Защо coco облигациите уплашиха пазара

Освен фундаменталните причини, разпродажбите на банкови акции, особено в Европа бяха свързани и с регулаторни неясноти. Тяхно проявление стана един нов инструмент – coco облигациите на банки.

Какво представляват тези конвертируеми облигации, които подплашиха инвеститорите през последните дни? Т. нар. contingent convertible notes се различават от обикновените конвертируеми облигации по това, че е необходимо определено събитие, за да се предизвика конвертирането им в капитал.
Издадените от Deutsche bank конвертируеми или хибридни облигации се понижиха под 71 цента за евро в четвъртък, рекорд за всички времена, докато книжата на UniCredit и Banco Popular се търгуват под 75 процента.
Става дума за т. нар. Additional-Tier-1(AT1) облигации, вид подчинен дълг. Германската банка има падежи за около 350 млн. евро по тях до април. Банката заяви, че разполага с 1 млрд. евро, за да посрещне подобни плащания, а през следващата година буферът ще бъде увеличен.

Цените на coco облигациите на Deutsche нараснаха в сряда, след новината за обратно изкупуване на други нейни облигации, но паднаха отново рязко в четвъртък.

Пазарът на конвертируеми облигации, или coco пазарът бе изобретен, за да се прехвърли част от банковия риск на инвеститорите, вместо данъкоплатците да поемат загубите.
Измислени са преди 25 години, но се прилагат активно след кризата като начин да се поемат загубите, когато капиталът падне под определено ниво. Това е в съответствие и с новата директива за преструктуриране на банки, която изисква преди да се стигне до спасяване на банки, да се прави вътрешно преструктуриране. Може дори да бъдат отписани, ако капиталът на банката издател падне под определен предварително праг. Банките ги използват, за да увеличат капацитета за поемане на загуби, тъй като са по-евтини за издателя от акциите.
Миналата година е имало 160 такива емисии, показват данни на CNBC. Проблемът е, че те не са много ликвидни.

Този пазар е сравнително непознат. Все пак досега няма пропуснато плащане по такива облигации, чиято цел е да повиши капиталовата адекватност на банките.
Но вместо да осигурят стабилност, съмненията в cocо книжата увеличиха паниката по отношение на банковите акции.
Изглежда сякаш пазарите се опитват да включат в цените връщане към системния шок, който видяхме през 2008 г., коментира пред FT Роджър Уеб, съуправител на фонда за облигации Aberdeen Asset Management. Корелацията между подчинения дълг (AT1) и банковите акции е много тясна, допълва Лойд Харис, анализатор в Old Mutual Global Investors.

Финансовите акции от двете страни на Океана се понижиха рязко тази година. В Европа, където coco облигациите бяха ударени най-силно, банковият индекс на Euro Stoxx се понижава с 30%.
Така както акциите зависят от очакваните дивиденти, коко облигациите са свързани с очаквания за лихвените плащания. Тъй като купоните са твърде високи, типично 6-7 процента, отлагане на плащанията би било значително събитие.

Встрани от тревогите за финансовото здраве на банките, друго обяснение за разпродажбите е регулаторната несигурност – проблем, който се отразява на различни форми на банков дълг, който се трансформира чрез новите правила в резултат на опитите да се избегне спасяване на банки с парите на данъкоплатците.
Опасенията за новите регулации се повишиха в края на декември, когато португалската централна банка наложи загуби на кредиторите на Novo Banco. Много банкови облигации в периферните страни, включително coco облигации в Испания и Италия спаднаха драматично. Това подплаши чуждестранните инвеститори в облигации и накара мнозина да потърсят защита в суапите за кредитен риск (CDS). Петгодишните CDS (цената на застраховката срещу неплащане) по основния дълг на банката достигнаха 275 пункта в четвъртък, а по подчинения дълг – 540 пункта.

суапи
Цена на застраховката срещу дефолт на Дойче банк

Но coco облигациите са твърде сложни. В средата на декември Европейският банков орган (паневропейският регулатор) издаде доклад, според който купоните по подчинения дълг може да бъдат изискани по-скоро от очакваното, заради начина, по който капиталовите нива си взаимодействат с т. нар. максимална разпределяема сума (MDA) – резервите, които банките могат да използват, за да платят купони, бонуси и дивиденти. MDA и начинът, по който банките генерират приходи, са на фокус през последните месеци.
Друг специфичен проблем са решенията на регулаторите за това дали издателите могат да правят обратно изкупуване на такива книжа.

Заедно с проблемите за ликвидността това илюстрира твърде техническите качества на книжата, чиито цени са се откъснали от присъщата стойност. Но основното е, че този пазар e още нов. От самото начало coco облигации заемат ничията територия между дълга и капитала. Тяхната двусмислена природа ги изключва от основните индекси, които играят все по-мощна роля на финансовите пазари.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *