите постъпления от онлайн реклама.
В анализ от 2007 г. Генцков установява, че тази симбиоза е повърхностна. Само защото някои хора предпочитат да четат новини от много източници, а други изобщо не обичат, това не означава, че същестуването на сайт ще накара някого да се абонира за печатното издание.
Някои ненаситни читатели реагират на безплатните новини онлайн, като четат повече. Това допринася за ръста на потреблението на новини като цяло. Ако повече вестници налагат платения модел и онлайн, приходите биха нараснали, твърди още той. И моделът на абонамент и моделът, основан на рекламата, имат своите основания. След 2004 г. вторият модел печели предимства благодарение на развитието на пазара на онлайн реклама.

Генцков също изследва ефектите от тази промяна върху обмяната на идеи, пише The Economist. По-конкретно – оправдан ли е страхът, че предлагането и потреблението на новини в САЩ става по-поляризирано и доминират по-пристрастните новинарски медии, които не обръщат много внимание на алтернативните гледни точки, както и предубедени читатели, които нехаят за пъстротата на мненията.
Икономистът, както и неговият обичаен съавтор Джеси Шапиро твърдят, че е напълно рационално читателите да не се доверяват на публикации, които предизвикват предишните им убеждения. Тъй като те търсят новини, които потвърждават вижданията им, изданията започват да се специализират в идеологически ниши и да култивират лоялна аудитория. Така гледната точка на местния вестник започва да следва местните политически вярвания, а не предразположението на собственика или на редакторите, твърдят двамата учени от Университета в Чикаго.
При един конкурентен пазар, тази специализация ражда разнообразен пазар.
Това повишава шансовете за изобличаване на нечестното предаване на новини. Според изследване, публикувано през 2006 г., по-конкурентните медийни пазари са били по-безпристрастни в отразяването на президентската кампания през 2000 г. (измерено чрез времето, отделено на всеки кандидат).
Но и един разнообразен пазар може да създава притеснение, ако стимулира читателите да се затварят в идеологически „ехо камери”. Такава самоизолация може да попречи на предаването на точната информация и да навреди на вече скърцащите механизми на демокрацията. Все пак през 2011 г. в друг доклад Генцков и Шапиро стигат до извода, че тези страхове са преувеличени.
Те определят позицията на дадена публикация като проучват дела на читателите, които споделят определени идеологически възгледи (либерали или консерватори). След това проучват данните за посещенията, за да видят дали читателите на един консервативен сайт се придържат само към източници, които съответстват на десния възглед.
Те откриват, че онлайн новините са по-сегрегирани от телевизионните новини и местните вестници, но по-малко от националните вестници. И много по-малко от личните взаимодействия между приятели. Повечето читатели се обръщат към водещите новинарски източници поне за част от новините – например, времето и спорта. Много от читателите, които прекарват времето си в пристрастни или политически оцветени сайтове обикалят навсякъде и има голяма вероятност да посетят и сайтове, които изповядват противоположната гледна точка. Освен това данните показват, че сегрегацията не нараства с времето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *