Борисов не е прав за КЗК

В сряда трябва да започне изслушването на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на КЗК, един от най-мощните регулатори у нас. Но премиерът Бойко Борисов поръча на депутатите от ГЕРБ да намерат законов начин да го бойкотират.

Той реагира на коментар на лидера на ДСБ Радан Кънев, който видя зад номинациите за новия състав на КЗК задкулисни договорки, в които „прозират ясни корпоративни квоти“. Кънев не посочи конкретни предложения за подобряване на процедурата, но от последващ коментар стана ясно, че подозира договорка на ГЕРБ с ДПС и „хората на Ковачки“ (БДЦ има две номинации, едната е Калина Павлова, която е започнала кариерата си в Ел Ем Импекс – една от първите компании на Христо Ковачки.)

Премиерът нарече тактиката на Кънев „долна политика“ и добави:

„След като г-н Кънев и ДСБ и гражданският им съвет не желаят и дезертират от това да правят предложения и да участват в избора на КЗК, питам защо ГЕРБ трябва сам да понесе тази отговорност. Защо?. При това положение съм възложил на нашата парламентарна група да намерят начин и ние също няма да участваме. Тогава ще блесне цялата истина, че г-н Кънев обслужва БСП и ДПС“.

„Повече няма да нося отговорност и да позволявам някой да руши репутацията на ГЕРБ, на Цветанов или на който и да било в парламента“. Това, че се мъчиме да постигнеме някакъв консенсус, за да се избере нов състав на КЗК, на нас ни казват предварително, че каквото и да изберем, то е мафия. Що за глупост?“, допълни той.

Реакцията на Борисов е пореден опит да нарежда на парламента (след коментара по повод комисията за Русия и Турция), като някои съзират в това нервност след очевидните опити на Цветан Цветанов да изгради собствена база в Народното събрание. Дали това е само за пред публиката тепърва ще видим.

По-явното обяснение е, че тя е продължение на недовършения спор с Радан Кънев, който след съдебната полуреформа изведе част от Реформаторския блок в полуопозиция. „Парадоксът е, че в момента Реформаторите имат 7 министри и над 20 шефове по бордове на директори, агенции и какво ли не, коментира по този повод прeмиерът в пространно интервю за за Медиапул. „Ако БСП и ДПС не гласуват с нас, в определени моменти ще увиснем заради РБ“, признава още премиерът в интервюто, но добавя също така, че никой не може да управлява без ГЕРБ.

Тази двойственост – недоволството, че се налага да се търси подкрепа извън коалицията, и увереността, че ГЕРБ е достатъчно силна, за да диктува на останалите, отразява чудесно схемата на властта от 2014 г. насам. Тъй като не притежава достатъчно гласове и някак не е европейско да се афишира като едноличен властник, Борисов търси подкрепа сред други партии и обича да говори за коалиционна култура. Постига го, когато прави отстъпки, включително чрез постове.

Но квотният принцип при избора на ръководители на независими регулатори, които предполагат дълбока експертиза, е дълбоко порочен. Видяхме го още, когато се избираха управител и подуправители на БНБ. Само силната обществена нетърпимост към безобразното ръководство от страна на Иван Искров, накара ГЕРБ  да потърси професионалист за управител на централната банка. Това беше първият случай, когато изборът на висши служители в държавата стана след нещо като конкурс и публично изслушване. Но още тогава процедурата разкри дефекти. Един от най-коментираните (тогава) бе невъзможността отделни народни представители да правят номинации. Много по-големият дефект обаче бе, че (както стана ясно и на въпросното изслушване) повечето народни представители не са в състояние да оценят кандидатите. Просто не знаят, затова разчитат на указания от централите си.

След това Народното събрание проведе още няколко конкурса – например, за омбудсман, с изслушване и всички салтанати. До каква степен тази проформа конкурсна процедура не е ефективна се видя тази зима, когато се избраха председател и членове на Фискалния съвет. ГЕРБ наложиха за председател Борис Грозданов, чиято професионална биография отстъпва с много (това е факт, не оценка) на тази на Любомир Дацов, останал само член на съвета. Друга експертна кандидатура – Георги Ганев, изобщо не събра подкрепа само защото не се вписа в квотното разпределение. Оттогава не се е чуло нищо за фискалния съвет. Няма и да се чуе до есента, когато ще произведе доклад във връзка с проектобюджета за 2017 г. и е малко вероятно той да е силно критичен.

Наистина за КЗК, където очевидно залогът е много по-голям, ГЕРБ се постараха да извадят по-силна кандидатура от Грозданов (Росен Желязков), но предстои да ни убедят, че това е достатъчно и Желязков ще бъде по-независим от Петко Николов.

Има явен проблем с избора на висши професионалисти и в такъв случай общественият интерес изисква да се обсъдят възможностите за усъвършенстване на процедурите. Но въпросът изисква по-широк контекст, защото се вижда, че едно изолирано усилие – прозрачна конкурсна процедура, не дава резултат. Партиите биха се тревожили повече дали номинират добри професионалисти (стига да могат да ги идентифицират и мотивират – това е друг проблем), ако след избора техните постижения и провали се пишат на тяхната сметка.

Нито една процедура няма да гарантира добър резултат, ако след това не са предвидени механизми за отчетност и публичност.

И ако си говореха като големи хора, първенците в държавата биха могли да достигнат и до други решения, които да върнат доверието в регулаторите.

Но вместо да защитава обществения интерес, Борисов остава верен на партизанския начин на правене на политика, сърди се и плаши с бойкот. В други държави това поведение би се сметнало за несериозно, но у нас назначаването на свои хора винаги се е смятало за печеливша стратегия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *