КТБ

Докладите не връщат кредити*

Напрегнатото очакване, че само докладът на AlixPartners ще разкрие всички тайни на КТБ и ще върне парите, показва, че механизмите за решаване на проблеми са сбъркани на най-високо ниво

След публикуването на дългоочаквания доклад на AlixPartners („Аликс”) вече няма никакво съмнение, че сагата КТБ заприличва на библейски епос. В нея всеки може да открие потвърждение на предварителните си нагласи.

Затова не се учудвайте на вестникарските заглавия, излезли с няколко дни разлика, според тях могат да се спасят максимум 800 млн. лева, но зад КТБ имало работещ бизнес за 2.25 млрд. евро. Първото число е изводът от доклада на „Аликс”, който обаче върви с уговорката, че това е оценка за сумите, които могат да бъдат събрани през първите 12 месеца, и то без БТК. Второто число е твърдение на Цветан Василев, който в гневна статия представи списък с оценките си на кредитираните компании. Ако първото число е вярно, то ще бъдат върнати едва 17% от активите на банката в допълнение към онези около 10%, които вече са налични (да не забравяме, че КТБ разполагаше с портфейл държавни и корпоративни ценни книжа). Ако Василев е прав обаче, то вложителите и Фондът за гарантиране на влоговете могат да видят възстановена по-голяма част от парите си.

Истината е някъде там

От самото начало случаят КТБ сблъска две тези – че банката е била източена и че банката е била съсипана и едва ли не насила фалирана. Обикновено истината се оказва по средата, макар че одиторският доклад, който през 2014 г.  препоръча обезценките на стойност 4.2 млрд. лева, измести тежестта в посока на първата теза.

Докладът на AlixPartners сякаш допълва тези аргументи. В него се описват подробно транзакции от една фирма към друга, направени често с цел да се погаси по-стар кредит, превъртане на пари през различни фирми, за да се оркестрира увеличение на капитала, когато това се е налагало, за да се догонва кредитната експанзия, съмнителни емисии облигации, липсващи обезпечения, кредити за фирми без дейност и за капак липси на пари в брой.

Голяма част от тези схеми вече са известни, не бяха известни детайлите. За съжаление, докладът оставя впечатлението, че виновник за фалита на банката е само Цветан Василев и не допринася много да се разбере как изобщо един-единствен човек е успял да надхитри системата. Наистина, за разлика от други констативни документи този път не е спестена истината за тъмната роля на БНБ и одиторите от КПМГ. От “Aликс” дори не крият учудването си.

Но докладът добавя малко полезна информация за тези, които искат да разберат:

–          кой, освен Цветан Василев, е виновен за фалита на КТБ, измел богатство за милиарди левове;

–          кой, освен Цветан Василев, се е облагодетелствал от кредитите, отпускани от банката;

–          кой (очевидно не Цветан Василев) се облагодетелства от активите, изградени с тези кредити, след затварянето на банката;

–          какво прави държавата, за да възстанови средствата;

–          какво трябва да се направи, за да не се повтаря историята

 

Липси на пари и на … имена на политици

Наивната надежда, че в доклада ще се намери потвърждение на подозренията, че Василев е плащал на политици, се изпари още щом документът бе представен в секретното деловодство на парламента.

Но се потвърдиха други подозрения – за липсващи пари в брой. На първо място, докладът окончателно разсейва мита около онези 206 млн. лева, които според бившия управител на БНБ Иван Искров са изнесени в чували на 19 юни 2014, преди поставяне на банката под особен надзор. Според „Аликс” става дума за несъответствие между описаната и фактическата касова наличност. Това са пари, които са изнасяни от 2011 г., а преди влизането на квесторите на тяхно място е оставено писмо от „Бромак” с дата 19 юни, в което са описани тегления в брой. Подписите на управителя на „Бромак” Иван Стойков и на Цветан Василев върху това писмо са фалшифицирани, както обича да повтаря банкерът, допълвайки, че фалшифицирането е извършено от основния свидетел на прокуратурата. В доклада на „Аликс” също се говори за значителни тегления в брой през декември 2011 г. (95 млн. лв.), както и през 2013 и 2014 г. При някои фирми кредитополучатели също се споменава за големи суми, изтеглени в брой.

Парите в брой, както знаем, са непроследими.

Напразни очаквания

Преди да обвиняваме международната компания за това, че не е отговорила на общонародните очаквания да се разбере веднъж завинаги цялата истина, са необходими няколко уточнения. На първо място, не бе публикуван целият доклад – важни пасажи (но не големи по обем, съдейки по номерацията на страниците) са заличени, за да не се разбере какви съвети за съдебни дела и прочие са дадени на синдиците. Това е добре от гледна точка на адвокатите на банката, но не е много хубаво, че няма възможност да се следи каква част от препоръките се изпълняват.

Второ, имаме основания да смятаме, че това не е всичко, което от „Аликс” са предоставили на синдиците. В раздела за „Петрол”, например, пише:„Подробните преразглеждания на кредити, включени в този Доклад, се отнасят за Алфа Кепитал и Корект Фарм. Освен това, пълни проучвания и проследявания има на разположение на Синдиците и по отношение на кредитите на Арвен и Нафтекс Петрол”.

Част от критиките към AlixPartners все пак имат основание. Доста от информацията е неясна и/или неточни. Това май не се дължи само на превода. Прословутото „групи за търговия с главници” (вероятно основни търговски групи) и някои странни наименования („Куп Саут” – Холдинг Кооп Юг) са грешки от бързане и те имат лесно обяснение с това, че синдиците разполагаха с една седмица за превода на 575 страници. Но грешки като твърдението, че членовете на УС и НС на КТБ са напуснали на 27 май 2014 г. (те бяха лишени от представителна власт с решението на БНБ на 20 юни) или липсата на информация за това, че даден голям длъжник е в производство несъстоятелност към датата на доклада, са интересни пропуски за компания от такова ниво. Някои от тези пропуски – например, неотразеното прехвърляне на Инфраструктурна компания на оформящия се нов играч „Ботса” ООД, извършено месец преди приключването на доклада, хвърлят съмнение и върху актуалността на препоръките.

Но това все пак са детайли. Големият проблем е, че докладът като цяло не дава очакваните отговори.

Заданието

Това е проблем на заданието към международната компания, но не само. Оформящата се инициатива за поредни законодателни промени, които да разсекретят и заданието, няма да помогне много. Наистина, „Аликс” бе наета само за проследяване на активите, а не и за втората фаза – възстановяването им. Това решение има своите основания за критика, най-вече защото аргументът, че парите са тук и не са изнесени в чужбина, очевидно не е съвсем верен.

Но трябва да се има предвид, че обхватът на заданието поначало е ограничен от разпоредбата в Закона за банкова несъстоятелност. Този текст, поредният, който сякаш е писан на коляно, например, не допуска проследяването на активите след затварянето на банката и това, кой знае защо, не се коментира. Заданието стъпва на този текст от закона: „действия по проследяване и да препоръчват на временния синдик действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние”.

Международната компания е наета, за да подпомогне работата на синдиците в подготовката на гражданскоправни искове – завеждане на дела за несъстоятелност, атакуване на прихващания, изпълнителни дела, отменителни и установителни искове. И тя се отчита пред възложителя си, не пред обществото. Оценките за работата на БНБ и КПМГ в доклада са по-скоро бонус и се дължат на това, че е оценяван потенциалът за граждански искове.

Нейното задание не включва и няма как да включва заместване на прокуратурата или наказателна репресия спрямо виновните. Не е работа на „Аликс” да установява кой е виновен и да въздава правосъдие. За тази цел се плаща на скъпо струващи магистрати, включително чрез таксите по делата, които води КТБ (има такси по искове, които надхвърлят хонорара на „Аликс”).

Не е работа на „Аликс” и да препоръчва какво следва да се направи, за да се демонтира моделът КТБ. Това е работа на политиците и регулаторите.

Публичността е само едно от условията, които биха подпомогнали гражданския контрол при решаване на сложни задачи като тази с КТБ, но само тя не е достатъчна.

Защо Пеевски липсва

По-голямата част от заемите за компании, свързани пряко с Делян Пеевски, например, за „Булгартабак Холдинг” бяха рефинансирани преди фалита на КТБ. Остана обаче задължение на Принт Трейдинг (чрез лизинговото дружество „Партнер лизинг”), което не е разгледано много подробно в доклада. Придобиването на друго предприятие, свързвано с депутата – „Техномаркет” бе осъществено след затваряне на банката. А докладът не проследява много подробно процесите след фалита на КТБ за дружества, които са били свързани с Цветан Василев към 2014 г.
В доклада обаче присъства Ирена Кръстева, майката на депутата и контролираните от нея Балканска медийна компания, Нова българска медийна група и (преди затваряне на банката) ИПК Родина. В доклада се посочват редица трансфери – например от ТЦ-ИМЕ. Но докато подобни трансфери към компании, свързани с Василев, са оценявани с оглед на потенциала за граждански искове срещу него и това стана факт чрез иска на КОНПИ за отнемане на негово имущество, няма яснота дали е правена подобна оценка с оглед искове срещу медийната империя, финансирана със заеми от КТБ. Схемите на придобиване не се различават.

Каналите за финансиране – априори отписани?

Редица дружества са отнесени към т. нар. канали за финансиране или пощенски кутии, за които „Аликс” оценява шансовете за възстановяване като много малки. („Тези заеми обикновено имат много ограничен, ако изобщо имат такъв, потенциал за възстановяване, тъй като повечето от кредитополучателите имат неработещи предприятия, има малко / невалидни обезпечения и кредитните схеми често са били използвани, за да се погасят или обслужат други кредити към КТБ, за предоставяне на допълнителен капитал на Банката от втори ред, или предоставяне на кредитиране на лица, които не са клиенти Банката“).
Може да има претенции към компанията заради това групиране, макар че отново е трудно да се правят изводи без да е ясно заданието и кореспонденцията със синдиците.
Какво имам предвид? Критерият за разделяне на кредитополучателите на основни търговски групи (БТК, Петрол и т.н.), компании на Василев и канали за финансиране, както и по-малки кредитополучатели стъпва на състоянието на кредитния портфейл през 2014 г. Така, според доклада на Alix, сред каналите на финансиране попадат и компании, които отдавна вече не са под контрола на Василев. Сред тях са някои от големите кредитополучатели като Евробилд 2003, Интегрирани пътни системи, Инфраструктурна компания, Кооп Инвестмънт.

Раздутите оценки на Василев

„Продължавам да твърдя, че обемът на активите (пазарна цена, стойност на инвестиция, оценки и др.) към 31.05.2014 г. е бил достатъчен (както е изброено вприложението по-долу), за да покрие всичките задължения на фирмите, поставени в групата „Василев“ и „група за търговия с главници“, т.е. над 2 млрд. евро.”, написа мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев в блога си след публикуване на доклада. Дори оценките да са верни, те отдавна не са актуални.
Така например, оценката на Василев за „Авионамс” е 40 млн. лева, а то бе продадено на търг на Държавната консолидационна компания за 29 млн. лева. Оценката за „Странд” е 40 млн. евро, а молът не можа да намери купувач на пореден търг за 12 млн. лева.
Оценката на Петрол в таблицата на Василев е 300-400 млн. евро, но предложението на Гриша Ганчев и Енсорсия до синдиците е било за 120 млн. евро.
Все пак не бива да забравяме и това, че от 2014 г. измина много време и че ликвидационната стойност почти винаги е по-ниска.

Статия за в. СЕГА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *