МФ

Бюджет 2018 – повече разходи за осигуровки и дефицит от 1%

от автор

0 коментара България

Дефицит в размер на 1% от БВП и увеличаване на осигурителните вноски и социалните плащания предвижда проектът на държавен бюджет за 2018 г. Предвидени са допълнителни средства за възнаграждения на учители, военни и полицаи. Залага се ръст на капиталовите разходи, които тази година са скромни поради блокирани от обжалвания и политически спорове проекти. Най-сериозните промени, които ще засегнат всеки, обаче са свързани с осигурителните вноски.

МФ публикува на 23 октомври за обществено обсъждане проектозакона и средносрочната прогноза, която служи за мотиви на проектобюджета. Заради предстоящото председателство на ЕС то си е спестило резки движения, което се видя и от проекта на данъчните закони.

Запазват се целите за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП), заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза –  за 2018 г –  от 1,0 %, за 2019 – 0,5 % от БВП и достигане на балансирана бюджетна позиция през 2020 г.

Степента на преразпределение, или съотношението на приходите спрямо БВП също ще намалява – от 36,2 % от БВП за 2018 г. до 35,5 % от БВП през 2020 година.

Приходите ще нараснат с 9.6%, а само данъчните приходи – с 6.6% спрямо очакваното изпълнение през тази година. Последното може да се приеме като консервативна оценка. Най-много ще се увеличат приходите от осигуровки – с над 11%, което се дължи на увеличаване на ставката, както и на увеличаване на МОД. Много често сравненията се правят с разчетените приходи в закона за бюджета за 2017 г. Това не е точно ако искаме да оценим доколко реалистично са планирани приходите в новия бюджет, тъй като през тази година имаше чувствителен ръст на приходите от преки данъци, ДДС и осигуровки и се очертава планът за данъчните и осигурителните приходи да бъде надхвърлен с почти 1.2 млрд. лева. От друга страна, при планирани 2.6 млрд. лева помощи (от еврофондове), се очертава да постъпят 1.4 млрд. лева през настощата година.

В средносрочен план не се предвиждат значителни промени при данъците. Но се залага увеличаване на акцизната ставка на цигарите за достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 01.01.2018 година.

Увеличават се осигурителните вноски за фонд Пенсии – с 1 процентен пункт. Заедно с планираното повишаване на минималната работна заплата от 460 на 510 лева, се увеличава и МОД на самоосигуряващите се лица, съответно: за 2018 г. в размер на 510 лв.; за 2019 г. – 560 лв.; за 2020 г. – 610 лв., като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи, съобразно облагаемия доход.

Предвидено е сериозно увеличение на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лв. от началото на 2018 г.

Залага се нарастване на минималните осигурителни прагове по основните икономически дейности и групи професии – най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 510 лв., (МРЗ) и отделно от това – административно увеличение от 3,9 на сто. Тоест ако МОД е бил 460 или 480 лева, той става 510 лева (ръст с 19%, съотв. 6,25%), съответно  ако е бил 600 лева, ще стане 623 лева (3.9%). Ръстът е съобразен с прогнозния ръст на БВП за 2018 г. (3,9% изменение на физическия обем на БВП за 2018 г.), обясняват от МФ.

Запазва се таванът на осигурителния доход през следващите три години – 2600 лева.

За трета поредна година се залагат приходи от концесията на Летище София, но този път в намален размер – от 600 млн. лева на 480 млн. лева с ДДС. Концесията трябва да бъде рестартирана отново този месец. Промяната на еднократното плащане вероятно е свързана с разрешената държавна помощ за БДЖ, където трябваше да отидат парите от летището.  (Това наистина е странна обосновка, но такова обяснение даде транспортният министър през септември). Общата цена включва и годишните концесионни възнаграждения за следващите 35 години. Друга интересна подробност е, че не се залагат приходи от БНБ за следващите три години (по закон централната банка внася в държавния бюджет превишението на приходите над разходите – една сума, която стръмно намаля напоследък, а тази година нямаше вноска). Това е странно, тъй като намаляващата доходност от управлението на валутните резерви се оправдава основно с отрицателните лихви, а сигналите са, че след ФЕД и ЕЦБ ще започне да повишава лихвите най-късно през 2019 г.

При разходите като приоритети са изведени образованието, здравеопазването, отбраната и социалната сфера. Това обаче не се вижда от дела на тези сектори в БВП, по-специално при отбраната, където той намалява от 4.5%, планирани за тази година до 4,2% догодина и до 3.5% през 2020 г. Последното до известна степен се обяснява с факта, че тази година бяха предвидени разходи, които не бяха направени, освен това БВП расте (съответно намалява процентът).

За модернизация на въоръжените сили за периода 2018-2020 г. са предвидени до 1.191 млрд. лв. От тях 678 млн. лв. за нов изтребител и 513 млн. лева за патрулни кораби. В сравнение с мотивите към проектобюджета за тази година, където също бе предвидена подобна сума за тригодишен период (но до усвояване на пари през тази година не се стигна), разходите са изтребители са намалени, а тези за кораби – завишени. Сумите за периода 2017-2019 г. бяха съответно 683 млн. лева за изтребители и 439 млн. лева за патрулни кораби. Тоест при втория проект, за който рядко се говори, можем да говорим за съществена промяна.*

При представянето на бюджета бе поставен акцент върху увеличаването на разходите за заплати в публичния сектор. Всъщност заложеното увеличение на разходите за заплати е със 7% и е по-малко от средното нарастване на разходната част. Някои служители обаче ще получат повече.

За периода 2018-2020 г. са предвидени по 100 млн. лв. за увеличаване на възнагражденията в отбраната и 55 млн. лева – за възнагражденията в МВР.

При учителите след планирани допълнително 80 млн. лева за есенно увеличение на заплатите, за 2018 г. са заделени още 330 млн. лева (това включва също базов ефект).

Едно от най-големите увеличения  – с 18%, е на здравноосигурителните плащания.  Бюджетът на НЗОК се увеличава с около 400 млн. лв., но съществено се намалява резервът на здравната каса (от 341 на 114 млн. лв.).

Увеличава се бюджетът на НАП, като се залага ръст на персонала с с двеста щатни бройки – основно заради проверките на горива (въпреки това прогнозата за приходите от акцизи е доста скромна).

Разходите за пенсии по бюджета на ДОО през 2018 г. нарастват с 447 млн. лв. спрямо настоящата година или с почти 5%. Това се дължи на фактори, несвързани с политически решения.
Средната пенсия на един пенсионер се очаква да достигне 363,63 лв. през 2018 г.; 382,00 лв. през 2019 г. и 400,89 лв. през 2020 г., пише в мотивите. Индексацията ще върви по план.

Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 910 лв. за 2018 г., а от 1 юли 2019 г. се увеличава на 1 040 лв. (40% от размера на максималния осигурителен доход). За пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., максималният таван ще отпадне.
Увеличават се обезщетенията за гледане на дете през втората година – от 340 на 380 лв.;  както и минималното обезщетение за безработица (7,20 на 9 лева). Тези обезщетения дълго време не бяха променяни. Бъдещите безработни обаче не бива да се радват – увеличава се изискваният стаж, за да се получи това обезщетение – от 9 на 12 месеца осигуряване за безработица през последните 18 месеца.

Има промяна при семейните помощи за деца: За семействата с доход между 400,01 лв. и 500 лв., включително, обаче се предвижда помощта да е в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Иначе доходният критерий за пълен размер на помощта остава непроменен – 400 лв., въпреки ръста на МРЗ с над 10%. Увеличава се минималният гарантиран доход на 75 лева.

Най-големият ръст е при разходите за инвестиции, като половината от това увеличение идва от програмата за превъоръжаване. Предвидени са средства за съфинансиране на изграждането на АМ „Струма“, метрото и жп инфраструктура. Не се предвиждат средства по програмата за саниране и не става ясно как ще се покрият разходите на ББР по досегашната програма (виж тук и тук) – освен с извънреден трансфер в края на тази година.

Накратко, нещата изглеждат така:

Държавният дълг ще намалее от 23.6 млрд. лв. в края на тази година (прогноза на МФ) на 23.5 млрд. лева, през 2018 г. въпреки планирания дефицит. Това е така тъй като ще се теглят средства от фискалния резерв за финансиране на дефицита. А  новите емисии на ДЦК ще са по-малко от падежите на старите. Планира се емисия на ДЦК от 1 млрд. лева при падежи в размер на 1.6 млрд. лева. Но освен това ще бъдат усвоени държавни заеми на стойност 500 млн. лева (от ЕИБ и Банката за развитие на Съвета на Европа).

От документа става ясно, че бюджетът за 2017 година ще приключи с балансирано салдо, тоест през следващите месеци ще бъдат похарчени свръх текущите разходи още 2.4 млрд. лева (колкото е излишъкът  към края на септември).

Това ще са основно капиталови разходи, тъй като към 30 септември според доклада за бюджета направените инвестиции по консолидираната програма са едва 1.4 млрд. лева , а прогнозата на МФ за тази година е да бъдат похарчени 4 млрд. лева. (Това е по-малко от планираните разходи за инвестиции от 6 млрд. лева за 2017 г., оттук и големият ръст в проценти, който се вижда в таблицата. ) Това спестяване на пари от капиталови разходи досега се дължи на забавянето на ТОЛ системата и други проекти, както и на изоставане при еврофондовете.

  • * Одобрените от парламента през 2016 г. инвестиционни проекти предвиждат придобиване на най-малко 8 нови изтребителя, което би струвало 1.5 млрд. лева през първия етап (2018-2021 г.) . За придобиване на два патрулни кораба бяха предвидени 820 млн. лева за петгодишен период.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *