НАП

Новият ред за ДДС за МПС ще породи спорове

Министерството на финансите въвежда две категории леки автомобили и ще изиска позволение от Европейската комисия за непризнаване на данъчен кредит за коли с до 8 места. Фирмите могат да внесат ДДС при инцидентно използване на автомобил за лични нужди и така да избегнат корекция на данъчен кредит. Това предвижда одобреният от правителството проект за промени в ЗКПО, с чиито преходни разпоредби се променя Законът за ДДС.

Добавяйки нови клаузи, МФ е успяло да създаде един доста сложен режим за непризнаване на данъчен кредит за леки автомобили и подобни, както и за начисляване на данък при т. нар. бевзъзмездна доставка  за лични нужди.

Опитите на МФ да ограничат правото на данъчен кредит върху леките автомобили имат дълга история и се градят на това, че на практика фирмите приспадат данъчния кредит, макар че не ги използват за дейността си.

В закона бе въведено определение за лек автомобил, за да може да се ограничат автомобилите, които не са леки, за които е налице право на пълен данъчен кредит. Това на практика доведе до множество спорове между фирмите и НАП за автомобили от категория N1 (с усилено натоварване на задната ос) дали са леки автомобили, за които не е налице право на данъчен кредит или други, за които е налице такова право. Същите спорове се породиха и по отношение на автомобили, за които производителите издаваха удостоверения, че могат да се ползват и като товарни. В крайна сметка, Върховният съд излезе с трайна практика, според която като доказателство за вида на автомобилите следва да се приемат документите от производителите, определящи техническите характеристики или технически експертизи.

Правото на данъчен кредит беше ограничено както за придобиване на леки автомобили, така и за тяхното ползване под наем или оперативен лизинг. Европейската комисия обаче наложи на България да признава правото на данъчен кредит за наети автомобили, поради което и законът бе променен от началото на 2013 г.

Очевидно МФ прави пореден опит да реши трайно проблема с ползването на автомобили за лични нужди. От проекта става ясно, че България ще поиска дерогация от ДДС директивата и ще отказва 30 % от данъчния кредит на леки автомобили с до 8 места за сядане, на въздухоплавателни средства и на плавателни съдове.

Ако ЕС се съгласи, това ще важи за следните случаи:

– леки автомобили, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8 с изключение на посочените в чл. 70, ал. 1, т. 4 (коли с до 5 места, за които по принцип няма право на данъчен кредит);
– въздухоплавателни средства с изключение на тези по чл. 31, т. 1 (това са използваните от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове) и на плавателни съдове;
– стоки или услуги, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на горепосочените превозни средства.

Докато бъде получено обаче положително становище за такова отклонение от директивата, правото на данъчен кредит за тези автомобили ще се регулира по правила, които ще се прилагат и за всички други активи и вещни права над 5 хил.лв., които се използват както за дейността на фирмите, така и за лични нужди на собствениците и работниците.

Сега действащите текстове на закона съдържат разпоредби, които ограничават правото на данъчен кредит за стоки или услуги, за които при придобиването е ясно, че ще се ползват за лични нужди. Когато обаче, при придобиването им е бил ползван данъчния кредит и впоследствие такива стоки или услуги се ползват за лични нужди, законът приема, че фирмата извършва доставка на собственика или служителя, което води до начисляване на данък. Данъчната основа, върху която се начислява данъка, съгласно действащия закон и указанията на НАП, е сумата на направените преки разходи, като например амортизация, ремонт, подръжка и други подобни.

Предложените нови разпоредби въвеждат методика за определяне на данъчната основа в две хипотези: когато стоките или услугите се използват изцяло за лични нужди, и когато те се използват едновременно за икономическата дейност на фирмата и за лични нужди на събствениците или служителите. В първия случай, при определяне на преките разходи, свързани с активи, които не се унищожават при употребата им се вземат предвид разходите за изхабяване (амортизацията) по линеен метод за 5 години (движими вещи), съответно 20 години (недвижими имоти), като изхабяването на вещно право се разпределя върху периода, за който е учредено.

В случаите, когато активи, които не се унищожават при нормална употреба, се използват както за икономическата дейност, така и за лични нужди, данъчната основа, върху която се начислява данък, свързан с личното потребление, се изчислява пропорционално на степента на използване на актива за лични нужди.

Само когато автомобили или вещни права върху тях, недвижими имоти и вещни права върху тях, се използват както за икономическата дейност, така и за лични нужди, се изисква предварително подаване на декларация за разпределяне на преките разходи, по посочената по-горе методика. Нова декларация, определяща друг подход за разпределяне на преките разходи, може да се подава след шест месеца от подаване на предходната декларация.

Фирмите, които към 01.01.2016 г., когато се очаква да влязат в сила измененията, притежават активи, които използват и за лични цели на собствениците или служителите, трябва да подадат декларация до края на февруари 2016 г.

С цел предотвратяване на ДДС измами, законът ще третира като злоупотреба неподаването на декларация или неприлагане на методиката, което ще се третира като необорима презумпция, че съответния актив е използван само за лични нужди. В такива случаи и сега действащият закон не разрешава ползване на данъчен кредит.

Текстът предвижда още да не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит при начисляване на данък за безвъзмездно използване на стока или извършване на услуга за лични нужди на собственика или на свързаните с него лица, на работниците и служителите или на трети лица, приравнено на възмездно.
Всички тези бевзъзмездни доставки за лични нужди се смятат за облагаема доставка независимо от характера й.

С предложените промени очевидно МФ се опитва да реши и проблема с нови недвижими имоти, за които се ползва данъчен кредит, но които се ползват за лични нужди.

Дали промените ще влязат в сила, зависи както от парламента, така и от европейските институции, които биха могли да откажат дерогация от ДДС директивата. Много вероятно е необоримата презумпция, че активите се ползват изцяло за лични нужди, да породи поредица от спорове между фирмите и НАП.

Има още няколко промени в законите, които не бяха коментирани досега. Предлага доставката на услугата по предоставяне на медицинска помощ от лице, упражняващо медицинска професия съгласно Закона за здравето, да бъде освободена от данък върху добавената стойност, както изрично е предвидено в Директива 2006/112/ЕО.

Към необлагаемите доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ се добавят средствата, получени по програма „Еразъм +“ на ЕС за подпомагане на студентската, преподавателската и административната мобилност.

Една малко неясна добавка е направена в чл. 27, ал. 2, който се отнася до необлагането на разпределени дивиденти от местни компании (не са приход за данъчни цели). Ако текстът се приеме, ще се облагат начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице. Аналогична промяна се прави в чл. 47а, който се отнася до разпределяне на дивиденти от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал. Възможно е промяната да се прави заради конкретен случай.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *