Разнопосочните обяснения, които кабинетът даде за актуализацията на бюджета, увеличиха недоверието към действията му и предизвикаха критики. Много от мненията, изказани в публичното пространство, а също и в парламента при първото четене на проектозакона на 25 юни, показват непознаване на материята.
[textblock style=“1″]
При актуализацията дефицитът се увеличава с 493 млн. лева до 2% от БВП, за сметка на увеличаване на разходите с 200 млн. лева и намаляване на планираните приходи, предимно от ДДС и акцизи, но ръст на неданъчните приходи (основно дивиденти). Предвидено е и увеличаване на приходите от квоти парникови газове, които обаче минават транзитно през бюджета и не влияят на дефицита.
[/textblock]
Следват отговорите на някои от най-честите въпроси.
Какво предвижда законът за актуализация на бюджета и защо той предизвика ескалация на напрежение?
Законът за актуализация предвижда увеличаване на дефицита с 493 млн. лева и емисия на дълг (вероятно по-голямата част от него на външните пазари) в размер до 1 млрд. лева. В резултат дефицитът ще достигне 2% от БВП, което е в съответствие със закона за публичните финанси и под критерия от Маастрихт (3%). Правителството обаче не успя да обясни добре защо се налага увеличението на дефицита и остави впечатление за скрити мотиви. Освен това почти цялата сума на увеличението на разходите (200 млн. лева без квотите парникови газове) бяха вписани като резерв, вместо да се запишат по пера, така че да е ясно колко пари отиват за социални мерки (освен 40 млн. лева за интеграция на инвалидите), колко са за изплащане на дългове, колко са за тютюнопроизводителите и прочие.
Трябва да се има предвид, че бюджетът и дългът са две различни неща. Бюджетът включва приходите и разходите за периода. А операциите с дълга или с активи на държавата (операции под черта) са свързани с нейното финансово богатство/задължения. Например, ако бюджетният дефицит е нула, това означава равни приходи и разходи, но не означава, че страната няма да емитира нов дълг, за да покрива падежите на стари емисии. Това превъртане на дълга не спира никога. Ако бюджетният дефицит е 1 млрд. лева, това означава, че дългът ще нарасне с 1 млрд. лева, освен ако този дефицит не се финансира от спестяванията на държавата (фискалния резерв). Ако бюджетът има излишък, той може да намали дълга си (като емитира по-малко нови ДЦК, отколкото са падежите) или да увеличи фискалния резерв.
През май бюджетът има излишък. Защо искат да им се разреши допълнителен дефицит?
Бюджетът през май наистина показа малък излишък, но тук има сезонни фактори – събирането на данъците е съсредоточено в първото полугодие. Затова е добре сравненията да са съпоставими. Например през първите месеца на миналата година също е бил постигнат излишък. Съпоставката на данните спрямо заложеното в сегашния закон на бюджета (корекцията е спрямо заложеното в ЗДБ, не спрямо 2012 г.) показва известно забавяне на приходите спрямо предвиденото. То се дължи на забавянето на икономиката. Бившият вицепремиер Симеон Дянков планираше 1.9% ръст, последните прогнози са за 1%, но все пак остава надеждата за ускоряване през второто полугодие (имахме само 0.4% през първото полугодие). В същото време трябва да се има предвид, че увеличението на пенсиите не е отразено напълно в разходите за първите пет месеца, но ще натежи повече през следващите (то влезе в сила от 1 април).
Ето числата:
| Консолидиран бюджет, млн. лв. | май.12 | май.13 | Ръст |
| Приходи | 11 010.0 | 11 802.4 | 7.20% |
| Изпълнение спрямо Закона | 38.30% | 38.60% | |
| Приходи по ЗДБ за цялата година | 28 732.00 | 31 689.60 | 10.29% |
| Разходи | 10 511.26 | 11 291.56 | 7.42% |
| Изпълнение спрямо Закона | 36.70% | 37.10% | |
| Разходи по ЗДБ за цялата година | 28 928.50 | 30 589.60 | 5.74% |
| Дефицит/излишък | 67.43 | 45.54 | |
| Заложен в закона дефицит по КФП за цялата година | -1092.00 | -1100.00 | 0.73% |
Не е ли много 1 млрд. лв. външен дълг?
Емисиите на дълг, особено на вътрешния пазар са регулярни. За първото полугодие, например, МФ е емитирало 1.4 млрд. лева. По-редки са емисиите на международните пазари. Последната беше за 950 млн. евро. С тях половин година по-късно бяха погасени облигации (т. нар. облигации на Милен Велчев) за 818.4 млн. евро (258 млн. лева буфер).
Защо очакваната дупка в бюджета се сви от 2 милиарда на половин милиард лева?
Дефицитът от 1-2 милиарда бе доста груба предварителна оценка. Очевидно част от исканията на министерствата за допълнителни разходи са били отказани. (Според информацията, изнесена вчера от финансовия министър, от министерствата са били поискани допълнителни 500 млн. лева, в това число за субсидии на тютюнопроизводители и за организиране на първенства по фигурно пързаляне и шорттрек.) Освен това правителството прие съкращаване на бюджетите на министерствата с 5% и вероятно е предприело мерки за събиране на приходи (като мобилните екипи).
Колко е очакваното неизпълнение на приходите – 1 милиард или 200 млн. лева?
Според последните данни на МФ очакваното неизпълнение на данъчните приходи е 555 млн. лева (основно ДДС и акцизи). В същото време обаче се предвижда увеличаване на неданъчни приходи с 348 млн. лева. Тук са очаквани по-големи постъпления от дивиденти (не е ясно от кои компании, защото енергетиката е в тежко състояние, сравнително по-добри резултати имат ДКК, Летище София и Кинтекс), спечелени пари от арбитражно дело (трябва да става дума за делото БТК за 155 млн. лева) и приходите от парникови газове за 85.6 млн. лева. Тези неданъчни приходи изглеждат дори завишени.
Вярно ли е, че само половината от заема за 1 млрд. лева са необходими, а останалите ще бъдат откраднати/налети в контрабандата или в приятелски фирми?
Вероятно тази оценка идва от съпоставката между допълнителния дефицит – 493 млрд. лева и увеличението на дълга. Заемът от 1 млрд. лева не трябва да се разглежда сам по себе си, а в контекста на останалите емисии и падежи, тоест нетното нарастване на дълга. Това нарастване (спрямо тавана на дълга, който не се променя) e 926 млн. лева. Финансовият министър обясни, че част от парите от новата емисия ще останат във фискалния резерв и ще се ползват като буфер. Причината за това негово решение вероятно е, че в началото на следващата година има нетни погашения по емисии в размер на 423 млн. лева (струпват се много падежи) . По подобен начин Симеон Дянков емитира доста преди падежа на глобалните облигации заместващата ги емисия. Вероятно идеята да се емитират облигациите сега, а не през зимата се дължи на очакванията, че тенденция на повишаване на лихвите, която вече е в ход, ще се засили. Въпросът, който никой не зададе, е дали анализите на министерството подсказват, че е възможно да се постигне по-добра доходност на международните пазари.
Парите за финансиране на дефицита не могат да се вземат от фискалния резерв, както правеше Симеон Дянков (5.6 млрд. лева в момента), защото след августовското плащане по заема той ще се доближи до минимума от 4.5 млрд. лева.
Защо управляващите твърдят, че актуализацията не увеличава размера на дълга, след като се залага нов заем от 1 млрд. лева?
Защото има и падежи. Нетното увеличение на дълга е под 1 млрд. лева, както вече стана дума. Очевидно това твърдение визира неувеличаването на тавана на дълга (14.6 млрд. лева) в сравнение със заложеното от Симеон Дянков в закона за бюджета.
Защо БСП твърди, че актуализацията се налага заради заема в размер на 800 млн. лв., взет в началото на годината заради земеделските субсидии, след като Брюксел вече ни върна тези пари?
Това е технически въпрос. Заемът от 800 млн. лева наистина няма отношение към дълга (той доведе само до временно увеличение на дълга) и към дефицита за годината (освен лихвата по него, която е минимална). Той има отношение единствено към управлението на ликвидността и тавана на нови емисии, записан в преходните разпоредби на закона. Този таван е 2 млрд. лева, досега има емисии за над 1.4 млрд. и ако правителството иска да рефинансира през август заема с нови 800 млн. лева (все едно да удължи срока му), не може.
Какво общо има бюджета с намаляването на цените на тока?
Ето това не е ясно. Правителството заложи 86 млн. лева допълнителни постъпления от продажбата на емисии с парникови газове и също толкова се добавят като разходи за подпомагане на енергийния сектор (нетният ефект е нула). Според преходните разпоредби очакваният приход от продажба на квоти за емисии е 236,2 млн. лв. Това се отнася само за петте месеца от август до декември. Съгласно Директива 2003/87 71% от генерираните приходи могат да бъдат използвани за финансиране на зелени проекти, а 29% могат да бъдат разпределени към държавния бюджет. Министерство на икономиката и ДКЕВР предвиждат 499 млн. лева от търговия с емисии парникови газове за целия период от август 2013 до август 2014 г., за да компенсират разходите за изкупуване на тока от зелените централи, които ще нараснат спрямо миналата година. Числото е завишено, дори според признанията на министрите. Според министерство на екологията до юни догодина се очакват 136 млн. евро, а според министерство на икономиката – 250 млн. евро.
Защо, накратко, се налага актуализация на бюджета?
Накратко – не знаем със сигурност. Очевидно има множество малки причини, а не една голяма – например, има известно изоставане на приходите, проблем с ограниченията за емисии, както и е налице стремеж да се финансират някои от мерките на кабинета. Не е налична информация какви са резервите за събиране на приходите и дали не е възможно да се затегнат разходите допълнително. Искане по ЗДОИ на economix.bg до Агенция Митници, например, за размера и причините на очакваното неизпълнение на приходите не получи отговор по същество. Задължение на министрите, които искат актуализация, е да дадат по-подробна разбивка. Докато няма такива данни, всякакви разчети и критики на едро трябва да се приемат с едно наум.
Като обобщение, актуализацията на бюджета не е в размери, които дават повод за сблъсъци. Причината за тях е патовата политическа ситуация в страната и кризата на доверие.
Допълнен на 25 юни 2013
