Долар

Надежди и капани на финансовата дерегулация

от автор

1 коментар Категории

Заявката на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп да демонтира финансовата реформа от 2010 г., известна като Дод-Франк, поражда дебат за ролята на регулациите на финансовите пазари. Дали правилата донесоха затягане на кредитните условия и забавяне на икономиката и увеличаване на регулативната тежест е дискусия, която ангажира както политиците, така и експертите.

Отмяната на финансовата реформа може да е прелюдия към дерегулация в интерес на големите инвестиционни банки и вещае крах на усилията за международни координирани усилия за банкови регулации. Вече е ясно, че Базел ІV няма да има, а ЕК даде да се разбере, че следи с тревога заявките на Тръмп, както и критиките му към Федералния резерв.

От друга страна, изискванията за повече предпазливост от страна на банките, водят до застой на кредитите, твърдят противниците на Дод-Франк и увеличените капиталови изисквания. В това има доза истина, макар че причините далеч не се изчерпват с този закон.

Най-големите банки в САЩ имат повече от 120 млрд. долара „излишен“ собствен капитал, според Morgan Stanley, много от които биха могли да се окажете в бронята обратно изкупуване и дивиденти под администрацията на президента Доналд Тръмп.

Банките прекараха последните години в трупане на капитал под ръководството на Федералния резерв, който изисква от тях да преминат през трудни тестове всяка година, за да се прецени дали те биха могли да се справят с катастрофален удар към системата.

След 2009 г. общото капиталово съотношение достигна 12% от рисково-претеглените активи спрямо 5.5% тогава.

Но много банки разполагат с излишък над изискванията на регулаторите. В Citigroup  той е най.голям – 29.1 млрд. долара, а в Bank of America и  JPMorgan Chase – 21.2 млрд. и  19.7 млрд. долара. Гари Кон, бившият президент на Goldman Sachs, който сега работи по финансовата реформа при Тръмп, заяви, че предстои ревизия на основните следкризисни механизми и че капиталовите нива са достатъчно високи, за да могат банките да издържат на нова криза. Смекчаването на капиталовите изисквания би довело до по-висока възвращаемост за акционерите на банките, което предизвика ръст на банковия индекс  KBW с една четвърт президентските избори. Но мнозина предупреждават, че е рано да се изтеглят капиталовите буфери.

Републиканците не са съгласи и са решени. По-специално под атака е финансовата реформа отпреди седем години, известна като Дод-Франк.

Не можете да имате здрава икономика, докато регулациите Дод-Франк са в сила, коментира миналата седмица председателят на Комитета за финансови услуги в Камарата Джеб Хенсарлинг.

Очаква се републиканците да представят алтернативно предложения през следващите дни, което да премахне много от финансовата реформа отпреди седем години.

Но прави ли са те? Наистина ли законът на Дод-Франк, който реформира Уолстрийт и законът за защита на потребителите от юли 2010 г. отидоха твърде далеч и възпряха кредитирането?

Според „Файненшъл таймс” данните на Федералната корпорация за застраховане на депозитите не показват, че кредитирането е затруднено. Заемите нарастват стабилно през последните три години и се разширяват във всички категории, с изключение на заемите за други банки по жилищни ценни книжа. Кредитирането бе в застой от 2010 до 2012 г., но обемът му нараства от 7.5 трилиона долара до 9.2 трилиона долара след това. Това е 6% годишно или два пъти повече от ръста на икономиката. Това се вижда и във финансовите отчети на банките.

Но в някои сегменти като кредитни карти и лични заеми активността е намаляла поради страховете от обвинения от Бюрото за защита на потребителите. Това бе една от агенциите, създадени от закона Дод-Франк, която обхваща всичко – от студентски заеми до банковите практики. Според закона тя трябва да следи за нечестни и подвеждащи практики при всеки финансов продукт или услуга, предлагани на потребителите. Това се отразява на заемите за потребители с ниски доходи. Миналогодишно изследване показа, че потребителите, чийто кредитен рейтинг не е първокласен, са получили по-малко от една пета от новите кредитни карти при 29% през 2007 г.

По отношение на жилищните ипотеки банките и бизнес организациите се оплакват от новите изисквания да се оценява дали клиентите има разумна способност за изплати заема, на база на неговата кредитна история, доход, задължения и съотношение дълг/доходи и др. Това доведе до купища документация.

Но Лори Гудман, директор на Housing Finance Policy Center, либерален институт, твърди, че други фактори имат по-голям ефект. Кредитът остава затегнат, казва тя, тъй като кредиторите се тревожат за гаранциите, които трябва да направят към Fannie Mae, квазидържавния купувач на ипотеки, както и от високата цена на обслужване на проблемите заеми. Това не е свързано с Дод-Франк.

Заемите за малкия бизнес също показват смесена картина. Не-ипотечните заеми на стойност под 1 млн. долара нараснаха до 374 млрд. долара през 2007 г., а след това се понижиха до 284 млрд. долара.

Но други анализатори казват, че е трудно да се разграничат ефектите на закона от допълнителната предпазливост на банките по отношение на капиталовата им база, както и от фактори като бавната икономика и конкуренцията от небанкови платформи.

Майкъл Бар, професор в Университета на Мичиган, който е участвал в разработката на закона, смята, че обещанията за помощ за кредитирането са уловка, за да се спечели подкрепа за пакет от реформи, която благоприятства Wall Street (фондовата борса) повече от Main Street (т. нар. реална икономика).

Той отбелязва, че лобистите вече настояват за отмяна на забраната на Волкър за търговията за собствена сметка и за  премахване на надзора за Съвета за финансова стабилност, който е трябвало да следи рисковете извън депозитните институции. Правилото на Волкър, което забранява на банките да използват парите на вложителите за рискова търговия, но им позволява ролята на маркет мейкър, е трудно приложимо на практика. Но това не е свързано с облекчаване на потока от кредити.

Въпреки спорните моменти в едно експертите са единодушни. Многобройните нови институции и изисквания доведоха до увеличаване на регулациите и на разходите за обезщетения, които банките заделят.  Това пречи на конкуренцията, защото големите банки са в по-добра позиция, тъй като разпределят разходите върху повече операции и по-голям обем.

1 коментар

  1. Според McKinsey Global Institute глобалният общ дълг на физич. и юрид. лица за периода 2007-2014г. се е увеличил с $ 57 трилиона(стигайки 200трлн. – 3 пъти повече от световният БВП) изпреварвайки ръста на световния БВП като проценти в смисъл ако през 60-те години всеки нов долар дълг е осигурявал 70 цента допълнителен БВП, днес нивото е почти нулево – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1752811994997027

    Смешниците психопати щели да махат закона Дод-Франк и забраната на Волкър ????

    “Чарлз Фъргюсън е удостоен с „Оскар” за документалния си филм „Вътрешна афера” (2011)……..Има много доказателства, че през последните трийсет години финансовият сектор в Щатите се е превърнал в мошеническа индустрия……С напредването на дерегулацията секторът стана още по-неетичен и опасен, пораждайки още по-големи финансови кризи и още по-нагла престъпност“ – http://e-vestnik.bg/20501/hishtnicheska-natsiya/

    Основното е премахването 1999год. на закона “Глас-Стигъл“ от 1933г. с който не се допускаше спекулации и конфликти на интереси.

    Професора обяснява добре как Бернарке и Грийнспан като шефове на ФЕД са отказали да контролират и спрат измамата – https://www.youtube.com/watch?v=-FRvpsBL6Vs&feature=youtu.be

    Става въпрос за престъпления срещу човечеството особено при дерегулациите на финан.капитализъм

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *